Публикации

Показват се публикации от 2009

Шарени перли от напуканите миди... [ форум Fallen Star ]

Беше нощ, поне така изглеждаше на пръв поглед. Мрачно, мъгливо, но и студено. дин непрогледен студ и едно глухо ехо, което кънтеше и сякаш тресеше всичко без милост и без жал. Милостиви сякаш бяха само онези, които се осмелиха да стъпят в този мрак, така внимателно и плавно, за да не предизвикат още по- силен тътетн. Един вихър, огромен и мощен, изграден от бели и червени пела, сблъскващи се едно в друго или разминаващи се, се появи на сред всичко, два блясъка, две светлини и постепенно два вихъра, които разграничиха различните по цвят пера. Тези, които стъпиха на земята, след изчезването на магиите само впиха погледи един в друг и въздъхната дълбоко: - Неподходящо място.- промърмори единя, онзи притежател на червените пера. - Тихо... в пещера сме, ще бъде лошо ако вдигнем шум повече.- отвърна другия, нищо не се виждаше, дори те, но постепенно очите им се откроиха, сияейки в типичните им цветове и тихи стъпки озвучиха кънтящите коридори на катранената пещера. Стъпваха невероятно спок

"От белият лист до томчето"- част 4

"От белият лист до томчето"- част 3

"От белият лист до томчето"- част 2

"От белият лист до томчето"- част 1

"Илиада" на Омир, първа песен - анализ

“Илиада” на Омир е епическа поема на най- високо ниво от познатия ни Троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за образа на воина. Представени като племенни военни вождове, героите представят най- доброто, най- същественото от идеала за честта и достойнството на воини, но едновременно с това са носители и притежатели на най- обикновени човешки слабости. Големият конфликт между Агамемнон и Ахил е реално последствие от човешките взаимоотношения, предизвикали нехармоничност в нравствените закони на родовата и междуплеменната ценност. Светът на боговете и смъртните се оказва еднакво замесен в проблемите, за които разказва Омир. Свадата между двамата воини има скрит смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство върху неговото достойнство като воин, нарушение на нормите за морал, според който отредената плячка или жертва е признание за заслугите в битката. В образа на Ахил е пр

Насам- натам и пак тук

Изображение
Така, така... за чудещите се на моето отсъствие и причината да не съм си "изплаквала" душата в скоро време, да взема да обясня, най- добре ще стане. Та, общо взето тази причина, за липсата и така нататък, се дължи на това, че вече съм студентка. Да! Наистина вече съм и е такава радост, и то с българска филология, точно това което най- много исках от всичко. Сега съм сигурна, че мога да развия писателските си умения и страст още повече. ^^ Наистина... да остана без думи още малко. Така, така... да поразкажа на кратко някои нещица, имам си две много готини съквартирантки, големи сладурани са и много ме кефят, голям смях пада като си заприказваме за това и онова и то в късно- ранните часове, тоест с петлите ХD Общежитието ни е суперско, като хотелска стая, чисно тово, с паркет, нови мебели, дограма по прозорците, а стаята ни по принцип се пада североизточна, на първия етаж. То първи, ама пак се налага да минаваме по стълби и то за надолу, голяма простотия, но пък си е добре, ням

Гаражна разпродажба, що за чудо... ?

Изображение
Рано- рано двуетажната къща беше вдигната като под тревога, и то да беше от някой член на семейството щеше да е добре, но "будилника" беше на входната врата и тропаше с все сила сякаш, то всъщност такива будилници бяха няколко и толкова усърдно дрънкаха от въне, че щяха да събудят и микробите наоколо. Още малко дървената врата щеше да падне, ако една синекоса не отвори със замах и едно белокосо момиче със зелени очи едва не връхлетя вътре от изненада. Зъд нея бяха другите двама дразнители, червенокоското и малката сестра: - Докарахме предметите, отваряйте гаража.- промърмори Ника и скръсти недоволно ръце:- И кажи на брат ми, че прекалява със спането. - Едва... седем часа е...- заговори Джесика сънено и се подпря на страни, на вратата, прозявайки се. - Хайде, хайде, Онее- чан, не се излагайте!- Миани директно връхлетя вътре, дори преди Вичи, пряскайки с ръце, а кестенявите й кичури се развяха след нея като перелина. Ника вдигна рамене и последва и второто момиче- будилник вътр

Старт! Начинание: Отмора.

Изображение
Слънцето бавно се издигаше над хоризонта, обаче така силно нагряваше земята, сякаш вече беше горе от часове. И точно на тази горещина, точно покрай една река няколко същества се бяха разположили… по- скоро излегнали, че наподобяваха деформирани медузи на брега на широка бистра и спокойна река. Един кестеняв дългокоско стоеше под едно малко дърво, облегнал се на него и с ръка през лицето си дремеше, омаломощен най- вероятно от припека. На същата тази сянка, само че от другата страна на дървото и необлегнала се, пък седеше една розовокоса и плетеше… венчета от цветя. С една малка усмивка, наслаждавайки се на цялото спокойствие наоколо и сякаш за първи път обаче се беше захванала с такова нещо, да плете цветчета, та така й беше харесало, действаше й супер отпускащо, както никога до сега, нямаше по кого да вида и да се разпорежда, че се прави на пълен идиот. Сега повечето идиоти мързелуваха. Срещу тези двамата, до други толкова тънки дървета, стоеше една синекоса, облегнала се с рамо на е

Виенско колело? Опасно...

Изображение
Не им беше достатъчно цялото редене и бутане сякаш, пък сега и този на касата им се правеше на интересен. Първо Ника се размърмори още като видя редицата от трупащи се човешки същества пред виенското колело, но да угоди… на всички, трябваше да се направи на ударен и да си мърмори тихичко, под носа, докато не стигнат касата. На главата му се бяха изтресли още трима, които бяха по- големи деца и от Джин и Акихико взети заедно, ако изобщо можеше това да се случи някога в този живот, че и в някой друг де. Той просто стискаше зъби, воден за ръка от Миани напред, май всичко правеше заради това момиче, до толкова беше хлътнал, че няма на къде, а тя с това медено гласче, с тези сини очи, направо го изпиваше, като го погледнеше свят му се завиваше, а като заговореше само нея слушаше. Кестенявите й коси се люшката по гърба й, а по раменете й падаха като идеално гладки, кадифе. Малко по напред другите двама си бяха добре, брат му направо сияеше, докато Джесика го държеше под ръка, също смеейки се

Война? Не, по- скоро първи стъпки към бъдеща война.

Изображение
  - Още малко, много малко. Желязото се нагряваше стабилно. Искрици прехвърчаха из цялата стая, докато едно розовокосо момиченце клатушкаше крачета от един стол, а заешките й ушета потрепваха едновременно любопитно и плахо. Огънят на друго момиче, същински шоколад, очи коса… и с тези пламтящи езичета, увиващи се и развиващи се от ръцете й, нагряваше една метална сфера с винтчета по нея, докато друго момиче също с кестеняви коси и очила, навиваше гайките по- здраво след като се убедеше, че са достатъчно нагряти: - Още мал… оу…- Веретнана млъкна и прехапа устни:- Джени? - Да?- обади се другото момиче с едно весело и мило гласче, но не спря да нагрява метала, че даже още повече. Ушичките на Маки трепнаха пак, а тя спря да си люлее крачетата надолу, примига с небесносините си очички към металната сфера и сякаш настръхна: - Я чакай мал… Светеше, започваше да свети, все повече и повече и… изгърмя, добре че само в една посока, така че разби стената, но напълни цялата стая с плътен дим. Маки с

За края на Света... ?!

Тъй като нямам конкретно мнение по този въпрос, просто ще оставя единствено клипа, а след време, ако психиката ми позволи да коментирам "Вярно- Грешно" и "Възможно- Невъзможно" ще го направя в тази Публикация и под клипа. Просто сега съм... малко шокирана.

Думи просто липсват...

Изображение
Хех, липсват думите да, речника ми опустя съвсем след днешния ден, то даже още от сутринта. Та, всъщност... днешният ден е един прекрасен ден, изпълнен с толкова усмивки и радост, една неимуверна радост. Защо? Защото... ЗАЩОТО... днес за първи път се срещнах с едно същество, което много, ама страшно много си обичам. Вас, слънчицето ми... след три години дрънкане по скайп, по форуми и по телефона, най- сетне си подрънкахме лице в лице. Кеф, кеф, експлозия от кеф при тази срещичка, и ако сутринта не бях изпила две кафета, най- вероятно наистина щях да гръмна от радост, че най- накрая наистина се виждаме и си говорим... на живо. Леле, още се чудя дали не е някакъв сън, ама не е, няма начин да е :р Доказателството- снимчиците на фотоапарата ми, едно очарователно плюшено кученце ( за, което Вас, ще те бия следващия път, съвсем сериозно ) и разбира се оная прегръдка, от която едва не се изтресохме и двете във фонтана пред НДК ( ХD ) А аз такава обиколка на София до сега не бях правила, но м

"Да се правим на умни, хм?" - част 3: Брей... вече сме умни? Че, разбира се!

Изображение
Брей. Брей, брей... Чудите ли се защо пак плямпам така, хм? Отговора е лесен. Вътре съм! По дяволите, приеха ме! Приеха ме в ЮЗУ Благоевград още от първо класиране! Ама някои си нямат и на идея сигурно какъв кеф е. ^^ Ето общо взето всичко... резултатите от първо класиране излязоха на 30 срещу 31 юли, то аз чак в 1:30 ги видях и като ме обзе една паника, то наистина от радост си беше, но така не ми беше треперило под лъжичката никога до сега, мисля, така се разтреперих, че нищо не можех да пипна или направя. Имах чувството, че ще си умра на място, пък и бях приета Педагогика, една от спецалностите на които бях най- мераклия. Леле, леле... взе, че се оказа, че май сме били умни, а? Х) Голям смях, след всичко, което преди изписах и не желаех да мисля дали е възможно или не, то се падна една от любимите ми специалности. Ура! Само, че реших да изчакам и второто класиране с шанс за издигане към някоя от по- горните специалности от списъка, то до първата ми оставаха още пет стъпки, но която

Анивенчър 2009 - какъв кеф!

Изображение
И така... Анивенчър 2009 мина, оу, и беше страхотно. Наистина бях само в събота, тоест на първия ден, но останах страшно очарована. Запознах се с толкова много хора, наистина на някои не им помня имената или никнеймовете, но щом вече се знаем, май не е много проблем, кой знае ( да ме извинят тези, с които се запознах наистина ^^ ). Ставаха големи майтапи, първо със сладурите на входа, които ми искаха да им разваля пари, че те направо ми взеха всички дребни и ми мърмореха защо си взимам гривничка- пропуск( билетче) само за един ден, ама нямаше как, в неделя хич нямаше да имам възможност да присъствам, нищо че така много исках и беше и по- яко. После на откриването, леле, влязох няколко минути преди началото и като ме почнаха от първия ред да ме разпознават... ми да, аз съм kat от manga.bg :) Участвах в томбола, спечелих, голям кеф. Имам си Шин манга и Любовен квадрат+ на Джудит Парк, как я обичам тая мангака. Лекциите също бяха невероятни и много интересни ( поне на тези, които присъс

Какво нещо е човека- и черно и бяло...

Изображение
Човек? Що за понятие е това? Една малка думичка без определени ограничения? думичка с голям, не, огромен обхват. Едновременно малка и едновременно голяма, но това не дава никаква информация за самото понятие "човек". Кой е човек? Онзи, който пуска монета в шепата на просяк, или този, който дава парче хляб на същия този просяк, или пък... самият просяк, седящ на студения бурдюр и молещ за монета. А какво ще прави с нея, дали ще си купи хляб или ще я даде за друго, за нещо вредно. И ето пак, кой е човек? Този, който му дава монетата с цел да му помогне, а в същото време му дава нещо, с което той ще си навреди. И ето, че "човек" се оказва другия, онзи който ще му даде хляба, но... тук има едно голямо "но", колко от хората, колко от човеците биха направили това наистина. Задънена улица! Понятието "човек" отново изгуби смисъла си. Да погледнем от друга страна. Какво е човекът? Ден, може би? Светъл, топъл, приятен... добър? Или нощ? Тъмна, студена, неп

"Да се правим на умни, хм?" - част 2: Правихме се на умни!

Изображение
Да си продължа разсъжденията за правенето на умна, така де- само правене, ефекта е ясен, резултата е на лице и... Не е изобщо приятно! Оценката на кандидатстудентския изпит ми е по- ниска от тази на предварителния от миналия месец. Каква излагация само, каква идиотщина... нямам думи, иде ми да се гръмна, ама какво да се прави, сама съм си виновна като не уча, но нали вече споменах в предишната такава тема? Всъщност предпочитам да рисувам или пиша разни историйки по цял ден, пред това да забия глава в учебника като кокошка, знам, че не съм за на никъде така, но какво да се прави... аз съм си аз, ще си патя яко така за в бъдеще и мисля, че вече позвам да усещам как серизоно ще си патя и колко сериозно ще съжалявам след като излязат класиранията след няколко седмици. Ех, живот... гаден живот, но връщане назад няма. И да си мечтая за някоя машина на времето, даже и мечтата не екачествена. Кофти, нали? Еми, прецаках се, сама себе си, но поне опитах... опитах и се провалих, което е жалко. Оп

Като дъжд след ясен ден ...

Изображение
Хмм, имаше една песничка от едно филмче, която започваше така... Всъщност и тази тема, както и повечето от предишните не е с особен смисъл, даже няма никакъв, но просто ми беше скучно и това беше първото за което се хванах. Та... какво всъщност значи това " Като дъжд след ясен ден " , това всички сме го виждали- пек, пек и изведнъж един хубав порой, но има една заложена мистерия в целия този израз, а именно думичката "като" ( ~като това, като онова~ ). Е, какво може да е "като дъжд след ясен ден"? Обаче и аз хубава тема за размишления захванах, то къде още спя след почти денонощното ми будуване, пък пиша... нищо, каквото излете, това ще е... Да започнем с по- лесното- Денят! И не просто един обиквонев ден, а онзи, ясният, без нито едно облаче на небето, никакви изгледи за нищо лошо. Та, този ясен ден може да бъде сравнен с нещо хубаво, приятно, красиво, спокойно, възмоност за веселие и така нататък, все добри неща. Докато в един така прекрасен момент, ясно

Сбогом и Здравей, отново...

Всичко беше обгърнато от тъмнина, всичко, и само това беше ясното. Тъмнината и студа навсякъде около него, усещаше ги, макар и клепачите му да бяха затворени. А може би беше така именно заради това, че не виждаше нищо, а и не чуваше, сега се будеше като от дълъг сън и хлада на въздуха, който изпълваше дробовете му, хлада на леглото, върху което лежеше, те се прориваха през него като хиляди иглички, които не желаеха да напуснат тялото му, миг след миг. Опита да си поеме дъх, колкото се може повече и сви веждите си, след което лицето му отново се отпусна и очите му се отвориха бавно. Очи като на дете, загубило всичко за един кратък миг, кристално сини, абсолютно ледени стъкълца, но в това синьо в тях имаше нещо топло, нещо неопределимо. Сега вече виждаше, тъмнината си отиде, заменена от една мъглевина. Виждаше ли? Не. Само той така смяташе. Сега черното пространство, в което се намираше, сивееше, всичко беше обвито в сиво. Каменно? Не, едва ли. Метал? Студен метал, това беше. Хладнината

"Неуката история"

Изображение
Само да уточня, че връзката с вече съществуващи и познати на някои, мои РП- форумни персонажи не е случайна, но няма нищо общо с историите, които се развиват в определени Рп форуми ( Царства, Световете, Бъдещето, Елементите, Roleplay Games ) Историята е със съвсем друг замисъл и значение за едно друго мое творение. Просто реших да го пусна сега, тъй като след време може вече да не съществува никъде :/ Преди няколко хиляди години зла елфическа вещица на име Калоста искала да създаде оръжие, способно да погуби безсмъртни. Пътя й достигнал до малко елфическо селище, където мишена на вещицата станала горска елфа с необикновена сила да контролира растенията, притежателка на Земна руна. Калоста покорила душата на елфата, Фин, с магия, като от своя енергия създала меча. Единственото, което й оставало било да изтръгне душата на Фин и да я слее с оръжието, за да постигне желаното. Но плановете й се провалили, когато по- малката сестра на Фин заела мястото й в съркофага, Калоста така и не разбра

Да се правим на умни, хм?

Изображение
Определено ми има нещо от едно известно време, но е неопределимо по никакви стандарти, така че ще се направя на приятно разсеяна и ще си продължа по същество... Та... да се направим на умни малко, а? Хубаво. Лично аз определено ще се правя на умна, макар че нямам нищо под шапката, но какво да се прави, избор друг едва ли имам. Да изясня сега за какво е тази врява... за това, че утре много хубавичко се подредих и имам едни две изпитчета, цели двечки, за които не съм пипнала да прочета нещо, не съм отворила, не (!) не съм открехнала дори, но ще ходя и май причината ще е да си пробвам късмета, не за друго, че с това мое неучене до никъде няма да стигна. Но какво да се прави, има едно нещо наречено "мързел" и още едно наречено "нежелание", от които лично аз трудно мога да се отърва, че даже изобщо не мога... понякога. Хубавото е, че за първия изпит, който се пада да е сутринта до към обяд, преди време учих, даже ходих на предварителен и горе- долу беше добре, но исках о

Смисълът на текстовете и мелодиите им?

Изображение
Може би поредната не много логична тема за размисъл от мен, но какво да се прави... когато си нямам друга работа. Вероятно сега идва и въпросът: Кои текстове? Ами... всички. Най- вече тези на песните, дори и не познатите ни от световната сцена, на познайници от телевизията, радиото и така нататък, а и тези от филмите и анимациите, сериали, анимета... особено аниметата. В тях са вкарани такива текстове, които често успяват да ме изкарат от кожата... Думите, музиката, всяка нота, всяка свързано по опроделене начин изречение в този текст будят чувства и помисли, за които някой едва ли би се замислил или усетил ако е на друго място и прави нещо коренно различно, от това да седи кротичко на стола през светлия компютърен монитор и да гледа, да гледа и да слуша... включвайки преъра си и избирайки епизода от любимото, просто оставяш музиката в началото да звучи, докато дойде време да се съсредоточиш в развитието на действие в този епизод. Но тази музика може да десйтва различно, да те натъжава

Хризантемите...

Изображение
Хризантемата за японците не е само магическо цвете на дълголетие и вестителка на на есента. Дълго време нейното изображение се считало в Япония за свещенно, и само императора и членовете на неговото семейство имали право да носят дреха от тъкани с рисунки на хризантеми. Нарушение на този закон се наказвало със смъртна присъда. Хризантемата символизира слънце, повече от това - явявава се символ на нацията. Днес стилизираното изображение на 16-листна златна императорска хризантема става основа на държавния герб, а най-висша награда на страната - ордена на Хризантемата. Даже в своя произход Япония е задължена на хризантемата. В древни времена, се разказва в легенда, че в Китай имало жесток император. Веднъж до него достигнал слух, че зад морето, на остров расте вълшебно цвете - хризантема. От сока на това цвете може да се приготви елексир на дълголетието. Но само човек с чисто сърце и добри намерения може да откъсне цветето. Императора и неговите придворни имали черни и зли сърца, и вмес

Моля за внимание!

Ето нещо ново от мен... и както винаги, не съм писала от толкова много време, но сега го правя с една специална цел. Има едно ново местенце в нета, един нов Блог, който би било чудесно да бъде видим от повече и повече читатели. Защо? Защото авторът на този Блог е човек, който има страшно голям потенциал да постигне нещо изумително в живота с творбите си. Едно момиче, което пише така увлекателно и задълбочено, че след като прочетеш нещо нейно, дори малко, искаш още, да прочетеш продължение или ново нейно произведение. Затова... затова сега пиша така, в опит тази нейна страница да стане наистина известна http://tehshikkeh.blogspot.com/ П.П. Вас, онегай, не ме убивай, ако прочетеш това. За добро го правя ^^

Aniventure 2009

ЦИТИРАНО: Анивенчър е единствения голям годишен фестивал за аниме, манга и японска култура в България!! В началото той се провеждаше в по-тесен, форумен кръг, но от миналата година решихме, че искаме да се веселим всички заедно! През 2008 Анивенчър се проведе в центъра на София и всеки, дори случайно минал от там можеше да ни посети! Имахме над 700 гости от цялата страна-все големи фенове, амв мейкъри, косплейъри, художници, геймъри.. и вдигнахме гюрултия до небесата..който е бил там си спомня ;) Тази година смятаме да сме още по-интересни, мащабни, забавни и шумни! Събитието отново ще се проведе в центъра на София, въпреки, че все още не можем да посочим конкретното място и дата. Засега обявените дати са 1 и 2 Август в конгресната зала на Хотел Родина ( до Руски паметник ) Тази година обаче ще имаме нужда от 2 пъти повече подкрепа и не се учудвайте, ако скоро обявим, че издирваме доброволци! Започвайте да рисувате, да правите амв-та, оригамита, лекции, защото имаме много награди за в

Лисиците Kitsune

Изображение
(yokai) е Японската дума за лисица.Те често се срещат в Японскят Фолколор, често биват представяни като демони и носители на зло.Една от силите им е била да се превръщат в човешка форма,най-често в жена,в търсене на знание.Китсуне са били магически същества,на които силите и знанието им се трупат според тяхните години,колкото повече опашки са имали толкова по-силни,умни и възрастни(което означава,че повече хора е убивало,за да продължи своят живот) са били те.Пример-деветоопашатото Кyuni(което имало силата да вижда и чува всичко по света),най-често срещаните брой на опашки е едно,пет,седем и девет.Когато китсуне се обвърже с някакво човешки същество,то взима всичкото знание,всичката енергя и всичкят живот на тяхната жертва.Най-старото споменаване на китсуне е било през 794 в текста "Shin'yaku Kegonkyō Ongi Shiki (新訳華厳経音義私記)".Все ощте не се знае откъде всъшност идва думата китсуне,има доста теорий,но никоя от тях не е доказана. Двете легенди за китсуне Първата легенда си н

Последните седмици, дни, часове и минути...

със съученици и роднини http://snimka.bg/album.php?album_id=377134 Абитуриентски бал 09 http://snimka.bg/album.php?album_id=380446 Поредното странно заглавие от моя страна, но е така- това са последните, седмици, дни, часове, минути прекарани със съучениците ми. Вече съм на 19, на 13- ти май ги навърших, на 8- ми май ми беше изпращането от училище, не беше кой знае какво, защото сценария не беше добре организиран, пък и се опекохме на топлината навън, но пък беше хубабо. Вечерта същия ден се събрахме пак в ресторант Байкал, като преди това си направихме много хубави снимки и навън, а вътре си направихме великолепен купон. Също беше много хубаво, даже страхотно, защото се изкопунясвахме много яко всичките. Имаше и много снимки, бива ме за папарак. ^^ След това бавничко всички се изнесохме от рестранта и отидохме в дискотека Дрийм, където веселието продължи, макар и да беше на чалга музика, колкото и да я мрзя се извеселих яко. Пихме уиски, изпих две чаши и ми стана лошо, но това не го б

translate