My_Life

  Когато бях Владетелят и Царят на Живота и смъртта, започва Принцът Който Беше Хиляди., в онези дни по просба на Човека поставих тези Средни светове в море от сила с приливи и отливи; моделите на мирна смяна в хода на раждане, израстване и смърт заложих в тях: в ръцете на служителите Ангели от Станциите — граници на тези светове — оставих силата и правото да движат приливи и отливи. ____________  Това е първата ми среща с Роджър Зелазни след няколко книги от Хрониките на Амбър. Не съм прочела цялата поредица, но бях останала с много добро впечатление.  После открих тази - "Създания от светлина и мрак" (ИК"Бард", 2015) - митология, наука, фентъзи и фантастика, нещо нечувано, нещо шокиращо, нещо ужасяващо...в едно. Тук, в тези двеста и няколко страници, които могат да побъркат някой нестабилен читателски ум.  Зелазни пише странно, необяснимо, хаотично и объркващо, но и така пленително, така увързващо в сюжета и героите, в...

Обичам българската литература, особено това, което един определен калибър съвременни автори пишат - фантастика, фентъзи, хорър...любимите ми жанрове, едни неповторими разкази, събрани в още по-неповторими сборници. Един от тях е и новият сборник от разкази на Валентин Попов , който, както разбрах излиза септември месец и точно по този повод пиша това ревю. Сборникът може още да не е в печат, но аз се запознах достатъчно добре със съдържанието му, благодарение на автора и се захласнах, и за по-малко от ден го изчетох, готова да напиша т.нар. "пред-ревю". Малко особен термин е предполагам, затова ще дам насоки към една статия, която един мой любим блогър писа преди време и обяснява за тази традиция, характерна за чуждестранните издания, благодарение на която читателското мнение се проучва преди крайният продукт да види бял свят.  Екземпляр от предстояща книга: ARC в книгоиздаването от Мартин Белтов За мен беше истинско удоволствие да се докосна до разказите на ...

"Притежаваме значи книжарница. И кога се продават най-много книги? Правилно. По Коледа. А сега сме началото на октомври, така че нищо по-лесно от това да отворим през ноември. Преди това трябва да се свършат няколко дреболии. Например да занесем парите, които първо трябва да вземем назаем, във Виена, да изготвим наемен договор за жилището, да си потърсим банка, която да ни даде кредит срещу удостоверението за спечелен търг, без да задава прекалено много въпроси, да открием детска градина за дъщерята, училище за сина, да вземем разрешително за търговия, да опразним помещението, което е претъпкано с книги, декоративен и опаковъчен материал, да боядисаме стените, да боядисаме черчевето на витрината, да сменим електрическата инсталация, да измислим лого, да изхвърлим линолеума, и, и, и. Както споменах, сега сме едва втората седмица на октомври, така че отваряме на 4 ноември? А, да, преместването във Виена ще го уредим по-късно. И без това още нямаме жилище." ...

Ще опишете една приказка най-добре, като я разкажете. Разбирате ли? За да опишете една приказка — на себе си или на света, — трябва да я разкажете. Това е уравновесяващо действие, то е и мечта. Колкото по-точна е картата, толкова повече тя прилича на територията. Възможно най-точната карта, това е самата територия, тоест такава карта е съвършено точна и съвършено безполезна. Приказката е картата, която е територията. Запомнете го.                                                        Из „Записките“ на господин Ибис _______________________________________ След като изчетох с такова влечение "Внимание, психоспусък!" (ревю) си казах, че на всяка цена ще изчета всичко от Нийл Геймън и ес...

" Уверете се, че сте си сложили маските, преди да започнете да четете. Преди да бъдете пренесени в свят, пълен с вещици, пазители и големи черни пчели, с безсмъртен Род и жени пирати, с твари, които дебнат в мрака отвъд светлината на огъня, за да откриете сенчовците, спотайващи се в края на пътя ви. Но какво става после? Винаги има нещо, което ви чака. Винаги има още. Просто не спирайте да прелиствате страниците. " „Всички ние носим маски. Точно това ни прави интересни. Тези истории са за маските и какви хора сме зад тях.“ - Нийл Геймън, от колиба в тъмните гори Не е за вярване, че до сега този автор не  е попадал в ръцете ми, че изобщо такъв атор не  е попадал в ръцете ми.  Мислех си, че автори като сър Артът Конан Дойл (Шерлок Холмс), като Александър Дюма (Граф Монте Кристо), като Карлос Руис Сафон...те са моите автори, такива, в които окривам всичко интригуващо, любопитно, вълнуващо, забавно, тъжно дори, обаче, обаче, ето че в един момент...