My_Life

Почти стана време да мислим за Пролетния панаир на книгата, но аз все още си се радвам на придобивките от Коледния панаир.  Постепенно започвам да се запознавам все повече и повече с различните жанрове и българските книги-игри, които през 90-те години съм пропуснала (когато е бил техният връх). Още не съм започнала да се връщам към старите издания, затова пък новите са ми достатъчно интересни. "Седемте живота на Мая" от Красимира Стоева (Сдружение "Книги-игри", 2015) гордо мога да заявя, че е една от първите книги-игри, които чета (всъщност третата) и ми допадна изключително много. Е, поне според ситуацията, която проследих, докато разлиствах напред-назад страниците. К огато казваше, че пролетта на Вивалди е розова, хората си мислеха, че това е метафора, опит за оригиналност или проява на живо въображение, но Мая наистина виждаше звуци. А понякога и миризми, вкусове и понятия. Тя мечтаеше да стане световно известна художничка, но на ней...

Когато книгата попадна в ръцете ми се развълнувах, корицата е прекрасна с релефния си текст. Дори създаде впечатление у брат ми, когато той  я видя за първи път, че е наистина много стара книга, която определено таи тайни. И именно този й вид допринася още повече към съдържанието. Завидно е умението на Ерика Суайлър да комбинира живата реалност с нещо мистично и за мнозина нелепо в "Книга на тайните" (Софтпрес, 2015) , а също така и да описва толкова реалистично чувства и отношения, сякаш героите й са истински хора, които стоят пред читателя си, спорят или се усмихват един на друг като влюбени хлапета. А книгата е написана в първо лице, така сякаш самият герой разказва в настоящия момент за своето преследване на тайни и мистерии около своя род и още три, с чиято съдба са обвързани в миналото. "Ако веднъж си държал книга и си се влюбил в нея, завинаги помниш какво е усещането да я докосваш, колко тежи и как ляга в дланите ти. Палецът ми познава грапавини...

„Уилбър Смит е най-добрият писател на исторически романи. Може да се изгубите в тях!”                                                                              Стивън Кинг В последно време правя много признания за себе си и за книжните си предпочитания, обаче така изглежда преоткривам и наистина какво ми харесва все повече. Голям любител съм на Древен Египет, на тяхната история, култура, изкуства и отдавна забравени маниери, които някои автори се опитват да предадат в книгите си...И да, признавам, че не съм особена почитателка на исторически романи, макар че това не  е съвсем исторически, ...

"Животът е кратък. Любовта е необятна. Живей, сякаш утре няма да те има." Оуди Палмър има ужасен късмет...или нещо малко по-добро от лошия къмсет. Оуди Палмър става престъпник, когато като дете за първи път краде заради брат си. Оуди Палмър става престъпник, когато за първи път играе покер с брат си. Оуди Памлър става престъпник, когато оставя брат си с оръжие на брега на реката... Оуди се превръща в престъпник в неподходящо време и в неподходящ момент, замесвайки се с още по-неподходящи хора. Оуди се превръща в изкупителна жертва, когато седемте милиона изчезват...  Но Оуди се превръща в благодетел, когато влиза в затвора. И легендите за него се понасят с още по-голяма сила, когато той бяга от затвора ден преди присъдата му да изтече и да бъде освободен. Защото е обещал нещо преди единайсет години и защото след десет години в затвора е дошло време да изпълни обещанието си с цената на живота си...или със смъртта си. Майкъл Роуботъм залага живота ...