My_Life

Трябваше да напиша това много, много отдавна, но чак сега някак си успях да наредя мислите си и да сформирам своето искрено мнение. А още повече и след като прочетох първата книга два пъти. И дори втория път се смях още повече на бележките под линия. Става дума за Бартимеус, вече е споменаван веднъж, но само мимолетно и без нищо конкретно да се описва за него - тъжно, но не само за джина, ами за всички покрай него, за авторът му  иза цялата поредица "Трилогията за Бартимеус", от която първата книга "Амулетът на Самарканд" взех от Пролетния панаир на книгата тази година, признавам с лек скептицизъм, защото не съм от почитателите на поредици книги, ако не е една, трудно мога да я възприема, заради опасението, че всяка следваща ще разваля героите, стила на автора, сюжетите ще са промити, така да се каже...Обаче сгреших.Това, което най-много ме плени в книгата първоначално ,преди да я купя, беше горгойлът на корицата, а тя е една червена, матова, доста интригуваща....

Най-общо казано, за  "Пустинното копие" на П.В. Брет няма да коментирам, Джо каза достатъчно, а аз само ще допълня, че съм малко разочарован единствено от женския бой...искам нещо много по-мащабно, по дяволите, но както и да е...и още нещо - вече нямам търпение за третата книга! Докато Сахара четеше "Огнената роза" на Сафон, влюбвайки се в сита на автора, аз пък се радвах на "Амулетът на Самарканд" от Джонатан Страуд (Джонатан, много хубаво име, между другото...както и да е) - и това няма да коментирам по-мащабно, защото е първа книга от трилогията, а не ми се иска така да накъсвам "живота" на Бартимеус. Особено интересен демон, най-вече с превъплъщенията си, отделно слагаме сарказма и хитростта му, много забавен, много приятен, дори и в кървавите сечища, така да се каже, пак е интересно това което си мисли и това, което прави...не всеки ден се срещат такива демони, до толкова могъщи и едновременно някак...ами, не знам, чо...