My_Life

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен. Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попи...

Не помня от кога не бях чел книга, към която да няма абсолютно, напълно никакви забележки или разочарования. "Принцът на мъглата" ми взе ума...почти буквално, след като щом затворих последната страница ми се прииска отново да отворя първата и да прочета книжката наново, а това ми се беше случвало до сега единствено и само с "Граф Монте Кристо" на Дюма...това говори много за Сафон, по моето скромно мнение поне... В действителност това е една история, която привидно може да се стори скучна, съвсем банална - преместване на едно семейство от големия град в един по-малък, за да избегнат войната през 1943, за да могат да поживеят поне малко по-спокойно. Кой каза такова нещо обаче? Местят се в дома на семейство, загубило в инцидент единствения си син...и от тук тръгват мистериите. Сънища, мъгли, тайнствени градини, статуи, които при всяко мигване менят позата си, смеят се, движат се, намигат, а очите на котката от гардероба блестят зловещо, като огледала н...

И тъй, когато дойде 23 април, затворниците се обърнаха към Давид Мартин, който лежеше в сумрака на килията си със затворени очи, и го помолиха да им разкаже нещо, за да пропъдят скуката. "Ще ви разкажа една история", рече той. "Сказание за книги, за дракони и рози, както повелява тази дата, но най-вече за сенки и пепелища,  както повеляват времената..." Така започва една малка книжка, състояща се от по-малко от 20 страници, но успешно съхранила в себе си сюжета на цяла една биография, цял един цикличен живот...че дори и повече. Става дума за "Огнената роза" и става дума за  Карлос Руис Сафон. Да, след като се подхвана темата за него и за, от скоро доста коментираната от някои литературоведи и критици, "Принцът на мъглите", както и "Сянката на вятъра" , казах си - Защо пък не? - нека да видим какво представляват книгите му. И съвсем случайно намерих Розата, след като просто имах за цел да удовле...