Последните седмици, дни, часове и минути...

със съученици и роднини
http://snimka.bg/album.php?album_id=377134
Абитуриентски бал 09
http://snimka.bg/album.php?album_id=380446

Поредното странно заглавие от моя страна, но е така- това са последните, седмици, дни, часове, минути прекарани със съучениците ми. Вече съм на 19, на 13- ти май ги навърших, на 8- ми май ми беше изпращането от училище, не беше кой знае какво, защото сценария не беше добре организиран, пък и се опекохме на топлината навън, но пък беше хубабо. Вечерта същия ден се събрахме пак в ресторант Байкал, като преди това си направихме много хубави снимки и навън, а вътре си направихме великолепен купон. Също беше много хубаво, даже страхотно, защото се изкопунясвахме много яко всичките. Имаше и много снимки, бива ме за папарак. ^^ След това бавничко всички се изнесохме от рестранта и отидохме в дискотека Дрийм, където веселието продължи, макар и да беше на чалга музика, колкото и да я мрзя се извеселих яко. Пихме уиски, изпих две чаши и ми стана лошо, но това не го броя, не исках да си развалям вечерта, така че просто го забравям и подминавам, купона беше много на ниво, макар и заради това че ми беше лошо да се прибрах по- рано, към 1 или 2 през нощта. Нищо. :) Продължаваме нататък. Подарък от нашите преди всичко това беше Nokia 5800, великолепно устройство, като джобен компютър, обожавам го. На следващият ден ми беше изпращането с роднините, общо 11 човека, но аз бях повече от доволна, пак в ресторант, но този път под името Елит, много спокойно и красиво място, много готин и печен млад сервитьр. От едните ми баби получих гливна от бяло и жълто злато- красота. От леля ми ичичо ми- цифров фотоапарат, нещо за което си бях мечтала от давна, от другата ми баба и дядо ми- сребърните бижута за абитуриентската, макар и да знаех какви са, защото аз ги копувах, но с пари които те ми бяха дали. Да, баба и дядо ми дадоха пари, с които си направих цялата абитуриентска, тоалета, бижутата, Гостито, всичко беше от тях- Благодаря им. Та, бижутата са србърни, с Циркон, взх ги от Бачковския манастир, когато ходих да си избера рокля за бала. Страхотни са, роклт също, точно това което исках. Нататък... хмм, с една моя много добра приятелка и съученичка си купихме по нещичко, аз на нея сребърни обеци, тъй като тя си няма такива, а тя на мен много красиво сребърно ангелче и верижка.
По- късно, на 17- ти ми беше първата матера, по БЕЛ, бях учила и някои въпроси ми се сториха страшно лесни, макар и литературните да ме затрудниха, а темата за "Разни хора, разни идеали" на Алеко Константинов беше гадна, тъпа, трудна и напълнто безсмислена, не откривах логика в нея, разсъждението беше трудно, макар и да изписах две страници. Както и да е, написах. След два дни, на 19- ти май ми беше втората- география, където не бях пипнала да уча цяла година, не знам защо, не ми се отдаваше просто, но добре че в онази стая се пднахме всички от нашето училище и четирима от нашия клас, като едно момче беше учило и знаеше почти всичко, той помага, а пък и квесторите бяха много добри и на двете матури, възхитена съм от тях и съм им благодарна, макар и да не мога да им го кажа лично, а и да нямат възможност да видят това тук никога. Хехе, както и да е... продължаваме с друго събитие, което всъщност пропуснах и ми иде да си ударя главата- Рождения ден на мен и брат ми, съвсем спокойно и семейно, само родителите и ние, това беше, в една пицария, а после в къщи, нищо особено, но аз съм доволна, нищо че за мен празниците вече не са нищо особено. Другото събитие, на 20- ти май с онова момиче, Ети, най- добрата ми приятелка отидохме до София, на Пролетния базар на книгата, в 10 сутринта бяхме на Руски паметник, а от там директно в НДК, обиколихме седми етаж, почти всички щандове, а после слязохме за да хапнем нещо, че бяхме гладни. Попаднахме на китайста храна, настанихме се на една сечеста пейчица пред НДК и хапнахме колкото можем, след което се върнахме и си тръгнах със няколко книги, една от които чета в момента, но заради битуриентската вчера не можах да я дочета, иначе смукнах 200 страничи за един ден, това се пада рекорд за мен. Хехе, книгите, които си взех са:
" Грдът на златната сянка "
" Кръчмата на Калахан "
" Червенгур "
" Обирът на Голямата пирамида "
" Императрицата в теб "
за брат ми
" Тетове за интерилентност за деца- Концентрация "
" Гръм"
а на момичето, което навих да дойде с мен и да се влачи навсякъде с мен подарих
" Мъжкото тяло в леглото " - тя си я избра.
Страхотно си изкарахме и там, прибрахме се и оставаше бала, вчера на 22- ри май. Върховната дата.
Започвам! Първа среща с класа преди да вземем кластният ни от тях, в 16:30 на паркинга пред училището, снимки, снимки, снимки, яко снимки и още от тогава почна веселбата. Половин час по- късно тръгнахме с патрулка към класния, стояхме там повече от половин час, сигурно около час, но не съм гледала часовник, няма значение, после излязохме пред блока и се снимахме пак. От там отново пред училището и в 18:30 фотографа ни снима, един по един и после всички. Великолепни снимки излязоха мисля, поне моите на цифровия апарат са такива. После по колите и в ресторант Струма, където ни беше бала. Към 20 часа вече бяхме вътре и купона бавно и леко започна, но брзо се развихри. Яко, диджея беше страхотен, пускаше всякаква музика. Много от нещата ми се губят, не че съм прекалила с алкохола, но просто в еуфорията имам мътни спомени за някои забавни моменти, а и сега не ми се мисли, а и не ми се пише дълги обяснения. Хубаво беше, макар и след 23 часа някои да започнаха да се разотиват, постепенно ресторанта се поизпразни, купонджиите отидоха в Дрийм, така че тези които останахме бяхме малко, пък и бяхме уморени вече и си тръгнахме. В къщи си бях към 2 часа, откарахме Ети до тях и това беше, а така хубаво съм спала нощес, бях доволна, предоволна, незабравима вечер, великолепна, просто нямам думи. И сега съм тук, пиша всичко това и преглеждам снимките за хиляден път сигурно... това е, завърших, последните седмици, дни, часове и минути минаха, сега остават простичките засичания по кафетата, срещи по магазините вероятно и разговори по скайпа и телефона, това е, край. Следващата ни обща среща вероятно ще е, когато се организираме за някоя годишна среща, но едва ли пак ще сме целия клас. :) Кой знае...

Коментари

translate