My_Life

И така, това което ще напиша сега, ще бъде дълго, но е важно да го опиша така. Преди десет години, когато бях съвсем обикновено гимназистче, тепърва погълнато от света на книгите (защото всъщност съм доста "късен" читател), реших да създам блог. По онова време беше един от първите любителски блогове, без никаква професионална намеса в него. Първите неща, които започнах да публикувам бяха свързани със стихотворения, писани от мои приятели, качвах видеоклипове на песни с текстовете им и преводите им, обсъждах ги по начина, по който аз ги разбирах. Всичките ми есе-та от ученическите години, а след това и от студентските ми, заедно с курсови работи и литературни проекти си намираха място в блога...той вече беше се превърнал в място, наподобяващо онлайн дневник, в който исках да споделям с всички останали това, което мен ме вълнува и интересува, това, което ми е станало интересно и смятам, че ще е интересно и на други. Или свои разсъждения върху разнообразни бит...

~ My_Life: Книжен блог си има нови пролетни книжки, с които ще посреща лятото :3   През последния ден от Панаира имах удоволствието да си поприказвам с някои мои любимки от света на книгоиздаването - Христо Блажев (Издателство "Сиела"; блог "Книголандия), Милена Ташева(Издателство "Софгтпрес"; "Аз чета"), Йоана Ванчева(Издателство "Емас"), Бранимир Събев (с който даже дружно влязохме в НДК, Издателство "Ибис"; блог THE DARK CORNER ), Темз Арабаджиева (Издателство "Колибри"; блог "Книжно: На по книга-две", Райчо Ангелов (Издателство "Парадокс"), сладурите от Книги-Игри (благодаря, благодаря!), Студио Артлайн (за Скълдъгъри), да се посмеем с издателство "Лавици" на няколко смешки и да се запозная най-сетне на живо с Рия Найденова (Издателство "Сиела").  Страхотни сте, страхотни сте! Уви, не успях да взема всичко, което си бях набелязала, но тепърва има време за кни...

~ Календарът ми ме подсети за нещо много хубаво в историята на фейсбук страницата на My_Life: Книжен блог (Book's Blog) - Една фейсбук годинка на страницата и 2300+ последователи. Благодаря ви! :3 А след малко повече от месец официалният блог на My_Life ( http://ekaterinaes.blogspot.bg/ ) навършва девет години. ^_^

 Последната равносметка... 2015 беше една изключителна година за мен, за блога, за взаимоотношенията и насоките ми към някои особености в литературата, които преди избягвах или пренебрегвах. Тук добавям скептицизмът ми към жени-авторки, нетърпимостта ми към сюжет, написан в първо лице ("Аз") и още няколко дреболийки, но...ето на, че това през изминалата книжна литература беше преодоляно чисто и просто от самата страст към литературата, към книгите и към разнообразните стилове на авторите. Не беше кой знае колко лека година, но пък беше чудесна. Опитах се да изброя в един списък всички книги, които купих тази година, а и не само купените - и онези, които ми бяха подарени, и предоставени от издателствата, и...от самите автори, но не ми се получи преброяването. Благодарна съм за всичко това, благодарна съм за всяка една книга, за всяко едно заглавие и думичка, излязла от под ръката на моите любими автори, на онези, с които тепърва се запознах, благодарна съм на преводач...

" Когато за първи път се докоснах до дневниците и бележките в "Дракула", бях студентка, не кой знае колко отдавна всъщност...само преди четири години. И бях на вампирофилска вълна, така че карах наред всички книги в жанра, които откриех по рафтовете в градската библиотека...като типичен филолог, опитващ се да избяга от редовните книги по програма (да ме прощавах доцентите и професорите ми). Но ког ато хванах онзи стар "Дракула" в ръце, знаех че няма да се намери друга подобна книга, която да ме завладее така...и честно казано ме беше страх, но не от какво да е, а да не би малкото и старо, почти разпалцалено издание да се разпадне в ръцете ми, докато разлиствам пожълтялата хартия. С такова внимание поглъщах всята една страничка с избеляващи буквички...Сега ме е страх пак. Обаче този път от това, че не мога да се нарадвам колко красива е тази книга, това ново издание, корицата, самата бяла, та направо снежна хартия, финия шрифт и изобщо...Абе, как...

Върви, народе възродени, към светли бъднини върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета, в световните борби върви, От длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, едно със другите славяни кръстосай дух със огнен меч! Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещенни старини! България остана вярна на достославний тоз завет - в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... ************* В българската празнична система един от най-красивите и символно осмислени дни е честването на народната просвета, учебното дело и националната ни културата като продължение на великото дело на славянските първоучители - светите братя Кирил и Методий. За пръв път този празник е отбелязан в Пловдив през 1851 г...

За поредна година НДК става дом на три етажа книги, разпръснати  иподредени ,скупчени уютно една до друга, заедно със своите издатели, автори, преводачи, редактори и...лудите си читатели. ;) Програмата излезе и е впечатляваща, естествено, затова няма да я копирам - просто ще споделя линка.  Пълна програма за Пролетния базар на книга в НДК   А и плакатъ е много свежарски~ За съжаление си е, за голямо мое съжаление, че не се отваря възможно за присъствие всеки ден, затова пък съм си набелязала един конкретен. И понеже съм решила да си посветя тази година на Пратчет (28.4.1948 - 12.3.2015), ще яхвам метлата и с идеята да обиколя Света на Диска, ще "тичам" по етажите. Набелязала съм си няколко заглавия, набелязала съм си няколко срещи и занимания - калиграфията не е за изпускане в никакъв случай!  ...Все повече си мисля обаче, че някой трябва да ме върже на едно място и най-сетне да напиша онези седем ревюта за последните прочетени книжки, пред...

От тук може да се гласува за номинираните А аз за първа година се включвам в това гласуване и изобщо за първи път разбирам, че един или два гласа за няколко автори, издателства, популяризатори, художници, преводачи и така нататък могат да имат такава голяма роля и значимост за представянето на нашите родни фантасти! Еврокон на кратко, копирано направо от официалния сайт, е именно фестивал на научната фантастика и фентъзито, провреждащ се всяка година в различен европейски град. И наподобява много популярните ComicCon в Щатите (КомикКоните на SciFi сериалите са ми любими, между другото). Еврокон обаче има и една традиция, която го отличава – награждаването на най-допринеслите към развитието на фантастиката. Всяка държава избира своите номинации в 13 различни категории, а всяка от номинациите се състезава с конкурентите си от останалите европейски държави. повече на scifi.bg фестивал на научната фантастика и фентъзито, който всяка година се провежда в различен ...

...от обесването на Весил Иванов Кунчев, наричан Левски. Български национален революционер, председател на БРЦК и идеолог на национално-освободителното движение, наричан още "Апостол на българската свобода", Дяконът. „ Джингиби “ (Неуловимият). Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил [1] ) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора . През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък . От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий , таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 18...