My_Life

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен. Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попи...

Роджър Зелазни е от онези така особени автори, които се превръщат в любимци на определена аудитория читатели и дори не винаги всяка книга се оказва също толкова любима на почитателите на автора.  Зелазни ме накара да се държа за главата и да се чудя къде, дявол да ме вземе, се намирам, докато четях "Създания от светлина и мрак" и именно това заглавие така ме привлече към него.  "Джак от Сенките" (Бард, 2015) също по никакъв начин не ме разочарова, а дори още повече ме накара да харесвам Зелазни, неговото въображение, нормите, които обхваща, начинът му да тълкува нещата, които сам създава и едновременно с това паралелно да създава два свята, които в рамките на допустимото и за удоволствие на читателя да си сътрудничат и да бъдат зависими един от друг, а героите му, дори и не толкова многопластови, да се открояват с индивидуалност и някаква скрита вътрешна сила, оправдаваща ги. Джак е най-известният крадец, идващ от Тъмната страна, един лик, който вси...

Обикнах книгата (а и втората част) още в момента, в който я видях, още преди да я разлистя и да я прочета. С твърдите си корици, с великолепното оформление от снимков материал, придружаващ всяка глава и допълващ историята. "Домът на мис Перигрин за чудати деца" на Рансъм Ригс (БАРД, 2014) започва като лека, дори до някъде битова книга, разкриваща историята на едно момче - Джейкъб, омаяно от приказките на дядо си за войната и битките му с чудовища. Историите приличат на страшни истории, с които старият Ейб цели да уплаши внука си, но и да му придаде приключенски нрав, да го дари с вълшебството на миналото. И момчето му вярва. Но с израстването, както всяко друго дете, и Джейкъб започва да се съмнява в достоверността на дядовите истории, все повече му звучат като фантастични приказки, като лъжи, а снимките, които дядо му му показва започват да му изглеждат все по-фалшиви и постепенно момчето открива в тях измамата на фотомонтажа. Докато един трагичен случай не преоб...

Боговете се раждат от вярата на хората, те съществуват и увеличават силата си чрез своите последователи, чрез вярващите. И са безсмъртни. Не, всъщност не са. Много отдавна един мъж е открил оръжие, с което се е изправил пред величието на Боговете и техните богоподобни помощници...И ги е избил.  В настоящето Баликов е град, изграден върху основите от разрушената вяра в Боговете, град, чиито улици започват и завършват със стълби в безкрая. Жив град на живи...и на мъртви легенди. Една сянка на някогашното величие от злато и разкош. Да се намеква за Боговете е забранено, да се изричат имената им е подсъдимо, да се ползват техните символи или подобни на тях може да доведе и до смъртна присъда, а онези, които все още вярват, се гледат с лошо и биват отбягвани...и заличавани. Баликов е привидно спокоен град, но заради тежкият ред и правосъдие, които царят в него, заради грубото управление, той се е превърнал в една подтисната колония на стария Континет, която крие в с...

Първата ми среща с Умберто Еко беше в "Как се пише дипломна работа", когато писах първата си дипломна работа, но в крайна сметка се явих на държавен изпит и избрах именно тема по литература. За втората ми дипломна работа, неговите есета не ми бяха необходими, но и след "Името на розата", Умберто Еко ми се струваше твърде философски автор, твърде описателен, дори повече от любимите ми Гогол и неговият Плюшкин. Но все пак избрах "За литературата" (БАРД, 2015) именно заради литературните теми, а и защото смятам, че една такава книга трябва да има във всеки дом и да бъде ползвана от всеки ученик, кандидат-студент или изобщо от студент...така де, в този ред на мисли колекцията от есета на Еко е едно мъничко съкровище, което може да бъде от полза по всяко време, ставайки на въпрос нещо за литературата. Няма да коментирам всяка тема по отделно, а само ще вмъкна, че всяко едно есе отразява колко силна е страстта на автора съм литературата и с какво внимани...

Последните няколко седмици се бях оставила изцяло да бъда погълната от криминалния жанр, трилъри и хоръри, които ме изправят на нокти и ме карат да чета още и още, и още. Но все мъже писатели. Мери Хигинс Кларк е една от онези жени-автори, които ме карат да вярвам, че дори и жена, може да е истински майстор на криминалето (точно, както и Агата Кристи).  За първи път чета нещо от тази авторка и съм силно впечатлена от сила й, от начина, по който завръзва сюжета и изгражда героите си, а престъпленията или мистериите й са нещо, което наистина държи под напрежение до самия край. Съвършен Съспенс. "Смъртта носи маска за красота" (БАРД, 2015) е сборник с разкази, поднесен по повод юбилея на Мери Хигинс Кларк - четиридесет годишната й писателска кариера. Десет новели с невероятни сюжетни линии, пленителни случаи и престъпни издеяния, мистерии и тайни, и загадъчна, лека романтика. Първият разказ носи и името на самия сборник . Точно той потапя най-силно в целия стил на ...

Като любител на трилърите не мога да кажа, че има лош трилър, всяка мистерия си е нещо завладяващо, нещо странно, което може да подхване читателя си и да го помъкне по дирите на престъпника, бил той един или няколко, със своите съучастници или...дори и да е престъпление, извършено от един, но свързано с още дузина извършени от друг. Нещо подобно е и в тази книга - "Гадна работа на улица "Гансън" от С. Грег Залер ( ИК"БАРД", 2015 ). На детектив Бетингър му остават още пет години до пенсия, но заради прекомерното му чувство на справедливост, много говорене и много действия е наказан и преместен от хубавата Аризона на север, в град на беднотия, на гнила престъпност и на брутални полицаи. Това е Виктъри, град, едва ли не забравен от всичко живо. Но там полицията се бори със зъби и нокти, дава всичко от себе си, за да държи нещата под контрол. Понякога малко нелегално, понякога с повече усилия, от колкото е необходимо, понякога и с заченки на престъпност...

  Когато бях Владетелят и Царят на Живота и смъртта, започва Принцът Който Беше Хиляди., в онези дни по просба на Човека поставих тези Средни светове в море от сила с приливи и отливи; моделите на мирна смяна в хода на раждане, израстване и смърт заложих в тях: в ръцете на служителите Ангели от Станциите — граници на тези светове — оставих силата и правото да движат приливи и отливи. ____________  Това е първата ми среща с Роджър Зелазни след няколко книги от Хрониките на Амбър. Не съм прочела цялата поредица, но бях останала с много добро впечатление.  После открих тази - "Създания от светлина и мрак" (ИК"Бард", 2015) - митология, наука, фентъзи и фантастика, нещо нечувано, нещо шокиращо, нещо ужасяващо...в едно. Тук, в тези двеста и няколко страници, които могат да побъркат някой нестабилен читателски ум.  Зелазни пише странно, необяснимо, хаотично и объркващо, но и така пленително, така увързващо в сюжета и героите, в...