My_Life

Да напиша две ревюта за две книги от една и съща поредица в рамките на няколко часа е абсолютно удоволствие за мен самата като читател и блогър. Но нямаше как, даже не знам как все още не съм подхванала "Безликите" (Студио Арт Лайн, 2012) за втори прочит. Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин са уволнени, официално вече не са част от екипа и персонала на Убежището и всяка тяхна намеса в магьоснически дела, които други разследват е нарушение на законите. Е, не, че те не нарушиха всички възможни закони, особено след като детективът-скелет обвини Върховния маг в предателство и в третата книга продължава да е убеден в това си предчувствие. Проблемът на Убежището в Ирландия е, че няма по-добър детектив от Плезънт и още повече след като си партнира с наследницата на кръвта на Древните - естествени врагове на Безликите, а убийствата на уж неубиваеми магове нарастват. Валкирия Каин усеща все повече собствената си липса в света на нормалните тийнейджъри, нейното отражение,...

Приключението на малката Стефани, носеща вече името Валкирия Каин , за да се защитава чрез него от магическото влияние на други магьосници, продължава с все сила. Детективът-скелет въвлича младата си помощничка във все повече и повече неприятности, макар в първата книга да твърдеше, че тя сама си ги навлича. Скълдъгъри винаги е отговорният, виновният и...все него го гледат на криво.  И във втората книга от поредицата - "Да играеш с огъня" (Студио Арт Лайн, 2012) на нас читателите ни става пределно ясно от това. Още с първата страница Валкирия е попаднала в битка срещу Убиецът на убийците (или поне той така нарича себе си). Валкирия Каин вече е официален партньор на Скълдъгъри Плезънт, поемат случаи заедно, разследват и постоянно, нон-стоп са в схватки с необикновени престъпници - магьосници, които изобщо не се двоумят да наранят момиче като нея, въпреки че тя е на тринайсет. Проблемът обаче не е в това, а в тайните, които продължават да се просмукват в Ирла...