My_Life

  Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Отлагах известно време да напиша това ревю, но когато безсънието те сполети, заради книга, когато сюжетът не излиза от съзнанието ти и всеки път, щом изникнат мисли за главния герой и книжарничката му, не мога да отлагам повече... Има книги, които до такава степен завладяват читателя си, които още от първата страница го въвеждат в градчето, в дома на героя, запознават го с него съвършено добре и го правят част от неговия живот, от работата му, семейството, приятелите...Има книги, които така те пленяват, че дълго след тях не можеш да хванеш друга книга, защото от време на време мисълта за последните страници ти идват на ум и ти е непосилно да ги премахнеш. "Книжарничката на острова" от Габриел Зелвин ( "Кръгозор",2014 ) притежава тази сила, това проклятие, своята магия. Това е една книга, която разкрива пред читателите си страната на книгите в книжарницата, вкарва ни в живота на Ей Джей, о...

"Някога, много отдавна... Или пък не чак толкова, кой знае, имало едно жабче, което се почувствало нещастно в родното блато. Един ден няколко жабчета забелязали, че всички са гладки и зелени, само едно било... Хм. Доста пъпчиво. - Какво му е на това жабче? - То е  от породата на краставите  жаби – отвърнали големите  жабоци. - Пфу, крастава  жаба! Не искаме да си играем  с него – заквакали малките. Краставото жабче се огледало във водата. Олеле, колко било грозно! Вместо гладко и лъскаво, цялото било на бучки и цицини. То се разплакало: - Кой ще  си играе с мен? - Никой. - Добре! Щом никой не ме иска, ще замина. Жабчето скочило на едно листо от водна лилия, после на второ, на трето и се озовало на твърда земя." Юлия Спиридонова е една неверотяна българска авторка, а Пенко Гелев - чудесен илюстратор. И те двамата са създали една вълшебна книжка за деца, малки или големи, не е от значение, защото поукат...