My_Life

Успях да се добера до тази книга най-сетне (след като преди това беше в ръцете на друг член на семейството) и да поприключенствам в трите свята, които се разгръщат в този сборник книги-игри.  Ще пропусна обяснението какво точно представляват книгите-игри, мисля, че вече съм го правила, когато съм писала за други такива, така че по същество започвам с първата дебютна история в "Призвание Герой 4" (Сдружение "Книги-Игри", 2015) - "Зъби" на Стефан Стефанов . Приключението ми хареса изключително много, но не само заради изпипаността от към детайли в епизодите, към подредбата на различните варианти на историята и развръзката но и заради привързаността ми към класическите литературни герои-вампири. Тук героят е вампирката Елия, окована в продължение на 13 години в подземие, докато един ден не бъде освободена...защото е необходима.  Основният елемент тук, с който трябва да се справи читателят-играч е жаждата на вампира, природата на Елия, да прояви у...

Почти стана време да мислим за Пролетния панаир на книгата, но аз все още си се радвам на придобивките от Коледния панаир.  Постепенно започвам да се запознавам все повече и повече с различните жанрове и българските книги-игри, които през 90-те години съм пропуснала (когато е бил техният връх). Още не съм започнала да се връщам към старите издания, затова пък новите са ми достатъчно интересни. "Седемте живота на Мая" от Красимира Стоева (Сдружение "Книги-игри", 2015) гордо мога да заявя, че е една от първите книги-игри, които чета (всъщност третата) и ми допадна изключително много. Е, поне според ситуацията, която проследих, докато разлиствах напред-назад страниците. К огато казваше, че пролетта на Вивалди е розова, хората си мислеха, че това е метафора, опит за оригиналност или проява на живо въображение, но Мая наистина виждаше звуци. А понякога и миризми, вкусове и понятия. Тя мечтаеше да стане световно известна художничка, но на ней...

След известно затишие покрай писането на ревюта, възобновявам пак нещата като ще преработя нахвърляните през последните седмици бележки по книгите, които изчетох, така че да се получат наистина смислени ревюта, които мога да публикувам. Така че тези дни ще понаваксам, за да не задреме съвсем блогът.  А сега ще обърна внимание на една много особена, чисто хумористична книжка от типа на книгите-игри, която ме изненада със сюжета си...изобщо с всичките си разновидности на сюжети и странният си, дори шантав главен герой - библейският Ной, на който му е поверено да построи познатият ни от легендите Ноев ковчег и да спаси живота на земята след потопа... Авторът на това мъничко...бижу...е Колийн Ливингстън . Поне така пише на книгата, но всъщност зад К. Ливингстън се крие не Колийн, а Коен и явно това е причината за тази забавна книжка - "Ной"   (Сердика ИТ, 2015) . Когато някой разказва за тази книга-игра, че това е приключението на Ной и построяването на Ноевия...