~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2010-07-31

Trinity Blood Opening Theme – Doresu (bloody trinity mix)

Dress (bloody trinity mix)
Vocals: BUCK-TICK
Lyrics: Sakurai Atsushi
Composition: Hoshino Hidehiko
Arrangement: BUCK-TICK

In front of the mirror, I nap with you; your light red fingertips
Your hands unexpectedly showed your weakness and shut your lips
On that day, I exchanged promises with you
Now we can’t recall them

You tilt your ears to the trifle song and gaze out the window
I don a dress and show you my dancing; am I mad? Tell me
Someday, I’ll be kidnapped by the wind, right?
Now we can’t recall

Why don’t I have wings for floating in that sky, like the wind, like the clouds; Why?
Don’t I have wings for sinking into that night, that wraps everything like the stars, like the moon? Ah

Don’t forget those days when love overflowed
Without even being able to recall your face
Someday, they’ll be erased by the wind, right?
Now we can’t recall

Why don’t I have wings for floating in that sky, like the wind, like the clouds; Why?
Don’t I have wings for sinking into that night, that wraps everything like the stars, like the moon? Ah

Why don’t I have wings for floating in that sky, like the wind, like the clouds; Why?
This love and this wound are both familiar; now they are lovely and start to hurt, ah

***

Doresu (bloody trinity mix)
Vocals: BUCK-TICK

Kagami no mae de kimi to madoromu usubeni no yubisaki
Sono te wa fui ni yowasa o misete kuchibiru o fusaida
Ano hi kimi to yakusoku o kawashita
Ima wa futari omoidasezu ni

Taikutsu na uta ni mimi o katamuke mado no soto mitsumeru
Boku wa doresu o matoi odotte miseyou kurutteru kai oshiete
Itsuka kaze ni sarawarete yuku darou
Ima wa futari omoidasezu

Boku wa naze kaze no you ni kumo no you ni ano sora e to ukabu hane ga nai naze
Hoshi no you ni tsuki no you ni subete tsutsumu ano yoru e to shizumu hane ga nai aa

Wasurenaide ai afureta ano hibi
Kimi no kao mo omoidasezu ni
Itsuka kaze ni kakikesarete yuku darou
Ima wa futari omoidasezu

Boku wa naze kaze no you ni kumo no you ni ano sora e to ukabu hane ga nai naze
Hoshi no you ni tsuki no you ni subete tsutsumu ano yoru e to shizumu hane ga nai aa

Boku wa naze kaze no you ni kumo no you ni ano sora e to ukabu hane ga nai naze
Kono ai mo kono kizu mo natsukashii ima wa itoshikute itamidasu   aa


http://www.youtube.com/watch?v=LoKjoGsFP_A

2010-07-27

"Позволете да Ви се представя"

Photobucket
- Здравейте. Колко нетипичен е този начин на представяне, но пък беше сметнато, че е по- елементарен.- едно сладко детско гласче се разнесе ведро из претъпканото заведение. Беше бар, но не някой елегантен и скъп, ами най- обикновена пианска дупка, пълна с пирати и разбойници, всъщност имаше ги всякакви, но си кротуваха и сега слушаха това, което момичето говореше. Беше дребна на ръст, много слабичка, но пък имаше спортна структура, личеше си че причината за слабото телце са множество физически тренировки. Тъмната й косица беше неравномерно подстригана, даже сякаш кичурчетата бяха накъсани, но пък лъскави и загладени, добре поддържана рошава прическа с множество шарени мъниста, вплетени в кичурите. Очите й бяха с цвят на кафеникав пустинен пясък, големи и изразителни, на фона на карамелена и гладка кожа. Другото необикновено в това момиченце бяха чифтът големи черни уши, които потрепваха от време на време на главата й и дългата черна опашка, която се увиваше около крачето на високия стол:- Разбира се, аз не смятам, че е толкова елементарно, но какво да се прави... и аз, както и всички вие, както и още една тайфа особняци, сме просто литературни творения на още по- смахната особнячка. Но пък нали си е нашата Създателка, как може да й се сърдим.- намигна дяволито и се ухили, като залюля крачета над пода. Беше с едни зелени войнишки ботуши, които сякаш бяха по- големи от необходимото, едни къси пандалонки с наколенки и пиратско сако:- По принуда казвам всичко това, да не ми се чудите много- много. Просто ще разкажа всичко така както е редно и повече няма да намесвам тази лудата, дето ме е измислила такава. Просто го приемете като моята лична история и нищо друго... вече официално съществувам. Името ми е Иннара Уллуа, бях създадена на 24и април 2010 година специално за един РП форум, който е и любимият такъв форум на Създателката ми. На 17 съм и съм известна като представител на расата Нари, в японският език пък съм Неко, само Котка, за повечето хора обаче, съм просто коткоподобно.- разсмя се шегаджийски и вдигна раменца:- Та, ролята ми е на ученицка, тоест уча приложна магия. Още съм си съвсем начинаеща, но пък е забавно. Всичко е с цел да разкрия това, което може да ми предостави магията, пък и да открия лек за братчето си. Не, че е по- малък от мен, аз съм по- малката, само с две минути, но Янниз винаги се е шегувал с това, че бил баткото- близнак. Глупости!- повиши тон и размаха юмруче над главата си, с което предизвика смях сред слушателите й в бара:- Е, по същество. Родена съм в движение, тоест на път от Мордона към Аматар, това са два известни града във света, който обитавам от деня на създаването си и никъде другаде. За това ще спомена после евентуално.- ушичките й потрепнаха едва забележимо и котето извади една замислена физиономия:- Иначе, да, родена съм в пътуваща театрално- акробатична трупа, където всички мои познати, приятели и роднини се основават единствено на науката и физическите постижения. Основателят на рода Уллуа е бил побъркан учен, който се противопоставял на магията и нейните представители, затова и бил убит... поне според повечето предположения, пък може и да се е самоубил с някой от своите експерименти, кой знае. От тогава неговите внуци не искат да имат нищо общо с магията и затова създали акробатичната трупа "Кримп-аш", в превод е нещо като Свързано единство или нещо подобно, някаква измишльотина от фантастичен речник.- вдигна рамене и направи гримаса, като се нацупи глуповато и предизвика нова доза смях. След малко обаче размаха ръчички, за да продължи:- Добре, добре... нататък. Семейството ми са акробати и актьори още от десетилетия, след смъртта на Алвонз Уллуа, основателят на рода ни, неговите внуци се заели с изчистване на името му, като разпродали личните му дневници и записки и започнали да разработват акробатични изпълнения. Така се основала и трупата, и знанията и уменията се предават от поколение на поколение, тоест от баща на син. Аз съм единствентото момиче от четири поколения насам, дядо постоянно ме укорява, че съм била прекъснала веригата. Какво да се прави, родила съм се, няма връщане.- вдигна рамене и се разсмя, последното изречение произнесе с такава насмешка, че някои от пияниците не се удържаха и удариха няколко пъти с длани по масите през смях на сълзи:- Вярно, ползваме доста наука, основата на съществуването на Уллуа, но само за определени цели, като простата химия в ефектите или физиката и механиката при сглобяването на основите на трапците и подпорите за изпълненията. Все пак изпълняваме акробатството на повече от сто метра над земята, без обезопасителни въжета, всичко трябва да е стабилно и изпипано, така че да не вземе да се разглоби по средата на някой номер. Семейството ми, пък и всичките ми познати са много скептично настроени към магията, затова пък на пук Съдбата даде на мен и брат ми възможността да обърнем представите. Е, брат ми не особено. При появата на първия признак за магия, той загуби зрението си и официално каза пред всички, че не иска да има нищо общо с това, но пък и каза че ще направи всичко, само и само... за мен.- замълча и веселото й изражение за миг помръкна, но пък бързо се върна и се разцъфтя нова усмивка:- Ха, забравих го.. брат ми, Янниз, близнаци сме, както вече споменах и сме почти напълно еднакви, само че той е светлокос и очите му са зелени. Ама едни такива зелени... приличат на бездънни ями, мъртвешко злокобно, единствено очертанията на роговиците му са ясни, зеници липсват. Странна работа, но предполагам така се получи след като загуби зрението си. Онзи случай си е доста интересен, най- голямата ни глупост. Когато бяхме на петнайсет, или по- точно на рождения ни ден, наш братовчед ни предложи да си организираме едно съревнование... имаше гръмотевична буря, а с брат ми се навъртахме върху дено метално скеле, което беше ударено от мълния и... общо взето, сами се сещате.- вдигна рамене леко и посегна към една чаша на тезгяха за бара. Беше чиста вода, тази вечер само на вода беше явно, не че друг път беше на различно де, все вода, чай, кафе... е, и от време на време в чая имаше и ром:- Като споменах семейството си, те не просто са скептични, но и мразят всичко свързано с магията.- ушичките й трепнаха, а погледът й се отнесе на някъде:- Сега като се замисля, звучи толкова глупаво... проклятието на рода, единственото момиче от четири поколения, прекъсване на веригата... на моето мнение ли сте?- вдигна пак раменца и огледа пияниците, всеки от тях имаше пред себе си по някоя и друга чаша, я с бира, я с нещо по- силно. Разнесоха се възгласи, а нарито се разсмя пак:- Забавно е да седя тух и да ви разправям за живота си, макар и да няма особен смисъл... така или иначе всичко се мени.- кротка усмивка възцари на детското й лице сега, опря лакътя си на бара, а след това и брадичката си на дланта, сваляйки песъкливите си очи към кристалната чаша с вода пред нея:- Драмата я има навсякъде... постоянните укори на дядо ми от момента, в който руната се появи, не бяха нищо. Предполагам сами се сещате, че щом съм в тая барака, сред...- огледа пак мъжете и изцъка с език. този път нямаше реакция от тях, може би просто искаха да чуят ясно какво ще каже, или пък се засегнаха от нещо:-... Вас, не ме вълнува особено дали мога да пострадам или не. Всъщност...- подсмихна се лукаво:- Няма шанс да пострадам.- внезапно трепна, но не издаде по нищо, че се стресна слабо от силния удар по тезгяха зад себе си. Барманът, един възрастен гологлав мъж, с остри сини очи се ухили, беше ударил силно с длан по бара, за да провери дали думите й са истина. Иннара намигна и разлюля крачета, като пое чашата и отпи малка глъдка:- Добър подход, но не достатъчно...- самоувереността й може би беше прекалена, но нарито дори не мислеше за това, или пък за реалните проблеми, които можеше да си навлече:- Чували сте за Мадам Уллуа, нали? Майка ми... тази лишена от задръжки и достойнства, проклета жена.- тръсна глава, сякаш в отвращение:- Ако баща ми е бил по- разумен, е щял или по- точно щеше, още сега ,като я знае каква е, да я изхвърли от живота си, но уви... тя е такава лукава пепелянка. И тези от вас, с които е прекарвала някоя идруга нощ, знаете как изглежда... дори аз се възхищавам на красотата й, но останалото... ах, непоправимо е за съжаление.- поклати отново глава, черните ушички се зализаха назад малко смутено, поне докато не допи водата от чашата си и я върна обратно на плота зад себе си:- Не ми се сърдете само, знам каква е Инрада... дава всичко от себе си за удоволствието на мъжете, ама сте толкова наивни понякога, не прозирате истината или просто...- набързо прошари с очи през няколко чаши и се усмихна слабо:- Не, това е без значение.- скочи от стола и заглади с ръце вталеното сако с големите лъскави копчета:- Приятно вечер, господа. Утре имам уроци, а липсата ми на часовник винаги намеква ,че не е хубаво да чакам до последния момент за каквото и да било...- ушичките й наново потрепнаха, а дребното момиче се насочи с елегантна походка към вратата на тази пиянска дупка. Може би беше прекалила с престоя си тук, обаче. Някой се осмели да направи нещо... немислимо. В момента, в който котето усети допир до черната й опашка, зениците й се свиха, извърна се рязко и удари подпийналият с една червена палка, златистите краища блещукаха на огъня от камината, а орлите и кръстовете пръснати по червената материя, придаваха някакво зловещо излъчване на предмена. Иннара пристъпи към човека, който от удара в слепоочието беше паднал от стола, застана над него и опря коляно в гърдите му:- Никога... абсолютно никога, не опитвай отново да докоснеш опашката!- просъска гневно на сатниметри от лицето му:- Не съм като майка си и никой да не очаква да стана като нея!- сякаш от нищото в другата й ръка се появи още една такава палка, но в син цвят и се опря в гърлото на падналия:- Разбрахме ли се?- останалите, част от тях бяха станали от местата си олюлявайки се и мислейки че ще могат да направят нещо за другаря си, други просто гледаха сеира и се подсмихваха. Нарито се изправи и превърпя палките в ръцете си, като сви ръцете си в лактите и ги вдигна нагоре, отпускайки палките и те просто се загубиха в широките ръкави на пиратското сако, вероятно имаше някакъв механизъм под нетипичната за пола й дреха. Намигна на мъжът, който удари и се завъртя на пети към вратата, мънистата в косата й издрънчаха при завъртането:- Ако бях като Инрада, до сега вече да бях и майка като нея.- всеки път беше така, рано или късно се стигаше до диалози намесващи майка й, единствената жена, която пораждаше у Иннара такава ненавист и всъщност, единствената причина момичето да се опитва да докаже, че не е беззащитна и не принадлежи на никого, докато сама не реши обратното.

2010-07-12

Песни ( Бг ) - 1 част

1*
Събрало вятър в мръсните платна,
вълните пори старото корито.
И може би понеже днеска ще ме бесят,
желая му от все сърце
да се продъни вдън море пробито.
(йо-хо-хо и бутилка ром)

Пиратски е плавателният съд,
където буйната ми младост мина.
Разглеждам днес житейския си път,
от който ми остава час и половина.
(йо-хо-хо и бутилка ром)

На мачтата се вее черен флаг
Ухиленият череп ме вълнува по-различно -
символиката намирисва на смърт и саркофаг,
приемам го днес май твърде лично.
(йо-хо-хо и бутилка ром)

О, капитане, стига си ме дебнел
изпод единственото си око -
въжетата са здраво стегнати -
отпред, отзад, накръст и около.

Недей душата си да стягаш
и възела моряшки разхлаби
Карамба, сълзите ти нищо не струват.
Захапвай ножа, ако те боли.

Кажи, на кой ще се оплакваш
от ревматизъм в дървения крак,
когато през дългата, нощната вахта
усетиш онази неясна тъга?
(йо-хо-хо и бутилка ром)

Колегите пирати още хъркат
тела пиратски в трюма се потят
В съня им блестят шепи крадено злато
и голи женски призраци сноват

Въжето, сапунът, високата мачта,
чувал вместо лъскав сандък…
Ликуйте, риби! Утре, щом се съмне,
ще ви нахранят със човешка плът

Летящите риби ще поемат душата,
пиратската моя душа
И райските двери на морското дъно
ще отвори русалка една

Петнайсет души бяха във ковчега на мъртвеца,
но този път ще бъда само аз...


2*
Йо-хо-хо, пиратски живот за мен.
Грабим, плячкосваме, крадем и стреляме,
пийнете си, другари мои, йо-хо-хо,
отвличаме, насилваме, хич не си поплюваме,
пийнете си, другари мои, йо-хо-хо.
Йо-хо-хо, пиратски живот за мен...


3*
Кралят и хората му
отвлякоха кралицата от постелята й...
и я затвориха в човешко тяло...
Моретата ще бъдат наши
и там ще властваме ние!
Йо-хо всички заедно,
вдигнете знамената високо
Хей-хо, крадци и разбойници...
Никога няма да загинем!


Песни ( AE ) - 1 част

1*
Yo, ho, haul together,
hoist the colors high.
Heave ho,
thieves and beggars,
never shall we die.

The king and his men
stole the queen from her bed
and bound her in her Bones.
The seas be ours
and by the powers
where we will we'll roam.

Yo, ho, haul together,
hoist the colors high.
Heave ho, thieves and beggars,
never shall we die.

Some men have died
and some are alive
and others sail on the sea
– with the keys to the cage...
and the Devil to pay
we lay to Fiddler's Green!

The bell has been raised
from it's watery grave...
Do you hear it's sepulchral tone?
We are a call to all,
pay head the squall
and turn your sail toward home!

Yo, ho, haul together,
hoist the colors high.
Heave ho, thieves and beggars,
never shall we die


2*
We pillage, we plunder, we rifle and loot.
Drink up me 'earties, Yo Ho!
We kidnap and ravage and don't give a hoot.
Drink up me 'earties, Yo Ho!

Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.

We extort, we pilfer, we filch and sack.
Drink up me 'earties, Yo Ho!
Maraud and embezzle and even hijack.
Drink up me 'earties, Yo Ho!

Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.
Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.

We kindle and char, inflame and ignite.
Drink up me 'earties, Yo Ho!
We burn up the city, we're really a fright.
Drink up me 'earties, Yo Ho!

Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.

We're rascals, scoundrels, villans and knaves.
Drink up me 'earties, Yo Ho!
We're devils and black sheep, really bad eggs!
Drink up me 'earties, Yo Ho!

Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.

We're beggars and blighters and ne'er-do-well cads.
Drink up me 'earties, Yo Ho!
Aye! But we're loved by our mommies and dads!
Drink up me 'earties, Yo Ho!

Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.
Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.
Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.
Yo Ho, Yo Ho! A pirate's life for me.


3*
What do you do with a drunken sailor,

What do you do with a drunken sailor,
What do you do with a drunken sailor,
What do you do with a drunken sailor,
Earl-eye in the morning!

Chorus:
Way hay and up she rises
Way hay and up she rises
Way hay and up she rises
Earl-eye in the morning

Shave his belly with a rusty razor,
Shave his belly with a rusty razor,
Shave his belly with a rusty razor,
Earl-eye in the morning!

Chorus

Put him in the hold with the Captain's daughter,
Put him in the hold with the Captain's daughter,
Put him in the hold with the Captain's daughter,
Earl-eye in the morning!

Chorus

What do you do with a drunken sailor,
What do you do with a drunken sailor,
What do you do with a drunken sailor,
Earl-eye in the morning!

Chorus

Put him the back of the paddy wagon,
Put him the back of the paddy wagon,
Put him the back of the paddy wagon,
Earl-eye in the morning!

Chorus

Throw him in the lock-up 'til he's sober,
Throw him in the lock-up 'til he's sober,
Throw him in the lock-up 'til he's sober,
Earl-eye in the morning!

Chorus

What do you do with a drunken sailor,
What do you do with a drunken sailor,
What do you do with a drunken sailor,
Earl-eye in the morning!

Chorus

What do you do with a drunken sailor,
What do you do with a drunken sailor,
What do you do with a drunken sailor,
Earl-eye in the morning!

Chorus

2010-07-01

Възвишена какафония

В навечерието на предстоящият July Morning, съм склонна да попиша малко философски и да открия своята нестабилност от същността си в писмен вариант пред читателите. Не, че имам нещо конкретно предвид... всъщност имам и тези, които до сега са следяли блога ми ( те си знаят най- добре и им благодаря за хубавите думи, които така приятно ме изненадаха дори по време на един от издпитите ми този семестър ), та точно тези хора, които са чели нещо от тук някога и сега попадат на този пост, ще разберат или поне се надявам да разберат. Дълго мислих, много неща написах прес последните месеци под формата на разкази, приближаващи се фатално до книжен вариант. Тези мои размишления и непрестанно развитие в стила ми, книгите които изчетох, идеите които изслушах, забележките които приех и над които работих за подобряване, доведоха до решението ми, че не е редно да побликувам целите си разкази свободно в интернет пространството. Нищо лично, както се казва, но застрашеността на подобни литературни прояви е голяма, като доказателство ми беше отмъкването на един анализ на произведение, което бях пуснала малко преди да предам на изискващият го... та същият този анализ се беше озовал в нечии други ръце, което ми се стори странно и някак си много неприятно. Замислих се: Ами какво се случва с другите изписани неща и пуснати свободно в мрежата?- Какво? Ми същото, че даже и по- лошо. На скоро писах в един форум, който си имаше раздел ФенФикове, но само регистрирани потребители можеха да четат и пишат там, а като течащо заглавие от горе ( лента, която постоянно се движи през средата на горната част от страницата ) с набиващи се ясно на очи букви беше написано: Не крадете!- Е, не крадете, де! Ама защо крадете? Както и да е. Схванахте мисълта ми, нямам намерение да обяснявам още, защо прекратявам побликуването на разказите си. Ако някой ден отново се случи да прочетете някой нов разказ или част от глава на тази страница, то значи литературният текст е преминал през редакцията на някое издателство и чак тогава е пуснат... автентично доказателство за авторството. И все пак съм оставила част от някои мои разкази тук, тъй като са много важни за мен, напомнят ми приятни моменти от едното време, когато съм ги писала и също като значението на йероглифната ми татуировка- имат сантиментална стойност за мен и е важно, не, по- скоро безценно, да останат. Има едно чувство на уважение именно към периода на писане на тези няколко текста. Това е общо взето. В стайта си ще продължа да побликувам кратки разюмета на бъдещите си разкази, или пък някое и друго кратко преразказче на нова глава от в момента разработван текст, но само това. Ако пък някой така или иначе желае да прочете цялата глава или разказ, не само разюмето, то спокойно може да се свръже с мен и с удоволствие ще му го пратя. Просто от този момент започвам да ставам по- съобразителна с това, което пиша и с постигането на мечтата си. Без съмнение има някои, които се чудят, тази идея от къде наистина ми дойде и то точно сега. Просто е, тази сесия май- юни имах доста интересни изпити, взех ги всичките, като, уви, бях и скъсана на един точно определен, но по дяволите няма студент, който някога да не е бил късан, просто не си признава... та въпросният изпит, по който ме скъсаха- Увод в литературната теория, именно тази дисциплина и преподаващите по нея ми помогнаха да обърна голямо внимание на некадърните грешки, които правя по време на писане, не че съм изменила стила си, но просто обръщам повече внимание на едни определени фактори и може да се каже, че вече мога сама да различавам от начина си на писане, кога в какво настроение съм била или с колко време съм разполагала за да напиша желаното. Да, има си ги тези признаци, по които можеш да отгатваш тези работи, не че учихме това по гореспоменатата дисциплина, но с някои информации от теорията, сама създадох своя, гласяща именно това, което вече обясних за различаването според стила на писане. Преди не можех, да, преди всичко си ми беше еднакво, до преди два- три, не, четири месеца, когато започнах оформянето на типажа на персонажите си и формулирането на текстовете на разказите си. Има и още нещо, което ме накара, всъщност това е основното, което ме накара да спра да побликувам- "Смъртта на автора" от Ролан Барт, където се споменава не веднъж, че за да съществува една творба, да придобие известност, то нейният автор не трябва да е сред живите вече. Трудно ми е да обясня на какво се дължи логиката ми, според въпросната статия на господин Барт, но самото съдържание на статията ми спомогна да осъзная грешката си с пускането на своите произведения свободно в интернета, все едно са някакви отпадъци, огризки, от които всички които имат достъп до тях, да грабят както могат. И след всичко, което изписах, нямам намерение дори да прочета какво толкова всъщност е, но е редно и да спомена, че изпита на който ме скъсаха си го взех на 30и юнии то с Много добър, така че съм доволна. Завърших първи курс, а дори не усетих кога мина това време... след два месеца, разбира се, започвам от начало, но тогава ще обърна насоките си към литературоведството в още една насока, чрез която смятам да добия още повече умение при изграждането на персонажните образи ( те наистина се оформят трудно, а аз желая да са съвършени според моите разбирания ). Това би трябвало да е до този момент... сега забелязах заглавието на темата, няма никаква логика в него, но звучи интересно, затова ще го запазя така: "Възвишена какафония", че живота наистина е една какафония. А сега ще отскоча за няколко часа сън преди да се надигна и да причаквам изгрева от прозореца на къщата си, и жалко, че не съм на морето сега.
Честит Джулай Морнинг навсички!
Поздрави, Еккатри Меи Кат : )

П.П. Не бива да пропускам и промяната в стила на сайта, нов дизайн, по случай новите промени в отношенията ми към литературните текстове.

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *