~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2017-03-11

Читатели, блогъри, критици - срещата до колко беше (не)възможна?

Снощи присъствах на едно много вълнуващо ме в началото събитие в клуб "Перото" (в НДК) - среща на читатели, блогъри, критици и писатели за обсъждането на ползите от всеки един да изрпазява своето мнение и по какъв начин, т.е. кой има по-голяма тежест в предоставянето на информация за дадена книга към "обикновените" читатели (по-надолу ще обясня защо използвам точно този термин).

Смятам обаче преди да се впусна в излеяния и коментари на цялото събиране на литературни люде, да представя нещата за себе си и за своя блог от самото начало - една хронологична линия набързичко... (не, че съм длъжна, но го смятам за редно).

Създадох този блог преди близо десетина години, защото(!) обичах да пиша. Още като ученичка придобих една обич към писането и развитието на въображението, макар да бях много лош читател - започнах да чета като маниак книголюб едва малко преди и най-вече в студентските си години. Пишех тук за какво ли не - всякакви хрумвания, всякакви цитати, всичко, което ми харесаше из пространството (защото файсбук нямаше все още). Пишех и свои неща - есета или откъси от историйки, които измислях, все неща, които никога няма да видят бял свят публикувани, където и да било и дори да продължавам да пиша от време на време, работите ми отново никога не биха напуснали моето лично пространство. Пишех за това, което не харесвах и защо не го харесвах...Конкретно за книги не смеех да пиша, публикувах и свои литературни теми, разработвани за университета, но не мислех по онова време, че съм достойна да изразявам каквото и да е мнение за книгите...до 2013 година. Тогава се появи и първата ми публикация за книга, тогава завърших първото си висше и реших, че след всички есета, рецензии, разработване на литературни теми, литературни изпити, прочетени книги - които задължителни и кои (в килограми повече) такива, които съм чела просто, защото съм искала, били са ми интересни, била съм любопитна, паднала съм си по стила на някой автор и така нататък и така нататък. По-късно и във фейсбук се появи страница на блога, където реших да споделям сямо много важни неща - ревюта, събития, книжни статии и подобни...(вмъквам само, че допускам правописни грешки, тъй като не обичам да чета в последствие това, което съм написала, но и нямам намерение да ги поправям, забележа ли ги - понякога има парченце чар в някоя и друга грешка, а аз категорично бягам от стереотипите, че за да пишеш задължително трябва да си безгрешен и от буржоазната класа на литературата. Аз съм просто един любител-"ревюист", т.е. блогър! ;)).
Първите ревюта са си гола-вода, естествено, докато до преди две години започнах да поизпипвам повече нещата и въведох свои норми, по които да пиша едно ревю, така че моето лично мнение да прерасне в текст, насочен не към определена група читатели, а към читателите, които биха го харесали или не - в един текст за ревю включвам положителните и отрицателните страни на книгата, пиша аз защо съм я харесала, пиша  какво би или не би се харесало на друг тип читатели, пиша за превода, за литературния език на автора, за бележкитке под линия, за оформлението на книгата, понякога дори за шрифта и за корицата, за героите индивидуално, за сюжета и изграждането му. Тези фактори за мен са най-важните при писането на едно ревю, което не цели да привлече, а да даде възможност да се избере. Но аз съм блогър, не завися от никого, не съм искала и никога да завися, работя върху безплатна платформа, без реклами на каквото и да е, стил на изгледа, който сама съм избрала и дообработила, начин на формулиране на текстовете така, както на мен ми харесва и подбирайки да пиша само за книги, които са ми харесали, защото за тези, които не харесвам не е по силите ми да пиша. Това е, което отличава литературния блогър от литературния критик.

А сега обратно на първоначалната тема - събитието от петък вечерта в "Перото", тема, за която отделих повече време в премисляне, преповтаряне на видеозаписа  на дискусията от снощи и изваждане на фиксирани, важни елементи от разговорите, за да напиша това, което не мога да премълча просто така. Защото съм блогър със свои норми на писане, защото не смеех да пиша за книгите с лека ръка преди години, защото сега съм блогър, чиито текстове се четат, чиито думи за някои книги са звучали на представяния им или са били част от анотацията им, но въпреки това аз продължавам да пиша свободно, по своя воля, на своя отговорност спрямо своите читатели, спрямо българските издатели и писатели, спрямо другите блогъри - тези от "Аз чета", или пък тепърва развиващите се млади блогърчета, на които се радвам, че са се осмелили да започнат сега, въпреки, че им трябва много, много хляб, за да достигнат ниво, откъсващо се от "Уау"-то. ;) Не, че съм против този емоционален заряд на блогърите, тяхната емоция спомага за емоцията и на читателите им, но винаги всичко трябва да бъде обяснено и това "уау" да е с  действителна причина, така че и читателят да си каже после "Уау! Този блогър беше прав!"

"Много трудно се работи без конкуренция." - така започна срещата от снощи, запомних си този цитат, просто защото ми хареса и може да се употреби в няколко смисъла и различни ситуации. И блогърите работим много трудно без конкуренция, ние се стремин да се развиваме все повече и повече, за да можем да предоставим на читателите повече и по-качествени текстове, но без някой да ни цензурира, редактира и пресушава текстовете като пречеща река на някого, който и да е там, градящ нещо, защото територията на реката му е хрумнало, че му харесва и на всяка цена трябва да я притежава.
Истина е, че всеки едип литературен коментар е притежател на един вид рекламен характер, но в днешно време, с количеството издателства, които работят стръвно и издават все по-прекрасни и стойностни книги, рекламния характер е от голямо значение, бил той и само един коментар под снимката на корицата. И точно това превърна всяко едно изразено мнение, където и да е във вид медия, дори самият фейсбук се превърна в частица от медията, в прадформа, даваща храна за журналистите...Просто е необходимо да се пишат текстове за книгите, необходимо е да се насочват читателите, да им се предоставя разнообразно мнение, но без недомлъвки и без необособени изказвания. Обикновеният читател, този кото се влияе и от най-краткото изказване е много податлив на такива необособени коментари за книги, подвеждат се и по скандалите за книги - скандалите объркват читателите и точно това беше вмъкнато снощи на срещата, но така или иначе скандалност имаше, а със сигурност след това много читатели, които не са писали в блогове текстове с повече от петдесет изречения са останали объркани чий чии врат се опитва да докопа. Тъжно се получи. Емоционално, импулсивно, напрегнато. Но се казаха неща, които ми се сториха особено интересни.
Едно от тези неща е, че литературна критика след 1989 година няма. С господин Ефтимов, с който си поговорих след края на събитието по тази тема стигнахме и до допирни точки (и се радвам, че седях толкова назад в клуба, та не се добрах до някой микрофон, защото приех някои от неговите изказвания твърде импулсивно, затова се нуждаех от няколко минути личен разговор с него - хората, уви, винаги реагираме първо импулсивно и после можем да съжаляваме за реакциите си).
Никога не съм се дразнела така на литературни критици, освен когато някои си мислят, че могат сами да съставят класации от типа на "най-добрите книги за 20 век" или "книгите, които задължително трябва да бъдат прочетени". Това е налагане на мнение, това е насилване да бъдат прочетени книги, които е възможно никога да не оставят спомен в съзнанието на читателите. Блогърите не правят това, никой блогър не налага мнението си, само го споделя, изразява и помага. Да, ние помагаме в избора - можем да хванем десет книги, излезли през миналия месец, да ги прочетем за няколко седмици и да ги съпоставим една с друга по всички критерии, така че всяка една книга да бъде интересна за изключително много читатели, да пробуди любопитството...Критиката по-скоро отблъсква, критиката е минала през редактиране и цензуриране, което изсушава текста, блогърските текстове за книги са по-близки до езика на читателя, по-сърдечни, емоционални дори, по-опростено написани, но достатъчно стойностни...С господин Ефтимов засегнахме и въпроса дали блогърите могат да пишат - да, някои блогъри пишат много добре, но всичко зависи от годините изчетени книги, от изградената литературна култура, образование, възраст и подобни (тук искам да благодаря много на Милена Ташева за включването, а Алекс и Райс от "Четат ли двама" за малко да издадат така дискретното ми местоположение :D ). 
Сега ми се иска да се искажа "Уау"! Но трябва да се има предвид, отново го споменавам, че човек се учи да пише с годините, с изчитането на десет ужасни книги и една хубава, с писането на резензии, есета и проучвания за авторите, сравняване на различни литературни езици и прочие. Човек става блогър сам, човек изгражда себе си като читател сам и разбирам, че литературният критик, може би, сеща някакъв вид застрашеност от литературния блогър, защото мнението на втория се търси повече, повтарям - мнението на блогъра е по-близко до езика на читателя, а лителатурата е за това, което един човек иска да каже - реализъм или фантастичност, - и именно в този случай трябва да се прави разлика между читател и читател, самите блогъри са повече читатели и от писателите и от литературните критици.  
Изключително съгласна бях с това, което се каза за платформи като Goodreads (затова и поспрях да го ползвам), че обикновен читател, без познания, без база на сравнение, с минимална литературна култура се изразява за книги, имащи потенциала да станат шедьоври и по този начин мнението на този читател без ни най-малка идея за средите на литературата се изказва нелепо и некомпетентно, но мнението му от едно-две изречения влияе по-драматичен начин на всички останали читатели. Точно това превръща всеки човек във вид медия, а медиите са посредници, медиите превръщат всичко около себе си в още медии, но не вярвам, че масовката е блогърите да създадат целеустремено читателско мнение, макар това да се случва спонтанно.
В ревюто трябва да се разгледа книгата като нещо, харесало се на блогъра и, както споменах по-горе няколко признака, така да се напише компетентно и структурирано, възможно най-близко до обективното мнение за дадена книга, но не бива да се забравя, че блогърите на първо място сме хора, които пишем за свое удоволствие, блогърството е създадено за удоволствие от обикновени хора, които можем да ползваме изброените по-горе фактори със замах (мои лични критетии и фактори за писането на едно ревю в случая - в един текст за ревю включвам положителните и отрицателните страни на книгата, пиша аз защо съм я харесала, пиша  какво би или не би се харесало на друг тип читатели, пиша за превода, за литературния език на автора, за бележкитке под линия, за оформлението на книгата, понякога дори за шрифта и за корицата, за героите индивидуално, за сюжета и изграждането му). Блогърите пишат за книгите, защото обичат да го правят, но и е трудно да се пише за книги все пак, особено от хора, които го правят, защото им харесва и искат да е изпипано според възможностите им, защото обичат да го правят; от хора, които не биха получили нищо в замяна и се радват на коментари от типа на "Хареса ми ревюто ти, книгата звучи интересна и може би ще я прочета." - това е достатъчно. 
Литературната критика и литературните блогове в никакъв случай не бива да се поставят на една релса, под един общ знаменател. Ревюто насочва читателя към дадена книга, а критиката е това, което се търси след като книгата бива прочетена и никога преди това. Никога. Двата вида текст са коренно различни жанрово и стилистично, и бяха глупави, дори нелепи нападките срещу блогърите на срещата снощи. Имаше една агресия, едно отблъскване на читателите около сцената, фактори от страна на говорещите против блогърите, което остави много лошо впечатление, че всъщност ние се стремим да грабнем хляба на някого. Глупости! Някои от нас сме си сложили вече хляба в ръцете с други професии, а това, което правим в тези блог пратформи е просто, защото ни харесва да го правим и не парадираме с нищо.
Блогът не е(!) дневник! (радвам се, че бях далеч от сцената).
Блогът не е лексикон!
Дневникът е нещо лично, нещо сакрално и интимно, което се пише с много по-различни похвати и формулира по много по-различен начин, и най-вече - дневникът е нещо, което няма място в публичното пространство.
Лексиконът е въпростик. Тук нямаме въпроси, нали? Нямаме анкети, нямаме интервюта (поправка, имаме, но са с литературни хора). Но лексиконът си остава въпросник. Блогът не е въпросник и не е дневниче за тайни писаници, блогът е място, уеб пространство за изразяване на различни мнения за различни книги. Но както споменах, отново насочвам вниманието малко по-нагоре, към фейсбука като средство на медиите, всъщност проблемът идва именно от там - не от блогърите, не от критиците, а от начина, по който се структурират медиите. И се търси нечия отговорност? Медиите - отговорни пред своите зрители и заблудени глави, критиите - отговорни пред литературните среди от високата класа, блогърите - отговорни към всички читатели, към своите читатели, към издатели и писатели, защото тяхното мнение е по-достъпно и разбираемо, по-истинско от което и да е друго...
Едно голямо отклоняване от темата настъпи тук, а на събитието вклюването на Темз Арабаджиева беше много на място. 
Не казвам, че има нещо излишно в медията, нито в литературната критика, но определено няма и нищо излишно в книжните блогове. Читателите просто имат нужда да четат по-прости текстове, по-изчистени, да четат истината, да четат не само хвалебствия, но и недоволство, само че на едно място, в един текст, а не да си градят сбъркано мнение от хилди и хиляди псевдосайтове, където някой си се представя за критик. И критикът и блогърът трябва да има опит в тези среди, за да има смелостта и самочувствието да каже това и онова за дадена книга или автор.
Учила съм литературна критика и винаги съм бягала от нея, макар да чета с интерес чуждото мнение и то в отрицателни аспекти, но никога, дори като ученичка, а още повече като студентка не съм харесвала как някой професор, някой друг писател се е изказвал за нечие произведение, сякаш е бил в ума на автора. Още от преди повече от трийсетина години литературните критици са били подвласни на цензура, от където се раждат и сухи, груби текстове, изпълнени със синоними и сложна терминология, която издига мрежа между качествената критика и обикновения читател. 
Критиците имат богат език, няма спор, но им липсва нещо - умението да представят брилянтността на текстовете си за по-голяма аудитория, да пишат по-достъпно и ясно, да се откъснат от строгостта на академичните трудове, които са писали и защитавали в миналото. Читателите искат да четат цветущо и по това да си правят сами сметките и да преценяват дали дадена книга си заслужава или напротив.
А и критиците явно са останали с някакво впечатление, че книжните блогъри пишат само "Иха, уау, колко готина е тая книга! Непременно я прочетете!" - някои, по-младите, може би да, но те ще израстнат и станат ли на моята възраст ще са в пъти по-добри от мен в момента, стига обаче и самите те да се откъснат от своето грешно мнение, че на всяка цена, непременно трябва да си изсмукат от пръстите и да напишат нещо невероятно хубаво за определена книга, предоставена им от някое издателство - помислете си за свое удоволствие ли го правите? Блогърството е именно, за да ви харесва на вас.

Срещата беше "възможна", както мисля се изрази един от господата на сцената, само на териториално ниво, изговориха се твърде много неща, имаше твърде много емоционални и агресивни нападки, сблъсъкът на литературната критика срещу литературното блогърство беше прекалено фронтален и в крайна сметка май никой не разбра колко хубаво би било ако блогъри и критици си сътрудничат, ако се научат да работят заедно в името на читателските интереси, на българското книгоиздаване и родните автори. Тогава литературните мнения щяха да достигнат невъобразими висоти и нямаше да се спори кое е медия и кое не е, защото в крайна сметка всичко се е превърнало един вид в медия, от която хората имат хронична нужда.
Въпреки всичко съм доволна, не взех пряко участие, приех на място някои неща твърде лично, затова и ми беше необходим разговорът с господин Ефтимов сред събитието, на самата дискусия се повдигнаха и отвориха много въпроси, които обаче останаха недоизказани и лично аз се надявам на Part 2, но този път с участието на повече блогъри с микрофони и то от случайните, обикновено-читателски среди.

Като за финал - пишете  бе, хора, пишете, но не с по десетина изречения, пишете, развивайте се, четете и проучвайте и един ден бихте могли да сте блогъри по професия. Е, аз такова нещо не искам, аз се радвам, че си имам своя мъничък блог, където си пиша и никой не ме цензурира и не ми казва кое как мога да кажа.
Амин. Лека нощ!

Линк към събитието - https://www.facebook.com/events/1391925947495100/

2017-01-16

Една самолетна катастрофа разкрива престъпленията преди нея ("Преди катастрофата" от Ноа Хоули)



Никога не съм се качвала на самолет, но ако продължа с четенето на книги за самолетни катастрофи може би и никога няма да се кача.
Макар да прочетох книгата преди няколко месеца и да съумявам едва сега да напиша ревюто й, просто понякога някои книги трябва да се уталожат добре в съзнанието, записките, които един блогър си води трябва да се прегледат внимателно и чак тогава да се напише...каквото трябва да се напише.

"Преди катастрофата" на Ноа Хоули (Софтпрес, 2016) е книга, за която наистина трябва да се помисли. Ставаме свидетели на една самолетна катастрофа, частен самолет, на чиито борд се намират твърде известни и твърде богати хора, семейства с техните деца, безупречно добри пилоти, излючително мила стюардеса и един, съвсем случайно попаднал там, второстепенен художник, който може би след дайсетина години на опити да пробие и пропиване най-сетне е намерил своята муза и би могъл да успее в кариерата, за която се бори.
Докато самолетът не се разбива в океана само осемнайсет минути след излитането му...

Художникът, Скот оцелява, ранен, но все пак оцелява, а океанът около него е черна бездна, готова да го погълне лакомо всеки момент...докато не чува детски плач и светът му се преобръща.

Стигайки до брега с плуване и с четиригодишно момченце на гърба си, Скот се озовава под прожекторите на безмилостните медии, на коравосърдечните разследващи от ФБР и один "търговец" на конспирации - телевизионен водещ.

Подходът на Ноа Хоули да обърне по такъв начин събитията е необичаен - първо се състоя катастрофата, от която оцеляват само двама и през останалото време всичко е само една теория - как и защо? А телевизионният водещ не спира да конспирира оцеляването на Скот, неговото желание да се скрие от медиите, които са готови да го разкъсат  само и само, за да получат информация за личностите, които са били на борда и подробности за самата катастрофа. ФБР пък не стоят по-назад, обвинявайки новият герой на Америка в престъпление, за което самият обвиняем си няма и понятие.

Самият Скот дори си задава въпроса защо е оцелял, защо само той и едно от децата на семейството, чиито баща е всъщност и шефът на онази телевизия, занимаваща се с "изричането" на истината. Истината е много особена, обаче, много жестока и едновременно с това толкова проста.
Действието в кнвигата е обзето от политически и икономически въпроси, от конспирации и тейни престъпления, пране на пари и много болка, която героите постоянно прикриват. Всяка глава на книгата е една частица от миналото, едно парче от живота на всеки един от загиналите в самолетната катастрофа и по този начин всъщност читателят се превръща в следовател, който запознавайки се с жиота на вече загиналите герои, читателят би успял да достигне до причината за катастрофата и сам, за виновникът или за инцидента. 

Човек или просто случайност?

До края не става ясно, но много внимателно всеки един герой се разкрива - не само лошите си страни, но и добрите, своите проблеми и борбата да се справи с тях, така че да препази себе си, семейството си и близките си.
И Скот не остава на заден план, той е един умен, но безразличен към живота генален художник, чиято гениалност се е проявила съвсем скоро и то след поредното му напиване, удавяне на мъката от пропадналия му живот. Опитва се да избегне срещите с медиите, които имат хиляди въпроси към него, парира по неузнаваем начин заблуждаващите въпроси на федералните, които се опитват да го нарочат за нещо нелепо и се хващат за картините му като за доказателство.

Истината е длугаде и сюжетът е оплетен със събития, предхождащи самолетната катастрофа, които по един или друг начин може да са довели до нея...съвсем неочаквано. Но цялата истина се разкрива бавно, стъпка по стъпка, паралелно с миналото и настоящето до намирането на черната кутия и последната хроника от иминалото на един от загиналите герои.

Сюжетът остава с отворен край, поне до известна степен и е мъничко разочароващ, но и неочаквано изненадващ. Ноа Хоули не довършва съдбата на Скот и на момченцето, което оцелява заедно с него, нито на човекът от телевизията, който успява да провокира сдържаният художник и да го обвини в безумия, но в крайна сметка сам попада в капана, а Скот случайно разобличава едно коренно различно престъпление в ефир, макар и това престъпление да не е свързано с катастрофата. 
Причината е нещо съвсем простичко, но интригуващо, нещо засягащо човешката психика и емоция от миналото на героите в самолета.

Всъщност книгата е трилър, посветен на емоцията, а Хоули си борави с онзи похват да описва с болезнена подробност всеки един детайл и  да оплита "престъплението" с живата реалност на заобикалащия свят, с реалността, с която могат да се сблъскат наистина героите в същата ситуация като Скот и тези около него...



Демоните от Алкатраз в "Днгелски свят" на Сюзън Ий

Едно от най-чканите продължения, което беше погълнато точно за един ден. Съдбата на Рафи и разгръщането на характер като този на Пенрин са необичайни и пленителни по един особен начин.

"Ангелски свят" на Сюзън Ий (Емас, 2016) е това, което се случва със света на хората след нашествието на ангелите, тяхната  тирания и господство. "Ангелско нашествие", първата книга, приключи там, където Рафи полита с новите си криле, а Пенрин е...жива, почти мъртва? Който е чел първата книга знае, затова няма да издавам твърде много.

Съпротивата отново е в действие, отдалечавайки се от  гнездото на ангелите и търсейки ново убежище. Това, което се е случило с малката сестричка на Пенрин - Пейдж и това, което представлява майка им, държейки в обятията тялото на дъщеря си, люлеейки се и редейки молитви на някакъв неизвестен, водещ до шизофрения език е причината трите да са наблюдавани като създания, които вече не принадлежат към човешкия род. Една луда, едно обезобразено и подлагано на нечувани научни експерименти дете и едно мъртво момиче, извадено от пламъците от същество с...демонски криле. Това е началото на книгата и върху тази картина се гради цялото отношение на всички останали хора около това така странно и сбъркано семейство.

В новия лагер на Съпротивата възкръсналата Пенрин се опитва да приспособи себе си, майка си и сестра си към новосформиращото се общество и лагера, където положението е критично, храната оскъдна и всеки гледа как да оцелее, дори и за сметка на някой друг. Това е и причината Пейдж да изчезне от лагера на Съпротивата, следвана от полудялата си майка и сестра си, която все още държи в себе си ангелски меч, който пък е маскиран като нещо уж незабележимо...Това, което сквива меча от погледите е един от онези елементи в книгата, които искрено могат да разсмеят читателя си, редом с близнацит Ди-Дум, които са неповторими хулигани (или казано иначе - беляджии).

Книгата може и да не е някое огромно, тухлено четиво, но е изпълнена с непрестанно действие, дори повече, от колкото в първата книга, постонно движение и събития, които се застъпват едно друго и водят Пенрин напред, непрестанно и неумолимо.

Пътят в търсене на сестра й, отново, я отвежда до нова хралупа на ангели, но и място, където се провеждат още по-сериозни научни експерименти, място, където се пази и парченце от пъзела за това, което се е случило с малката Пейдж. 
Пенрин се промъква в Алкатраз, бърлогата на чудовища с демоничен произход и убежище на един демон с криле на ангел...Възможно е да се превърне в храна всеки момент - съдба, която сполетява много други пленени и заведени там хора. Само че следа от Пейдж няма, но пък майка им е там и е неуловима дори от свръхестествените създания.  Тук ще вмъкна и причината майка им да пришива жълти звезди за дрехите на дъщерите си, обръщам внимание на този така привидно незначителен елемент, който всъщност доказва, че тази жена не е толкова луда, а може би дори е някак странно нормална, предвидлива и изключително умела в действията си.

Късметът на Пенрин все още е в действие, извеждайки я от Алкатраз като "пратка" за един от ангелските хотели - място на разкош и лукс, разврат и безумие, където не само тя се е промъкнала тайно, но и онзи, който всички искат да уловят.
Срещата на Пенрин и Рафи дава нова енергия и на двамата, вдъхва им още повече увереност и надежда и читателите за първи път политаме...Буквално.

Помните ли какви драки бяха двамата в първата книга? Е, не са се променили особено с тази разлика, че сега не се сърдят на взаимното си дразнене, а го приемат хумористично, придавайки на образите си една лъчезарност.

Събирането им отново в един отбор е бягство и криене, битки с чудовища и маскиране, издирване на меча, на когото Пенрин е дала съвсем случайно ужасяващо нелепо име, заради което Рафи наистина е разстроен и дори ядосан, но няма избор - мечът му вече го е отхвърлил и е приел Пенрин за свой притежател. И докато е бил в нея, мечът на Рафи е прехвърлил на Пенрин негови спомени, предал й е послания и се е свърза с нея като живо същество с разум и собствени умения, на които героинята ни се уповава...

В крайна сметка Съпротивата отново излиза на преден план, отново планува нападение и е безмилостна към ангелите, които постепенно започват да разбират каква грешка е идването им на този свят и колко вина има не в самото им нападение над хората, а в това, че изобщо са навлезли в различно от своето измерение...

Майката на Пенрин е начело, а Пейдж...о, Пейдж! 
Това, което е е най-доброто в цялата книга!

Опитах да обрисувам сюжета накратно, е, не се получи кратко, но засегнах основните моменти, пропускайки умишлено битките, урока по плуване на Рафи, кървавите сцени с чудовищата и избиването на стотици невинни, и хора и ангели са превърнати в жертви на един егоистичен ангел и един демон, размахващ чужди криле...до намесата на Пейдж.
В края на краищата, в цялата тази драма на битките, в гибелта, така изкусно описана от Сюзън Ий, реките от кръв и агония, малката Пейдж е една ключова фигура, една фигура на дъската за шах, която би могла да преобърне всичко наопаки - дали за ангелите ими за сестра си не е ясно, стига чия страна ще й се стори по-изкусна в следващата книга.

Изключително е с какви подробности Сюзън Ий е описала всички тези действия и моменти, вмъквайки съвсем дискретно, но и по-осезаемо, от колкото в първата книга на емоциите между Пенрин и Рафи, нейните вълнения по него и неговите тревоги по вироглавата чернокоса дивачка, притежаваща меча му. Обичам автори, които са провели проучвания, така че да изпипат нещата, в това отношение Сюзън Ий е провела и урочи по фехтовка, за да може да опише колкото се може по-реалистично битките с меч...и се е справила прекрасно за авторка на йънг адълт роман.

 Литературният й език е все така наситен, но и лек за четене, сюжетът е поглъщащ и оставя край по такъв начин, че читателите можем само да умирпаме от нетърпение за продължоението. Защото сега ангелите не са единствената армия...и Страшният съд наближава.

Честно обаче...не искам продължението, защото знам че е последната книга...и какъвто и финал да си представям, Пенрин и Рафи като литературни герои просто ще ми липсват...


2016-12-13

Коледни Книжни Предложения (2016)

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно).
Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията.
Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен.

Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попитате (защото в тази купчина книги има една, която може да си получите лично от автора) ^_^



Като за начало - Издателство "Емас" с две книги, които ме плениха до неузнаваемост. "Ангелски свят" на Сюзан Ий е втората книга от поредицата "Пенрин и краят на дните" (писала съм ревю за "Ангелско нашествие" - първата книга). "Ангелски свят" е едно още по-динамично пътешествие на Пенрин, сестра й Пейдж, смахнатата им майка, която в
даден момент може да се окаже, че е по-разумна и нормална от всички останали...и Рафи. Ангелът с криле на демон и борбеното момиче, което не се спира пред нищо за семейството си (дори да научи един ангел да плува) се изправят пред цялото ангелско съсловие като срещата им в тази втора книга е дългоочаквано събитие, а накрая може би най-неочакваният и необикновеният герой ще се окаже ключът към сражението на ангелската тирания...или нещо по-страшно.
"Краля Демон" е една магическа история, която пленява скоростно. Мен ме грабна още с идеята за героят-крадец, носещ странна участ върху себе си, от там насетне срещата с магьосниците и озоваването на главния ни герой в най-неподходящото време и на най-неподходящото място, оказвайки се и с възможно най-неподходящия предмет в ръце,  заради който целият му живот ще се преобърне. Чайма е от авторите, които си боравят с истински вълшебен литературен език, без да натоварва, но описвайки и разгръщайки историята експлозивно...Очаквам продължението.


От Издателство "Софтпрес" съм избрала два трилъра, които ме накараха да потръпна от напрежение и удоволствие при развръзките. 
"На живот и смърт" (също имам ревю) е книгата, която ще препоръчвам до живот - не съм попадала на човек, на който да съм предложила тази книга и да не я е харесал, погълнал я на един дъх. Това е трилърът, който ще остане в челните позиции на личните ми класации сигурно завинаги. 
Почти в същото положение е и "Преди катастрофата" като в този трилър сюжетът се върти около около самолетна катастрофа и двама оцелели, с които читателите съпреживяват тяхното изплуване от ледените води, спасението им и стремежите им да останат жививълшебницата...а говорим за един мъж и едно дете. Но всъщност основната идея е това, което се е случило преди самата катастрофа и какво е довело до нея...Ноа Хоули притежава един от онези литературни похвати, със собствен и отличаващ се език, описвайки детайлите с безмилостни подробности.


"Донеси ми главата на принца", "Ако с Фауст не успееш" и "Просто шеметен фарс"...или накратко - 3 в 1 от Зелазни и Шекли под покрива на Издателство "Бард". Една прекрасна книга, не само визуално (защото е, защото е с твърди корици! Разкош!), но и с двама така неповторимо и непоправимо умели фантазийни писатели като Шекли и Зелазни (особено втория, който аз обожавам). Двамата да страховито дуо, съединявайки авторските си пера, изненадват на високо ниво и представят нещо разтърсващо...Но само да не се заблудите, това си Шекли и Зелазни, а триото от техни произведения е върхът на хумора във фентъзито. Книгата и тухличка, но и вълшебство от смях.
"Домът на мис Перигрин" и "Градът на гладните" (за първата книга съм писала ревю) са също едни разкошни визуално книги, колекции от чудати и страховити снимки, в комбинация със сюжети и герои, които дори и да са деца (до известна степен) всяват един прохладен страх и напрежение. Героите са живописни и красноречиви, но не толкова с характерите и нравите си, колкото със същността на силите, които притежават и заради враговете, срещу които се изправят. Третата час очаквам да е още по-вълнуваща.
"Валхала" е следващият трилър, който влиза в препоръките ми, но не като горните такива, а като трилър от типа на Дан Браун, Томб Райдър, Библиотекарите...схванахте, но не с точно такава магия? Става дума за арктическа експедиция и кораб, около който се завърта цялата мистерия, а драмата набъбва с всяка прелистена страница. Винаги съм обичала филмите за научни експедиции и мистериите покрай откритията на учените...а магията всъщност е в самото разкриване на мистерията около древното откритие.
Мери Хигинс Клар стана една от любимите и жени-писателки още с първата нейна книга, която прочетох преди месеци и от там насетне искам да прочета всичко нейно. "Няма да има утре" е само една от цялата поредица нейни съспенс книги, изпълнени с реализъм и мистицизъм, с емоция, шок и действителна неочаквана изненада. Страстта е вплетена в смърт, мистерия и неочаквани обрати покрай, както е известен на всички - възможно най-щастливият ден в живота, - сватбеният. Самата мистурия обаче ще бъде разгърната наново не от кого да е, а от продуцентите на телевизионно предаване, които разнищват неразкрити случаи от отминали години...Пресъздаването на случая с изчезналата мадоженка и разрешаването му не се оказва толкова лесно.

Една фантастика от Издателство MBG Books (изненадващо, нали? А книгата е още по-изненадваща). "Щурмът на рептилите" носи класическият вкус на фантастика, сюрреалистична и докосваща се до вечната мечтана материя - колонизирането на други планети. Но мечтата за разпръсването на човешката раса и по други планети среща стена - сблъсък и нападение на гущероподобни хуманоиди, които плануват унищожението на хората. Драконоподобни и изключително интелигентни, риптилите са врагове, каквито човечеството, особено пък пътуващо из дълбините на Космоса не е срещало. За първи път издателството отваря врати и на фантастиката в своите магически редици и аз много, много се радвам за съществуването на тази (първа!) книга.
А Весела Фламбурари знаете ли коя е? Една вълшебница! Забравете Хари Потър, ние си имаме Мина - магическо момиченце с клонка на Съдбата в косата си, момиченце, което преоткрива един нов свят в Белоградчик. Двете книги за Мина и магиите са задължителна част от всяка библиотека, а съвсем скоро очакваме и трета книга. Старият, така умилителен български фолклор, магията на старите приказките Весела Фламбурари е подхванала и оплела с такава чаровна лекота, а книгите й са прекрасни четива не само за малки читатели, но и за подрастващи... :3


От Издателство "Artline" също имам една книга за самолетни катаствофи - "Тримата" - всъщност не една или три, а цели четири, по едно и също време и в четири точки от света. Само  четирима оцелели - три деца и жена, която записва гласово съобщение, изслушвано и преобръщащо целия свят наопаки. Поредният трилър и признавам, че тази година наблегнах повече на книги от този род, колкото до фентъзита и фантастика, но съм невероятно доволна от прочетеното. Тази книга е една много интригуваща и съвършено съставена сюжетна бъркотия - всеки герой има своя гледна точка, която се представя на читателите по индивидуален начин и в един момент самите читатели се озоваваме в паника, че въпросите без отговори стават твърде много, а трите дечица ще бъдат разкъсани от онези, които стоварват своето неразбиране и нелогични обвинения върху тях. Но онова съобщение е виновно и паниката нараства все повече и повече, редом с тази у самите герои на книгата. Сара Роц разполага с афинитет към страховитото и обърканото и гради сюжет, който стиска здраво до последната страница.
Бях си казала, че тази година ще прочета всички книги за детектива-скелет Скълдъгъри Плезънт, но някак не успях (до четвъртата стигнах като първите три си имат ревютат). Затова пък препоръката ми е - вземете и осемте едновременно! И не ги оставяйте, докато не ги завършите. Всяка една от тях притежава своя чар, а Скълдъгъри Плезън се превръща в нетърпимо любим герой с нрава и сарказма си, с отношението си към другите и подходите си в решаването на проблемите...Все пак е жив скелет, всичко покрай него е необичайно.
Нийл Геймън пък е друг мой любим автор, който винаги ме изненадва с идеите и фантазията, владееща ума му. В този случай "Спящата и вретеното" е една интерпретация на познатата ни от детството приказка, невероятни илюстрации и...коренно различен развой на събитията. Самата книга е едно бижу... 


Препоръките ми от Издателство "Сиела" са особено цветни. На първо място (а сигурно и за Пролетния панаир пак ще е в списъка с препоръки) е "Петата купа" - исторически факти, реализъм, действителни лица и събития в тайфун, завъртащ и любимият ми литературен герой - Шерлок Холмс. Винаги съм скептична към книги за Холмс, изпитвам неминуема слабост към сър Артър конан Дойл, така че щом историята за детектива не е излязла от под перото на истинския му създател, подозренията ми са огромни. В този случай неоправдани - Дан Симънс се е справил чудесно с ролята на Хомлс и завръзката с Марк Твен, Самюел Клемънс, Хенри Джеймс...колоритна сбирщина от интелигентни и впечатляващи мъже, кой от кой по-нестандартни и впечатляващи. И Мориарти е там, дружно със своя вечен противник - Шерлок Холмс, който всъщност е изходната точка, елементът, колелцето, което кара нещата да се задвижат и всички сюжетни линийки да поемат в подходящата посока. Очарована съм от романа.
Още едно чаровно четиво -Жупел за закуска. Дневниците на един Д`Явол, което малко ми наподоби пакостникът Ян Бибиян и дяволчето Фют - обичам това дяволче, затова и обикнах Джинск (малкият син на Луцифер). Това дяволско хлапе, подхванало си за другарче едно момиче, случайно озовало се в Ада могат да преобърнат целия този Ад наопаки, че чак огньовете да заледят с бъркотиите, в които се въвличат...Положението изглежда безнадеждно и Адът определено трябва да бъде спасен, но дали от най-не-злото дявдолче и момиченце на неподходящото място ('щото, нали, то и Луцифер се оказва не най-големия злодей на "оня свят" - има друг)...
"Вещерът" се възражда. Такава радост беше, когато разбрах, а щом и видях великолепната корица...Вещерът пак е тук с  нова визия и старата страст се пробужда отново. Това не е обикновено фентъзи все пак, Вещерът е герой на едно мрачно и зловещо време, а неговата единствена цел е да унищожава чудовищата, да се бори с отмъстителни елфи и магьосница, която играе много голяма роля за цялата емоция, която владее Гералт, въпреки битката с магьосницата да беше тежка. 

"Библиотеката на Въглен връх" от Издателство "Deja Book" е една чудотворна книга. Библиотеки и книжарници, библиотекари и книжари - все книжни светове, които обожавам. Затова и Въглен връх също. Честно обаче не мога да преценя сама точно какъв жанр е книгата, защото тя събира в себе си разнообразие от под-жанрове, фентъзи  и фантастика, хумор и ужас, а авторът така добре си е поиграл със собствените си герои, че е изградил един свят, в който читателят може да бъде погълнат...и няма да излезе нормален от него.

Нещо романтично от Издателство "Слънце" е "Книжарница на колела". Както споменах и по-горе, щом в книгата става дума за книжарници или библиотеки - обожавам я! Книгата е едно романтично ново начало, една история за любовта към книгите и преследването на мечтите съвсем импулсивно и вироглаво, но по такъв начин, че да бъдеш щастлив. На фона на всички тези фентъзи и фантастики, които препоръчвам, тази "Книжарница на колела" е едно мило бисерче, което не бива да бъде пропускано.


"Призраци в моята глава" от Издателство "Еднорог" е книга, която първоначално ми привлече вниманието с наградата си "Брам Стокър" за 2015 година, а и след като прочетох няколко коментара, един от които на самия Стивън Кинг, че книгата е смразяваща...не можеш да я пропусна. И с право. Сюжетът е така оформен, че отговорите започват да изплуват години след основата на самото действие, истините се разобличават по зловещ начин и лудостта, обладаваща някога един дом, сполетян от трагедия, може отново да обземе останалите членове на това семейство. Тогава реалността, запечатана чрез едно риалити шоу и реалността на спомените се сблъскват.

Знаете коя е Елена Павлова, нали? Нали? Е, няма как да не знаете. Елена е преводач на някои от гореспоменатите книги (и главната виновница в инициативата за издаването на други). Имах удоволствието да се запозная с нея това лято в Созопол и да се сдобия с книгата й "Две луни", с логото на Издателство "Изток-Запад". Сборник с разкази, които обхващат всички жарове - фентъзи, фантастика, хорър, - с които Елена Павлова е във вихъра си и доказва абсолютно колко страхотна писателка е. Срещите на читателите с елфите, магьосниците и драконите, с майстори на мечове и леко подпийващи вампири, с динозаври и роботи дори ще останат незабравими.

Изключително много се радвам, че Издателство "Монт" издават все повече и повече български автори и то хора, които имам честа да познавам, да познавам и творчеството им напълно. "Брод през световете" е последния сборник на Валентин Попов (за други негови книги може да откриете ревюта в съдържанието на блога). Приятно изненадана бях как с още по-голяма лекота започва да пише Вамл, да изглажда все повече и повече разказите си, та направо да ги превръща в магичести, фентъзийни и фантастични приказки. В разказите има чувства и емозии, и сякаш самия автор е разкривал частица от себе си във всяка следваща страница.


Специално запазих точно тези три книги за накрая, писани от мои познати, приятели, които уважавам и макар да не съм сигурна дали тази последна книга от препоръките ми ще може да бъде намерена на Панаира на книгата в НДК, то може да бъде поръчана директно от автора - Делиян Маринов. Книгата "Последните българи" е под логото на "Gaiana" и за всеобща изненада не е роман (имам ревюта на другите романи от Дел) и не е фентъзи, ами сборник с разкази в реалистичен стил. Има нещо романтично в книгата като цяло, но болезнено романтично, тъжно, скръбно. Болката, която струи от разказите напомня на читателя за българите, кара читателя да се замисли кои...наистина кои са последните българи. Всеки един неприятен момент е част от нашето ежедневие, но ние просто си затваряме очите...и пропускаме толкова важни неща...за последните българи.
Тази книга е една от най-големите ми препоръки за тази Коледа.



[*39-гродусови причини ;( ]

2016-08-25

#Goodreads TAG

Един малък книжен таг и от мен. Благодарности на В книжна кома (The crazy admins) за тагването. В края на поста ще пооча тези, които аз избирам, а междувременно и всеки друг блогър е свободен да се включи.
Аз също нямам представа от къде е дошла идеята за тага, макар че съм го срещала в английски блогове и влогове на британски буктюбъри...Доста интересно звучи, макар че доста рядко ползвам сайта Goodreads (забравям, виновна съм), но пък обичам да попълвам книжни въпросници. :3
 
 
1. Коя беше последната книга, която маркирахте като прочетена?
- Сега като отворя и проверя, това е била "Безликите" - третата книга от поредицата за Скълдъгъри Плезънт (най-новата ми любима поредица) на Дерек Ланди (този човек има безумно въображение!). Съвсем скоро обаче ще отбележа четвъртата - "Мрачни дни".

2. Кои са книгите, които четете в момента?
- Това е много сериозен въпрос, на който едва бих отговорила, защото в последно време съм на разнообразни теми и ще стане много шарено, добавя ли ги в страницата. Просто защото финтъзи жанрът ми дойде в повечко, пък захванах някои по-леки и съвременни неща, но пък ме отегчиха...от там минах на трилъри и мистерии, които пък пак ме пренесоха на фентъзито и...както и да е, изброявам само някои, които скоро ще завърша: "Гневън и зората" на Рене Ахдие, "Валхала" на Робърт Дж. Мразек, "Лятно утро, лятна нощ" на Рей Бредбъри, "Последните българи" на Делиян Маринов, "Преди катастрофата" на Ноа Хоули...

3. Коя книга добавихте последно към списъка си за четене?
- Сега ще добавя сборникът "Летни дни и летни нощи", която е най-последната книга и в библиотеката ми. Тя пристигна с кутията BOPS за месец август и само изчаквам, да започнат да жълтеят и кафевеят листата по дърветата, за да я подхвана - летните истории ще ми станат есенни.

4. Коя е следващата книга, която сте запланували да прочетете?
- Преди време си имах едно TBR (книжно бурканче) и си теглех листче от него (веднъж в месеца), така че четях книги, паднали се на случаен принцип, заедно с всичко останало, което е попаднало в to-read списъка...Но съм си подредила една купчинка с книги на един рафт, които задължително трябва да прочета в следващия месец и когато те се свършат, подреждам нова купчинка. На такъв принцип запланувам четенето, а в момента докато не си свърша купчинката, нищо не планувам (тя е тази от видеото по-горе ^_^)

5. Използвате ли системата за оценяване на Goodreads?
- Да и много ми харесва именно категоричното поставяне на оценка със звездички - книгата или ми харесва или не ми харесва. Макар че, ако не ми е харесала, просто я пращам в друга категория и не й давам никакви звезди, че дори и ревюта не пиша, но пък книги, които са получили по пет звезди от мен са страшно много и в тези пет звезди е включена оценката ми на всеки отделен герой, на корицата, на стила на автора, на превода дори, не само на самия сюжет, защото сюжетът може да е много зле, но да има един герой, който да обере точките и да компенсира абсолютно всичко...
6. Изпълнихте ли своето читателско предизвикателство за 2016 година?
- Никакъв шанс. Хахах. Но сериозно, оставам ми около 66 книги и вероятно ще намеря време да прочета половината, особено след като идва началото на учебната година, а 'моите' дяволченца ще са трети клас (с програмата в първи и втори беше лесно, мда). Поставих си висока летва за тази година, вярвайки, че ще имам повече време за повече книги, но нещата се преобърнаха и тази година не ми е особено ползотворна от към четене, уви...

7. Имате ли wishlist?
- 168 официално добавени, като една част са все книги, които ги няма преведени на български и са в списъка, за да се подсетя някой ден, че имам огромно желание да прочета именно тези книги (бъдат ли преведени и издадени).

8. Коя е следващата книга, която планирате да си купите?
- Вмъквам към отговора си, че предстои промоция, една от онези, от които ти се иска да изкупиш половината книжарница...Но да си призная имам достатъчно книги, които ме очакват, а и в последно време няма достатъчно неща, които да ми хванат окото (пък и трябва да си запазя нещичко за коледния панаир, иначе няма да е интересно). Тока, което имам намерение да си взема е "Кралят беглец" - втората книга на Дженифър Нилсен. Обожавам първата - "Фалшивият принц" и нямам търпение да погълна продължението...

9. Имате ли любими цитати, който обичате да споделяте?,
- Имам изключително много любими цитати и то все свързани с книгите и четенето, постоянно търся да споделям такива и във FB страницата. Този който ми е най-любим е от един много скъп за мен автор и от неговата книга, която изключително много ме разчувства на времето:
"Добрият читател е половин писател. Втората половина се появява тогава, когато седнеш и напишеш точно това, което ти харесва като читател." от Нколай Табаков, романът "Да".

 
10. Кой е любимият ви автор?
- Така, книги може и да не попълвам често, но авторите все си ги подновявам и като отровя страницата на goodreads, на челно място са ми сър Артът Конан Дойл, Александър Дюма от класиците; Майкъл Скот, Дан Браун, Дерек Ланди, Джим Бъчър, Нийл Геймън, Пратчет (естествено), Роджър Зелазни, Мери Х. Кларк (кралицата на съспенса, прекрасна авторка е) и така нататък...

11. Присъединили ли сте се към някои групи?
- Предполагам да и то към доста групи, но не ги следя, знам че скоро търсих книжни снимки за едни колажи и попаднах на няколко групи, но до там (достатъчни са ми групите във фейсбук :D)

12. Колко книжни рафтчета (bookshelves) имате в Goodreads?
- read, currently-reading, to-read, dropped (категорията създадох още като студентка и все още попада по нещо и в нея), favorites, manga (защото разделям японските манга комикси на различен вид художествена литература, другите комикси са си просто комикси), on-hold ("Герой на нашето време" е виновен за това рафтче), re-read (в чест на "Граф Монте Кристо").


Това беше от мен и този Goodreads tag, а както споменах в началото, сега ще тагна още някой, за да продължа традицията, в същото време и всеки друг желаещ може да се включи.
Мартина и Кристина от Книгоядец, Натали от Претрупаното книжно рафтче


translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *