~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2016-02-23

Спечелете!!! "Пепел от мрак на Валентин Попов


~ Спечелете! ~
Valentin Popov - Votan и My_Life: Книжен блог дават възможност да спечелите една чудесна книга - последния сборник на автора - Пепел от мрак/ Валентин Попов. Двадесет разказа в различни жанрове, но най-вече хорър и фантастика.
Сигурно е доста всеизвестно, че "Книжния блог" силно подкрепя съвременната българска литература и авторите, особено тези, които пишат в жанра на фантастиката, фентъзито и хоръра, така че без затруднения единственото, което трябва да направите, за да се включите в играта и да спечелите сборника е:

- да харесате страницата на автора и книгата (посочени по-горе, ако все още не сте);
- да харесате страницата на My_Life: Книжен блог (по желание);
- да харесате този пост;

Победителят ще бъде един (1), избран на лотариен принцип.

Крайният срок за участие е 03.03.2016 (трети март).
Победителят ще бъде обявен в същия ден и с автора - Валентин Попов, ще се свържем с него/нея на лично съобщение.

Успех на всички!

2016-02-19

Светът се сбогува с двама гении на литературата - Харпър Ли и Умберто Еко


Харпър Ли, писателката, която придоби световна слава с романа "Да убиеш присмехулник", е починала на 89-годишна възраст, предаде "Ройтерс".

Изненадващо 55 години след публикуването на единствения й роман през февруари 2015 г. адвокатите на Ли съобщиха, че са намерили в сейф ръкопис, който сюжетно е "продължение" на "Да убиеш присмехулник", но е писан преди него.  Романът "И страж да бди на пост" излезе през юли миналата година.

Действието в "И страж да бди на пост" се развива в Мейкомб, Алабама, където порасналата героиня Скаут се връща да види баща си, Атикус Финч, 20 години след събитията в класическия роман за расизма в американския Юг. Заглавието идва от библейския стих "Защото Господ ми рече така:/Иди постави страж, та нека възвестява каквото види." (Исая 21:6).

За запознатите с първия роман на Ли обаче имаше доста изненади, защото се оказва, че благородният образ на Финч на защитник на чернокожите не отговаря на истината и той е убеден расист, който дори някога е посещавал сбирки на Ку Клукс Клан.

Писана през 50-те години, "И страж да бди на пост" е първата книга на Харпър Ли. По съветите на издателя й обаче тя е преработена из основи и се превръща в "Да убиш присмехулник", където героите са деца. До есента на 2014 г. писателката смятала ръкописа за изгубен, но е много щастлива от внезапното му появяване, написаха адвокатите й през пролетта.

На 84 години почина писателят и философ Умберто Еко, съобщи Би Би Си.


Италианецът стана световноизвестен още с първия си роман "Името на розата", а последната му книга излезе през миналата година - "Нулев брой".

Еко е починал късно в петък вечер (19 февруари) в дома си, според съобщение на семейството му.

"Не знам какво очаква читателя...Мисля, че
писателят трябва да пише това, което читателят не очаква

Проблемът е не да питаш от какво се нуждаят, а да ги променяш...да създаваш този читател, който искаш за всяка история". Този цитат на писателя припомня "Гардиан" в съобщението за смъртта му и отбелязва, че е от последното интервю, което е давал пред британския вестник през миналата година.

Би Би Си пък припомня, че самият той е казвал "Аз съм философ, пиша романи само през почивните дни" и "всяка история разказва история, което вече е била разказана".

Сред най-известните книги на Умберто Еко са още "Махалото на Фуко", "Островът от предишния ден", "Баудолино", "Пражкото гробище", на "Трактат по обща семиотика", "Семиотика и философия на езика", "Пет морални есета", есетата "За литературата", "Изповедите на младия романист" и други. 

2016-02-14

Вълшебницата - Весела Фламбурари омагьосва в приключението на Мина и бялата стъкленица

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png ''Ако те нарекат "дървен философ" или "хвърчаща в облаците фантазьорка", това си е цяло щастие, защото същите тези хора твърде лесно стигат до крайности и могат да те обвинят дори в лъжа!''

Скоро срещнах едно много хубаво изказване - рано или късно ще станеш толкова голям, че ще започнеш отново да четеш приказки. (и те много, много, много ще ти харесват!)   

Чудеса се случват около чудновати деца, а Весела Фламбурари изглежда най-добре разбира именно тези чудновати деца. 

В "Мина, магиите и бялата стъкленица" (MBG Books, 2015), читателят попада в една магическа приказка, колкото побираща в себе си мистерията и вълшебството на родното, българското, толкова и отличаваща се със световна магичност. 

Първият път, когато я видях - Весела Фламбурари - на един Коледен Панаир на книгата, тя седеше така и четеше началото за Мина и магиите, и имаше слушатели около себе си. По същия начин...И аз с въодушевление седнах до нея, за да послушам малко от нейната вълшебна книга...

Запознаваме се с малката Мина, едно необикновено момиченце, което учи в училище за надарени деца, но тя е притежателка на една много специфична дарба - тя улавя думите във въздуха и създава истории от тях, пресъздава приказките и легендите, които се носят по въздуха и никой не чува, не вижда, не знае. Но Мина не е само малка разказвачка на истории, тя живее в училището "Седемте музи" и е една непоправима калпазанка и именно вървейки от беля на беля тя се среща с двамата си бъдещи най-добри приятели - близнаците Китан и Янил (много, много харесвам тези имена на двамата герои, пък и самите герои!)

И когато Мина им разказва история, от тези, които улавя около себе си, за да им докаже достоверността на думите си, ги повежда със себе си в едно приключение, в което се оказва, че и тримата имат много важна роля. Те напускат познатия им свят, погълнати от магия, която ги отвежда на едно невъобразимо и още по-магическо място, от това, което дори приказките могат да опишат. В един дворец, в едно училище, където надарените не са просто деца с таланти, а надарени деца с магически умения.

По време на пътуването и приключенията из Горната земя, тримата герои намират другари и съмишленици в задачата си - човечето кестен Кастин, жрецът Мали Тагете, слепия Ренко и сестра му Вербена (все страхотни стари български имена). Те научават за Рождената магия и какво представлява Клонката на съдбата,, която носи Мина. 

Разбира се не може и без лошите герои - черчовеците и техния господар - Нищото, съществото, завладяло Горната земя и притежател на Черната стъкленица. А Бялата е загубена?

И това е съвсем миниатурен, мимолетен поглед над съдържанието и историята от първата книга на Весела. Героите са толкова уникални, толкова несравними, така че всеки печели симпатиите с някакво свое качество, със свой си чар, дори и двете момчета - Китан и Янил, които още в началото става ясно какви са. А именно внучета на циганка с гадателски заложби, а те от своя страна са с необикновени музикални умения, без чиято музика Мина не може да разказва своите истории от уловени думи така, както трябва. Затова те се превръщат в идеалното трио - златокоската с Клонката на съдбата и двете мургави хлапета с хитроумни усмивки, готови да се впуснат във всяко приключение и през всято премеждие за каузата си.

Приключението в книгата е толкова за деца, колкото и за възрастни, изчита се...не, не - поглъща се на един дъх и дори ти се иска на края да познаваш лично и Мина, и близнаците, и гестенчето Кастин, Ренко, Върбина, че дори и воинът-грижовен татко Бран. Всеки един има голяма роля за Горната земя, всеки един крие нещо за себе си, но постепенно тайните се разкриват и обикновените привидно стават напълно необикновени.

Весела Фламбурари е истинска майсторка на приказката, но такава, съвременна и примесена с древна мистичност, пише изключително увлекателно и приятно, леко и забавно, а напрегнатите моменти в историята са изпълнени с толкова много чувство, че чак докато чете човек може да се притесни за героите. 

Но в крайна сметка всичко си идва на мястото, е, освен че някои герои се оказват затворени в свят, който не познават, но..магията още си е с тях, тя винаги ще бъде с тях, може би дори и в омагьосаните телефончета, които близнаците носят със себе си.

Книгата носи някакво вълнение, доставя искрено удоволствие и привързаност към малките герои. Всяка страница е емоция и усмивка, шегите им, закачките, че дори и споровете правят героите все по-близки и по-близки. А може би и защото познавам Весела Фламбурари и самата мисъл за нейното обаяние придава на книгата й още повече блясък...

Втората книга ще покаже на къде отива магията. Съвсем скоро и за нея ще пиша. :)



Още за книгата при:

HOME, SWEET HOME! - Явор Цанев

Как може с прости читателски думи да се опише точно какво представлява всеки един отделен разказ то този сборник? Както и да го мислих, колкото и да разсъждавах как да започна това ревю е много трудно да се определи с една обикновена дума или дори с едно изречение умението на Явор Цанев да пише разкази и то не какви да е, а кратки, но толкова плътни и стойностни...

"Home, sweet home!" (books&art studio Gaiana, 2015) е номер шест в списъка със сборници на Gaiana към Колекция Дракус и самият Явор Цанев е основателят на това малко, но така чудновато издателство, той е не само издател, но и автор, който като нищо може да бъде наречен с онази метафора - "скрита лимонка";) 
 Притежател е на един уникален стил на писане, използва едва ли не минимален брой думи - ясни и точни словосъчетания, не подвежда и не увърта, изказът му е изключително стегнат и пълен, а думите са съчетани по такъв начин, че един разказ се разкрива сякаш нова вселена...всеки един от двадесетте и два фантастични разказа всъщност е една нова Вселена.
По няколко думи за всеки разказ, както си ми е традицията... 

"HOME, SWEET HOME!" е първият разказ от сборника, чието име носи и той самият. Едно приключение из един друг свят, дена планета на неизвестното и екипаж изследователи, които се поддават на своя научен инстинкт и разкриват тайната на планетата по един необичаен начин.

"Златото на Дракона" - един много приятен разказ, започва леко хумористично и се развива като същински съспенс. Драконът и е един доста народен змей, а златото му, о, Златото му...тоест нейното. ;)

"Пчелата" - аз лично изпитвам панически ужас от пчели, така че този разказ ми беше доста странен, през цялото време и на мен, както и на героя ми се причуваше жужене на пчели...Е, поне останах себе си, докато всичко и навсякъде жужеше. В този разказ всъщност има и голяма доза философски размисъл, но трябва да се прочете внимателно, за да се проникне в дълбочината и специфичността му.

"Какво довлече" е четвъртият разказ, започващ като фантастика. Пътешествието на Цуро и Цвир, един много добър екип мисията, които уви, попадат под лапите на един много лош мъркащ враг...

"Снегът" - снегът е навсякъде, снегът е покрил земята, тя е замръзнала и е останал само снегът. Елементите са мит, приказка, легенда - Вода, Огън, Въздух, Земя...те трябва да се подредят един ден, някога. Някога хората са се радвали на снега, а сега се радват единствено на огъня, който идва от отсечените дървета...защото няма нищо друго. А в старите времена е било друго. Поредният впечатляващ разказ. След постапокалиптичното време на земята няма нищо друго, освен сняг...

"Клоните и листата" - фантастичен разказ за извънземен приключенец, агент, който "пуска корени" на планетата с птичките и катеричките, но попада под ужаса на това, което хората извършват с всичко пуснало корени.

"Флог" - една планета като типично игрище за голф, прекрасно, равно, дори хармонично, но...огрявано от три слънца.

"Коледен боец" - Ха! Кой не обича Шотландският боец от миналото? Обожавам го този герой и в този разказ на Явор го срещнах и много му се зарадвах, е, ме е същият Маклауд, защото този път той се подвизава с костюм на Дядо Коледа, но си е той, точно той - Дънкън Маклауд! 
Кой друг би останал безсмъртен, ако не самият Дядо Коледа, нали? 

"Когато снурсовете затрептят" - разказ за една много сериозна междугалактическа дилема - виновен или невинен? Допсог най-вероятно  може реши проблема на всички, този, който сам е създал... И тук има една много интересна игра на думи, тоест на букви - кой е Допсог.

"Телесните" - една друга перспектива за света, за съществуването на човека, съзнанието, тялото, за това, което го управлява в определени моменти на неадекватност. Бих казала най-странният според мен разказ от целия сборник, но и вълнуващ.

"Море от мечове"
- чела съм този разказ в един друг сборник - "Мечове в морето" и е един от любимите ми разкази.

"Оцеляващият" - да, той е странна птица. Каквото и да се случва, той все оцелява, та даже и при срещата с Онази с Косата пак оцелял и...станал Онзи с Косата, все Оцеляващият. Поредният любим разказ!

"Гостоприемност" - всяка гостоприемност е нещо чудесно, всеки домакин дава всичко от себе си за гостите си, особено ако е от друг свят и среща близки по вид и разум създания. Само че някоя гостоприемност е отвъд границите на възприятията и дори домакинът може да се смути от развоя на събитията и неочакваните резултати, уж в демонстрацията си на нещо великолепно за гостите...

"След Апокалипсис" - този разказ трябва да бъде прочетен от всеки, от абсолютно всеки, защото е изключително дълбок и значим, едно бисерче, макар и апокалиптично, което би накарало всеки да се позамисли как човечеството живее в един малък апокалипсис, но не го усещаме, не го осъзнаваме и ако дори една частица от засегнатата в разказа тема се вземе предвид  и се приложи към нещо друго, то ще излезе, че апокалипсисите около нас са повече от един.

"Годеницата на варварина" - тя е една изключителна жена, годеницата, може би малко груба, малко строга, но е жена, благодарение на която варваринът ще се издига в йерархията, благодарен, че я има, благодарен, че насън го държи нащрек, винаги готов, за да се сблъска с нейните сънища и премеждия, дори и да не мигне.

"Посланик на източния вятър" - дали магията се носи по вятъра, дали е вътре в магьосника или той се нуждае от нещо, от което да я черпи? Мислейки, че магията му е затихнала, магьосникът открива своето послание на крилете на Драконовата муха...открива новата магия.

"Нещо между нас" - разказ за една мистерия между двама души, за едни тайнствени бележки и извършени деяния, заради които двамата трябва да са скарани, да се мразят, а всъщност между тях стои един пакостливец, криещ се в гардероба. Един урок по търпение и внимание от света на свръхестественото.

"Драконите като доказателство" - Не вярвате ли, че драконите съществуват? Е, елате, пийнете в тази кръчма, поговорете си с ханджията...почакайте малко, той ще дойде, трябва да си почине малко все пак, преди да продължи да гони Слънцето. 

"Гушкавите" са толкова сладки и очарователни, толкова милички и гушкави, докато чете човек да му се прииска да гушне едно такова, гушкаво, мъркащо животинче, само да не попада на повече от едно гушкаво, че и те са животинки, и те имат нужда от храна. Доста добър фантастичен хорър.

"Карък" - аз от този разказ се обърках и дори се посмях хубаво. Е, как може героят да е такъв карък наистина? Да бяха двама-трима азиатци, добре, обаче от телепортиращата машина взеха, та изскочиха трийсетина клонирани азиатеца! 

"Таласъмски неволи" - Светът се променя постоянно, не спира да се преобразява, а това, което някога са били таласъмите, пък и не само те, вече е само мит. Та дори да започне да съчувства човек на този наш таласъм тук, който не може да се впише в средата, скита, ск


ита, но пак до никъде не стига...Но все пак няко йвярва в таласъма, там някъде, някой продължава да си мисли за таласъма, та затова и той съществува. Всеки съществува, докато вярват в неговото съществуване.

"Последно желание"
- дори машините могат да се опитват да разсъждават, да анализират по близък на човешкия начин, да търсят смисъл. Дори машините, онези роботоиди могат да имат желания - да изпълнят нечие желание. В този разказ има няколко много красиви стиха, върху които роботът да разсъждава, да се опитва да отгатне смисълът в последното желание на жената, за която прави всичко.



Други от Колекция Дракус:




translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *