Едгар Алан По винаги ми е изглеждал много странен автор, много особен и някак объркан, но може би защото първата ми среща с неговото творчество беше в "Преждевременното погребение". По е бил с красноречиво въображение и безкрайни възможности. Улавял е мига на популюрното и е показвал на хората точно това, което те са искали - мрачната атмосфера, мистерията, отмъщения, ненавист, лъжи...и всичко това го едовело до онова, споменавано почти във всяка негова биография състояние на алкохолизъм и наркотична зависимост. Все си мисля обаче, че по онома време е нямало писател, който да не е бил подвластен на бутилката и дрогата, но все едно. Аз няма да го кри тикувам, защото е един от любимите ми писатели. А мистерията около смъртта му е мистерия, която ще остане забулена вовеки, без дори да е ясно как точно е загинал...Може би подобно на героя си от поемата "Гарванът". И това всъщност е любимото ми негово произведение, сосамнайсет стиха мисъл, подредена в ритъм, с ма...
Коментари
Публикуване на коментар