~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-07-30

Внимание, психоспусък! е предупреждение от Нийл Геймън за "Внимание, психоспусък!"

" Уверете се, че сте си сложили маските, преди да започнете да четете. Преди да бъдете пренесени в свят, пълен с вещици, пазители и големи черни пчели, с безсмъртен Род и жени пирати, с твари, които дебнат в мрака отвъд светлината на огъня, за да откриете сенчовците, спотайващи се в края на пътя ви. Но какво става после? Винаги има нещо, което ви чака. Винаги има още. Просто не спирайте да прелиствате страниците. "
„Всички ние носим маски. Точно това ни прави интересни. Тези истории са за маските и какви хора сме зад тях.“ - Нийл Геймън, от колиба в тъмните гори



Не е за вярване, че до сега този автор не  е попадал в ръцете ми, че изобщо такъв атор не  е попадал в ръцете ми. 

Мислех си, че автори като сър Артът Конан Дойл (Шерлок Холмс), като Александър Дюма (Граф Монте Кристо), като Карлос Руис Сафон...те са моите автори, такива, в които окривам всичко интригуващо, любопитно, вълнуващо, забавно, тъжно дори, обаче, обаче, ето че в един момент се появява една книга с бял вълк на корицата и гласи истинско предупреждение - Внимавай, психоспусък, внимавай, защото вътре не знаеш какво можеш да откриеш!

И открих едни съвсем нови светове, едни измерения, които не съм откривала никъде другаде, които дори не съм предполагала, че могат по такъв начин да се преплетят в литературата. Но Нийл Геймън прави чудеса и преобръща цели всечени, не, не само вселени, Нийл Геймън преобръща пространството и времето, изгражда наново всичко по един негов, толкова особен, толкова впечатляващ и увлекателен начин, не може да те подлуди...затова - Внимавай, когато четеш, защото тази книга е същински психоспусък!

И затова книгата носи точно това заглавие. Една закачка от автора, една действителност, едно много сериозно действие, което читателят би предприел или би се позамислил. Но не е ли именно това привлекателното?

"Внимание, психоспусък!" на Нийл Геймън (ИК "БАРД" 2015) е първата негова книга, която чета и толкова съжалявам, че до сега не съм се докосвала до неговото творчество (но това моментално ще се промени, защото следващото, което ще грабна е "Американски богове",  а след това и всичко останало...да.)
Този автор има нереално въборажение, толкова естествен език, изказ, толкова приятно, плашещо и весело си играе с героите си, преобръща съдбите им и ги поставя в ситуации, които биха накарали всеки нормален литературен герой да настръхне. Е, да, обаче неговите герои са уникални, неговите герои не са просто хора, те са вълшебства, те са магия, те са чудеса и покрай тях винаги се случват чудеса...Но да започна от началото, съвсем от началото на книгата.
 
Нийл Геймън обяснява по един много елементарен и примерен начин какво точно значи предупреждението, чието заглавие носи книгата му, обяснява  и дава примери за това, което срещаме навсякъде, за това, от което трябва да се пазим и съвсем сериозно предупреждава да се пазим от тази книга...Четем на свой риск, четем и потъваме в едни сбъркани космически светове, кой от кой по-нестандартни и атрактивни. Досущ като създателя си. Споделя толкова лични неща, за себе си, за семейство и приятели и по някакъв начин читателят достига до него с лекота, вниква в ума му, във въображението му и така по-лесно разбира това, което следва...Поне аз. И затова бях много впечатлена. Коя друга книга съдържа Предговор с изповед за късмета, за извиненията към хората, за нелепи ситуации и приключения на самия автор тук и там, за това какъв е бил животът му до преди години и сега, с кого се  е срещал, с кого е говорил...че дори и намеци за издънки?

Геймън дори споделя по няколко думи за всеки един от разказите в книгата си, дава насоки, редом с предупрежденията и изяснява някои неща, които без съмнение оставят любопитен елемент в четящия, докато прелиства страниците и си представя, че в ъгъла на всяка една от тях примигва една бележка в червено или в електриково зелено, намеквайки, че психоспусъкът е някъде там и "дебне".

Чесно казано, не знам дали има разказ в книгата, който да ми е харесал по-малко от другите, е, определено има такива, които ми харесаха повечко и препрочетох пак и пак, и пак, но поради простата причина, че съм страстен фен на Шерлок Холмс и на Доктор Кой, а по дяволите, Нийл Геймън е написал разкази за тези двама герои, които могат да те накарат да стискаш книгата и да поглъщаш думите, изреченията с ненаситност. Все пак Геймън е писал и един от епизодите на британския сериал "Доктор Кой". И Геймън обезсмърти Шерлок Холмс. Не на шега. А буквално.

Разказите му са изпълнени с лекота, но и едновременно с дълбочина, използваният език е приятен, смисълът си е смисъл, оксиморонът е навсякъде. Хаосът съществува резом с реда и изкривява времето в една еуфория от научна фантастика, която не  е точно научна фантастика, но и от фентъзи, в което приказните герои като Спящата красавица, Снежанка и Седемте джуджета дори, са съвсемтимо съществуващи и дори в първия момент да изглежда нелогично, тя, логиката винаги е там и винаги се промъкма из между редовете, намекната, скрита, давайки възможност на читателя сам да я проумее и да наслои нещата, сам да разгадае мистерията на убийството и тайната в черните пчели, сам да прекоси лабиринта и да излезе от него по пълнолуние...или дори да докосне онази жена, която не бива да бъде докосвана. Може би предупреждението за психоспусъка трябва да съществува наистина върху всяка страница, защото с отлитането на месеците, с фантастичните събития в тях, читателя стява герой и героят оживява. И се случва дори дена статуя да изпрати любовно писмо, което ще те накара да се огледаш зад себе си, та да не би той наистина да е там, защото така гласи писмото му...

Опасявам се, че не мога да пиша за всеки разказ по отделно, а така ми се иска, но това е книга, която горещо препоръчвам! Защото Нийл Геймън споменава, че в нея всеки може да открие нещо за себе си, е, аз открих всичко за себе си, във всяка една мистерия или зловеща история с тракащи кокаляци, с пътувания из между измеренията, в пространството и отвъд, с пътуване до Йерусалим или сядайки на бара с един разобретател, говорейки с духове или с богове, с деца, избягали във времето и възрастни, забравили света.

2015-07-23

Един влогър, една книга и 20 килограма шоколад => "Нещата, на които не ни учат в училище" от Емил Конрад

Има ли вече някой, който да не знае кой е той? Влогърът? Не блогър, макар че със сигурност и за това ще го бива, а влогър - Емил Конрад. 

Всъщност...това  е достатъчно. Името му стана достатъчно известно не само в онлайн средите и социалните мрежи , но и в книжовните среди...
Макар, че книгата не  е литература, не, конкретно тази книга не е литература, това е една изповед, един дневник, един манифест, който на всяка цена трябва да бъде прочетен от всекиго...ама без майтап, напълно от всекиго!

Емил Конрад е човек, който знае как да казва нещата, знае как да ги показва, описвайки ги - с примери и сравнения, съпоставяйки едно с друго и вадейки изводите от цялата ситуация. Знае как да иронизира и на кое да обърне неимоверно голямо внимание. И затова книгата му ми хареса толкова. Тя е едни справочник, който всеки...не само тийнейджър, но и малко по-възрастен (на нашите години, да кажем или още някоя и друга отгоре) на всяка цена трябва да има дали в книжно тяло или в електронен формат, не е от значение, но книжката трябва винаги да е под ръка.

"Нещата, на които не ни учат в училище" разкрива действителността от първо лице, показвайки хубавото и лошото, ползите и безмислието на всеки един детайл или момент от живота на едно дете, израстващо постепенно, преминаващо през всевъзможни препятствия...Емил Конрад всъщност представя себе си в ролята на това дете, пресъздава живота си или по-скоро най-важните моменти, питайки - Ами вие? - И ние можем с ръка на сърцето да отговорим с <<Да>>...

В книжката, в тези дванайсет глави, обхващащи страха ни от всичко, дори от срама; лъжа - необходима или не чак толкова, обаче все употребявана; очакванията ни за всекиго, за нас самите дори; състезанието - с живота, с предизвикателствата; иронията - онези нелепи моменти, които ни влудяват; за таксите; за оценките; за наркотиците и цигарите; щастието - то може да е навсякъде; дори смъртта...и Ти...последната глава...тя принадлежи на нас, читателите, на всеки, открил себе си в книгата, в някой момент, който Емил Конрад описва, в някой момент, даден за пример или просто намекнат.

Книгата е съветник. Книгата е терминологичен речник. Книгата отваря очите и избистря истинския смисъл над нещата, разкривайки реалността такава, каквато всички знаем, че е, обаче по някакви причини не смеем да назовем с истинското име...Е, един влогър го е направил, изяждайки двайсетина килограма шоколад без никакви задръжки, докато пише тези така леки за осмисляне, забавни, но и едновременно силни странички. Така трябва да бъде при всекиго, и дори без шоколад или без чипс, всеки трябва да си извади поуките от всяка отделна глава на малката лилава книжка. 


Поуките са доста.
И са възможно най-важните.

2015-07-18

"Бъди ми приятел" - Юлия Спиридонова-Юлка (илюстратор: Пенко Гелев)

"Някога, много отдавна... Или пък не чак толкова, кой знае, имало едно жабче, което се почувствало нещастно в родното блато.
Един ден няколко жабчета забелязали, че всички са гладки и зелени, само едно било... Хм. Доста пъпчиво.
- Какво му е на това жабче?
- То е  от породата на краставите  жаби – отвърнали големите  жабоци.
- Пфу, крастава  жаба! Не искаме да си играем  с него – заквакали малките.
Краставото жабче се огледало във водата. Олеле, колко било грозно! Вместо гладко и лъскаво, цялото било на бучки и цицини. То се разплакало:
- Кой ще  си играе с мен?
- Никой.
- Добре! Щом никой не ме иска, ще замина.
Жабчето скочило на едно листо от водна лилия, после на второ, на трето и се озовало на твърда земя."

Юлия Спиридонова е една неверотяна българска авторка, а Пенко Гелев - чудесен илюстратор. И те двамата са създали една вълшебна книжка за деца, малки или големи, не е от значение, защото поуката от книжката може да бъде полезна за всеки един, прочел я.
А аз проявих огромен интерес към нея, защото би ми била много полезна в работата (пък и за дипломната ми разработка върху литературата за деца) и останах очарована от книжката. Текта е лек и достъпен, интересно представен и силно поучителен, който определено може да накара всяко дете да се замисли за това на кого иска да бъде приятел и какъв приятел да си търси, а илюстрациите са истинско вълшебство - така реалистични, толкова ярки и приятни. Но пък аз си обичам илюстрирани книги по принцип, затова и тази стана една от любимите ми (заедно с рисуваната книжката за уличният котарак Боб).

Мога да я чета многократно и не само за себе си, но и за децата, с които работя, и съм сигурна, че ще им бъде толкова интересна, колкото и на мен.

 Пътешествието на малкото краставо жабче, нежелано от никого, започва с неговата смела постъпка да поеме на път и да открие свой истински приятел. Срещата със самодивата, с таласъма, с триглавата ламя и на прага на Долната земя, после със Стопана от езерото, който прави най-добро впечатление...с ехото и с вятъра, с огнедишащия змей на Горната земя, показват на малкото жабче, че не е важна красотата, не е важно богатството, нито силата или властта, среща се с непостоянството и завистта, и не е от значение дали е Долната или Горната земя, щом на Средната има някой, който може да бъде истински приятел...И този приятел е в образа на горската вещица, която развълнувано признава, че наистина се нуждае от жабчето. Защото е краставо жабче, а те имат най-силната магия, такава от каквато вещицата се нуждае, за да може да помага на гората и на загубилите се в нея. А самата вещица всъщност е добра, което за децата, при които е въведена представата за злата вещица, би било също така полезно и поучително - външността е измамна, старите приказки не винаги са верни. Грозното жабче отркиа приятелство и любов при старата и грозна вещица, която всъщност е добра и милосърдна. И това е най-важното.

"Казваш, че съм ти нужен? Защо не си вземеш друга жаба? - пита малкото жабче, за да чуе най-сетне, че – …не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силната магия."


Книга-игра типично по български - "Българ" от Неделчо Богданов

Знаете ли кой е Аспарух? А Българ? А Пешо Слепия, а...айде стига!

Не знам какво бих могла да напиша за тази книга, но определено ми беше като животоспасяваща доза...смях и забавление, след като бях приключила с "Домът на корпината" от Хоровиц (за Шерлок Холмс) и се радвам, че това малко четиво попадна в ръцете ми на последния Панаир на книгата в НДК. Идеята да взема книжката беше на брат ми и той самият (сигурно трябва да се съветвам и с него, докато пиша) разигра книгата три или четири път, лично аз два, защото първия път загубих от злия капитан (пък и имах сравнително малък екипаж - само шест души).


Но книгата е забавна и прият...трябва да я изиграя пак, трябва... Лека за четене и неусетно Главният Герой (тоест Ти; тоест ГГ; тоест Гого :D ) се впуска в приключението и става част от него. Минаването през страниците, епизод след епизод е вълнуващо и занимателно, шегите са често срещани, а загадките водят до още по-интересни събития. И нищо, че с решаването на проблемите в пиратското приключение на Гого, заедно с един кораб особняци, кой от кой по-странен и забавен (особено пък Куката - този ми стана любимец) са заложени съдбата на Несебър...и на целия свят, всъщност. Та добре, че е черният гларус, който прилича на гарван, но е черен гларус, пък и с помощта на Баба Кукуруз морското пътешествие е пълно...

А пък образите на героите, тези, които срещаме на различните острови, особено като Граф Монте Криско или Лейди Гага от острова с амазонките, и дори господин Грей (забавна закачка от автора - басът за това кой е чел Петдесетте нюанса и отмъщението към читателя, заради евентуално загубения бас, хахах), предизвикват постоянна усмивка, дори  и на някои моменти приключението да среща спънки и затруднения, изход винаги има...

Няма да издавам спойлери по играта, книгата определено си заслужава и то не веднъж да бъде четена и играна, защото пътят, по който може да се стигне до първия остров или до последния през приключенията по картата на Несебър, да се открие тайния епизод (внимавайте за него, защото е едно хвъркащо листче между страниците!), да се съберат парчетата от картата, могат да бъдат няколко и все различни.

Едно чудесно пиратско българско приключение от Неделчо Богданов хич не е за изпускане!


...трябва да я изиграя пак, трябва...






"Последно сбогом, драги ми Шерлок..." ["Домът на коприната" от Антъни Хоровиц]

Не знам до колко е известно отношението ми към разказите за Шерлок Холмс, изобщо към приключенията му, към самия му литературен образ. Той е един герой, който сякаш съществува в един магически свят, а едновременно с това проницателността, с която е надарен разобличава всичко и срива и най-малката капчица магичност, превръщайти фантастичното вълшебство в една още по-вълшебна реалност, но по един особено приятен и увлекателен начин, който изглежда толкова сложен и толкова елементарен едновременно. 

Накратко - това е любимият ми литературен образ. 

Незабравим, незаменим, неповторим. 

И сега може би дори още повече след като прочетох "Домът на коприната" от Антъни Хоровиц. Признавам, че се затрудних малко с четенето, но не защото имах проблеми със сюжета или с текста, а защото това беше едно истинско последно "сбогом" и всеки път, когато се намекнеше за това в книгата, сепринуждавах да я затвора и да си припомня някои по-стари разкази от сър Артър Конан Дойл, особено първите, когато Холмс и Уотсън се запознават...Има една приятна носталгия, сякаш описаните от сър Конан Дойл събития са нещо преживяно реално от читателя (или поне аз така ги възприемам)...
Трудничко ще е да изкарам това ревю достатъчно добро, за да изразя, че всъщност книгата на Антъни Хоровиц ми харесва. И то много. Авторът е успял да се отъвре от тежеста на века, в който пише, успял е правдоподобно да опише епохана на Холмс, визията на "Бейкър Стрийт", на Лондон и околията, усещането за мъгла и дъжд, отношението между героите, уважителните им обръщения, задругата им...не е пропуснато нищо, дори и мъничките, може би назебележим фрази, които героите - Шерлок, доктор Уотсън, Лестрейд си разменят - едни кратки фрази, които са като отличителни белези между тях и ги идентифицират като истинските им образи. 
Сюжетът пък е достатъчно сложен, оплетен, изпълнен с приключения и напрежение, с достатъчно имена на хора, забъркани в какви ли не събития и съдбата на всеки един, дори и на едно дете, е обвързана с всички останали и е от възможно най-голямото значение. В книгата се обръща голямо внимание на онези улични хлапета, които Шерлок Холмс ползва за проучванията си, и на които госпожа Хъдсън постоянно се ядосва и мъмри...за съжаление в книгата се описва един смъртен случай, който коренно променя Холмс. Завинаги. 
Трудно ми беше да възприема, че има всмешателство във времевата линия от разказите на сър Дойл, но с идеята на Хоровиц за текст, който доктор Уотсън е запечатил в сейф и е пожелал той да бъде отворен сто години след смъртта му, изглежда като една много добра и също правдоподобна идея, без да нарушава наистина времето, в което истинският автор и създател на Шерлок Холм е творил. 
Но най-трудно ми беше да възприема, че това всъщност е последният разказ, последният случай...не, не реално, но Уотсън пише за своя приятел, за Холмс, пише да пчеларя, в който видният детектив се е превърнал, пише за спокойния му живот в провинцията, пише...за последната цигулка, за спокойствието на детектива, открит в дома си...спомените на Джон Уотсън са толкова живи, толкова реалистични, точно като за биограф, описващ най-скандалния случай в живота и кариерата на своя най-добър приятел, несравнимият детектив.

Антъни Хоровиц успешно се справя с описанието на героите, не само главните, но и второстепенните, успешно представя загадъчният си домакин (който може би някои биха се досетили веднага, а най-вече пък, когато се споменава гара "Виктория" и еднократното зърване), решен на всяка цена да освободи Холмс от затвора, но и никога да не бъде разкрит...И по някакъв начин Уотсън му се доверява. А Майкрофт Холмс е с вързани ръце. Защото Домът на коприната не е обикновено място, не е обикновена организация...а едно нистина зволещо и противно свраталище на богати и известни, на лордове, генерали, учители, лекари, съдии, полицаи...и ако онзи човек от другата страна на масата, който нарече себе си престъпник, но престъпник, следващ неписани правила, който се възмущава именно от тази престъпност в Дома на коприната, е наистина Мориарти, то образът му може да бъде възприет дори като приятен...и действията му похвални.

Похвално е за Хоровиц, че се е справил с героите, с епохата, с конфликтите и развръзката, но да си призная - не бих желала да чета още нещо за Холмс, което не е написано от сър Дойл (е, освен онази поредица за детските години на Шерлок, но тези книги нямат нищо общо - ревю: Младият Холмс - Началото на легендата (Андрю Лейн)).

Хареса ми. Определено ми хареса. Може би не чак толкова сюжетът и изобщо, ама изобщо онзи миг, в който авторът се е осмелил да сложи край на живота на безсмъртния детектив, който сър Конан Дойл е съживил след срещата с Мориарти при водопада, заради страстта и интересите на читателите си. И това ме натъжава...

Хареса ми самата среща с Шерлок Холм, с доктор Джон Уотсън, уютът на Бейкър Стрийт 221Б...и споменът за всички други разкази от сър Артът Конан Дойл, споменът, че въпреки края на една измислена литуратурно-детективска кариера на един още по-измислен герой, той въпреки всичко ще липсва...

Шерлок Холмс е от онези литуратурни герои, които остават завинаги запомнени и завинаги така близки до читателите си.
И играта, веднъж започне ли, никога не свършва...



В Аз Чета също има ревю върху книгата.

2015-07-08

Летен Книжен Таг [The Summer Book Tag]

Миналата година горе-долу по това време попълвах един друг таг, носещ името "Пет любими блога"...би било добре да обновя тага на Ади и да добавя още някой и друг линк към ограничението от пет, но има време. А до токава се заемам с един нов, много интересен таг, който започва ето от тук - ~ Books. Coffee. Rain. Music. ~  и веднага щом прочетох този пост, нямаше как да не попълня въпросника на Теми ^_^
Пък да видим какво ще излезе...все пак е лято и летните четива "валят изведро" :D

~*~*~

1. Намери книга, която те кара да мислиш за лятото?
Веднага и без никакво съмнение тук се сещам за книгата на Михаил Вешим - "Когато бях морски капитан". Една много приятна книжка, до толкова реалистична, че сякаш самият читател е на пътешествията, заедно с автора...
Има и още една, но нея специално ще я оставя за по-надолу ("Лятна детективска история с таралежи")


2. Коя книга прави деня ви по-хубав?
Тук са няколко и са книги, към които има много спецално отношение. Знаете ли кой е Бартимеус? Един джин (дух, демон) но не какъв да е Джин, а най-забавното създание във всички възможни измерения.
И трите книги са чудесни четива, с които можеш да се забавляваш, да се тревожиш, да поплачеш дори - кога от смях (най-вече от смях) и малко тъга ("Портата на Птолемей").
Джонатан Страуд има много приятел литературен език (жалко само, че четвъртата книга я няма на български u_u )





3. Намери жълта книжна корица?
Като чуя жълто и първата ми асоциация е с Робърт Чеймбърс и "Кралят в жълто" (и за една жълта рокля, но това е съвсем друга тема :D ). Много харесвам тази книга. С всичките си аномалии, философии и символизъм, който се открива само ако четеш между редовете, а и авторът сямат е един от най-добрите за времето в този жанр.


 Тази книга, заедно с един жълт учебник по философия за 11 клас, друго жълтеещо в книжна форма нямам, уви...


4. Кое е твоето любимо лятно четиво за плажа?
Понеже е лято, понеже е морско, понеже съм близо до Несебър, а героите на Българ са именно от там...една много забавна книга-игра, която отнема едва няколко часа, но пък ако решиш да играеш няколко пъти и да избираш радлични отговори, приключението може и да няма край :}
 (ревю скоро)


5. Коя книга изпълнена с екшън те накара да тичаш за сладолед?
Не просто да тичам за сладолед, а направо да си търся ледчета, защото някои елементи още в началото са толкова идеално описани и пресъздадени, че по някое време се замислих наистина каква ли жега е в тези "пържилници".
Става дума за една истински червено-златна книга, в която не само че има екшън, но и е бая горещо... "Червен изгрев" от Пиърс Браун.


6. Като слънчево изгаряне, коя книга те остави с болезнен край?
Истински болезнено...последната книга за Шерлок Холм, която прочетох. Всички истории за този детектив са ми страшно любими, а ми беше такава мъка, когато изчетох разкава, в който Холм загива, заедно с Мориарти. И после се радвах страшно, когато стигнах до разказа, описващ завръщането му...истината е обаче, че в "Домът на коприната" (ревю скоро) Шерлок е представен по същия перфектен и толкова объркващ начин, толкова симпатичен, както винаги (дори и в тази книга образа му да не е на сър Артър Конан Дойл), но пак си болеше и ми беше толкова мъчно...сбогуването с един толкова любим герой...
В този ред на мисли не мога да не поставя под този въпрос и "Винага в нашите звезди", книга която погледнах малко скептично, но върху която си излях очите...всеки, който я е чел, знае защо и сигурно споделя моята съдба.


 
7. Като залез, коя книга те остави с красив/хубав край?
Книги много, такива които са ме омаяли и са ме оставили дълго време с мисълта колко прекрасно завършват, но има една-единствена, която лично аз едва ли не боготворя - "Граф Монте Кристо". И конкретно посочвам втория том на пълното издание, защото най-голяма сила, не само в конфликт и в развръзка, има именно във втората книга. А и това романът, който съм чела няколко пъти и то последователно, защото не мислех, че ще мога да премина на друга книга, чувството още ме държеше, а и сюжетът ми е много на сърце... (пък и изпит по педагогика имах върху урок за Монте Кристо :D)


8. Коя книжна корица ти напомня за залеза?
Хах, някак много забавно стана, но веднага асоцирах с новото издание на "Дракула" от Брам Стокър, само че корицата не е слънчев залез...по-скоро лунен залез, макар и невероятно красив...
Затова пък, за да бъде точен отговорът на този въпрос, тук ще поставя книгата на Деян Копчев - "Лятна детективска история с таралежи" (която трябваше да е заедно с Морския капитан на Вешим, но заради залеза си е тук) =) 

9. Коя е поредицата, която се надявате да прочетете това лято?
Ха, сега стана интересно...поредица, поредица...Истинско нетърпение изпитвам към поредицата на Крис Удинг - Приключенията на Кети Джей. А също и приключенията на крадеца-магьосник от Рейчъл Арън - Приключенията на Илай Монпрес (а с моето особено неблагоприятно мнение към жени-авторки ще чета именно тази поредица от началото до края с подозрение, пък дано ме спечели)
 :)










 

     

   

2015-07-02

Осем години...


Днес ще черпя! ^_^

На тази дата преди осем години, поне според хронологията, за първи път съм регистрирала страница, носеща това име и за първи път съм навлязла в блог-пространството...

Създадох My_Life за да пиша за своите интереси, които всъщност започнаха да се зараждат със страстта ми да пиша. А пиша почти всичко - разкази, критика, анализи, резюмета, антонации, уводи, да разисквам философски теми...става ясно предполагам - беше нещо като онлайн дневник. Обаче тогава, именно тогава, когато се зароди идеята ми и когато за първи път стъпих в средите на блог пространството, пишех единствено в един специален вид форуми, известни все още в масовите среди като Форумни РП игри, в които пиша и до ден-днешен, разбира се, но това си ми е останала някаква...детска страст, влечение, хоби и разнообразие, за когато имам време. И муза...Все пак е нещо, което обичам!

Постепенно обаче, записвайки висше и отдавайки се на книгите, започнах наистина да пиша всичко...и да чета всичко.
И много произведения от различни автори ми станаха много близки.

Сега, вече захванала се и с магистратура, ориентирът ми към книгите и литературата изобщо е достигнал толкова високи точки, че блогът все пак може да остане със същото си име и съвсем мимолетна добавка в описанието си, защото то отговаря на всяка една черта от това, което би съдържал животът. А именно - литература, най-вече литература, каквато и да е, книги, автори, издания, учебници дори, но заедно с тях и изкуството, и всичко, което може да бъде описано, пренаписано или обяснено с думи, изразено със стил от букви, с изречения, с някаква частица текст...Един малък мой свят. Книжен свят...
(п.п. Блогът вече може да стане второкласник :D )


translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *