~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2014-06-30

Равносметката до момента


Мина половин година...
Утре е Джулая, така че смятам за тези шест месеца да погледна каква е книжната равносметка. И ето това е на пръв поглед.  Двадесет и~...като все си мисля, че имаше още една малка книжка, която ми беше подарък, но нещо никъде не я виждам, а и тя всъщност се падаше подарък за брат ми, както са  и още две-три от видимите корици. Един подарък за рожден ден от шефа ми и един подарък от колежка, заради поправен лаптоп. А и една спечелена наскоро книжка от съвсем случаен конкурс (пак ви благодаря!)
 От тук иначе пет книги са подаръци от мен за някой от семейството, но все пак намират място сред моите рафтове. А то всъщност, не че има рафтове, защото след поредния Книжен базар мястото още повече се стесни и не знам ако следващите шест месеца имат такова отражение...Тогава какво ще правя? Ще кова дъски по стените и ще си правя висящи рафтчета най-вероятно...

Или ще трябва да отварям библиотека, което е интересен вариант. Но...това остава като илюзия за бъдещето. 
И сама съм леко изненадана от себе си всъщност, гледайки подредбата на книгите, защото някои вероятно знаят, че редя всичко по височина, по цвят дори или по широчина, така че най-голямата винаги да е най-отдолу или най в края и се получава някак...парадоксално, че между "Принцът на тръните" са се наместили двете книжки за уличният котарак Боб и последната книга на Наталия Кобилкина (да, да, и нея чета, и Дънов чета, и кримита, фантастики, фентъзита...нищо не пропускам явно вече), "захлупена" от сборника "Мечове в града". А между Тери Пратчет и Шерлок Холмс се скътава "Съвършенството на Йога" - индийска, философска книжка..От другата страна, там където е голямата илюстрирана гнига за рижавият Боб - енциклопедия за кучетата и "Как да си дресираш дракон", подпиращи точно споменатото по-горе име - Петър Дънов, една от неговите книги.

Всичко има, да, всичко има в тази шестмесечна равносметка!
Парадокс, парадокс - обичам тази дума! :D





Рядка розова новела

"Ангел" или "Ангел на греха". Джоана Линдзи. 1992.

Не съм такъв тип читател и изобщо такъв тип човек, който обича да чете за лигави романтики и да си прави труда изобщо да преживява с драмите на героите. Но се случва, да, случва се, колкото и да  е рядко - поне веднъж в годината да подхвана някоя такава книжка и просто от любопитство да се зачета и да се получи така, че да изчета цялата тази "розова драма" за по-кратко време, от колкото чета фантастиките и фентъзитата (пък да не говорим за писането). Но както и да е. Просто се случва, какво да се прави иначе, и аз изчитам подобен любовен...или иначе казано - романтичен роман.

Историята се върти около опарничевата Каси Стюарт. Млада дама, изкусен стрелец, богата, достатъчно самоуверена и нахална за да се оправя с всичко сама. Или по-скоро да си бута носа, където не й е работата и така да си навлича постоянно неприятности, заради които все някой трябва да я измъква и оправдава. Но тя продължава и не признава грешката си, защото има свое мнение и гледна точка и иска да разкрие това пред всички, събирайки на едно място и техните възгледи. И винаги, абсолютно винаги си има проблеми заради това. А всички й повтарят да спре или поне да бъде по-внимателна. Невъзможно.
Поне докато не попада в такава ситуация, в следствие на която не просто, че ще пострада тя, ами и баща й, и цялото му ранчо, защото Каси застава по средата на семейна вражда, опитвайки се да оправи нещата като сватоса момичето на едните и момчето на другите. Защо изводът на семейните вражди в подобни истории винаги е, че всичко ще е наред ако децата се задомят...взаимно?! Не знам, но пък моментът си го бива. Каси всъщност е доста интересен персонаж, за възрастта си (мисля двайсетина годишна), а и за потеклото си - все пак е богата щерка, а домашният й любимец е една интересна котка. И да, по този повод, когато за първи път срещнах споменаването на котката, си помислих, че е някаква черна и пухкава...персийка? Но когато това същество, да, именно същество уплаши кон, така както се плаши дявол от тамян, първата ми мисъл беше "Каква, по дяволите, е тази котка?" и бързо ми стана ясно каква. Още в следващото изречение. Мерибел е една много интересна черна котка, от която дори най-известният стрелец от този край на страната. Всъщност най-известният стрелец навсякъде. Ейнджъл. Човек без минало или някакво планирано бъдеще, човек с два револвера и буен кон, с жълта мушама, която го отличава навсякъде където отиде и...естествено - външност като на излязъл от секс-списание манекен. Естествено казвам, понеже в тези романи всичките мъже са именно такива. Така че образът му до някъде е доста...не-оригинален. Но е важен какъв е нравът му, какъв е характерът и лоялността му.
Срещата на Ейнджъл с Каси е същинска експлозия. Още преди да научат имената си, те започват да спорят и да си държат тон, а дамата е готова да застреля страшилището на Дивия запад - стрелецът, който не  пропуска и от когото всеки, познаващ го се бои. Е, само ако преди това черната котка не го изяде...или не изяде коня му.

И както във всяка една такава история, противоположностите се привлича. По доста забавен начин дори, но все пак. Тя го обиква, но не може да му сподели чувствата си, от друга страна и той я обиква, обаче историята е същата. Банално. Докато злобните семейства, които заплашват да унищожат дома на баща й не се намесват. По-точно едното семейство - старецът, бащата, принуждава Каси и Ейнджъл да се оженят по бързата процедура, за има-няма десет минути и с порени пушки в главите. И тези двама наши главни герои просто се примиряват със съдбата си, с умисъла да анулират брака си. Само да не се беше появила майката на Каси, екстравагантната и още по-бурна по нрав Катрин, жена със собствено имение и слон за домашен любимец. Тази жена може би е дори по-добър стрелец и от Ейнджъл, а и оставя особено голямо впечатление - виждайки я в един момент облечена в елегантна френска рокля със сатен и коприна, а в следващия с каубойски ботуши, широка риза и кожен панталон, държаща поръчков колт срещу главата на стрелеца, чиято единствена задача била да пази Каси и евентуално да помогне в решаването на проблема, застрашаващ опожаряването на бащината къща.
И Ейнджъл си има своите драми обаче, не можем да го пропуснем. Той е отвлечен от индианец, отгледан по много особен и мизерен начин, но превърнал се в наемник, чието име се е прославило навсякъде. А той всъщност е син на емигрантка, омъжена за мъж във високите слоеве на йерархията и си има няколко братя и сестри. Благодарение на Каси и един частен детектив и неговата история се разкрива, както и причината за враждата на онези две семейства. Забавно беше как Ейнджъл привиква Каси в хамбара, само за да й демонстрира колко буквално приема всяка казана от нея дума, а именно - затваря всичките членове на семействата, завързани и по "долни гащи", в реалния смисъл на думата (има си и комични моменти, трябва да отбележа!) И се оказва, че историята е доста подобна - същият онзи старец, на младини е принудил момичето, което обича да се омъжи за свой слуга, заради ревност. Ех, тази пуста ревност! Глави запалва...
По подобен начин всъщност Каси успява да помири и своите родители, които от двайсет години не са си проговорили, а десет години преди това са живеели заедно и сякаш дори не са се познавали. Малко психологически неадекватно, но няма значение, нали трябва да има драма-драма-драма! Затварят и тях в хамбара за една нощ, пък на сутринта...е, това какво е ставало в хамбара си остава тяхна работа, по думите на майка Катрин. Която Катрин в следствие се съгласява с решението на дъщеря си и Каси остава омъжена за убиеца Ейнджъл, че дори си спретват и една официална сватба...

Като сюжет определено не е нищо особено, но разгръщането на персонажите, това ми хареса. Пък и нали съм човек, който чете доста често заради самия автор, не толкова заради книгата, така че мога да поставя Джоана Линдзи на едно стъпало под Нора Робъртс. Защото Нора си ми остава любимка със своята трилогия "Кръгът".



Ако трябва да дам оценка за "Ангелът" - 3 или 3,5 от 5.



А сега някак си ми се чете "Вината в нашите звезди", но ще си я взема, когато приключа с "Младият Шерлок Холмс" и напиша ревю и за него, и за "Буреносен фронт" от "Досиетата на Дрезден".

2014-06-28

Ozone!

Много обичам, когато на екрана ми се появи това съобщение, точно това изображение...синеокият "вълчо" на рамото, който гледа страшно-страшно и...телефонът ми "изчурулика", че имам нов мейл в пощата, а именно потвърдителното съобщение от Ozone.bg



Не се сдържах и си го шот-нах :D

2014-06-25

[bg] Изродчето / [ru] Кот - Урод / At the end of the story I always cry as many times as I read ;(

 [ru]
А у нас во дворе кот жил. Обычный, беспородный, только жизнь его здорово потрАВТОР: Незвестенепала, как и людей. Когда-то он потерял часть хвоста - остался лишь короткий обрубок. Левое ухо было порвано, срослось плохо. Один глаз из-за шрама не открывался, а только щурился. Бывало, смотришь на кота, а он на тебя. И кажется - будто зверюга в тебя целится. Только ружья нет.
На самом деле кот этот был добрый. На людей никогда не злился, хотя люди его не жаловали. И звали его - Уродом. Не Васькой, не Барсиком - Уродом. Да, впрочем, выглядел он страшно, сам понимаешь.
А он, может, и понимал, что слово оскорбительное, да на людей не обижался... Когда кричали "Урод!", мяукал в ответ, пытался вилять обрубком хвоста, даже бежал навстречу. Чуда все ждал... Только детям было запрещено к нему прикасаться, а те, кто постарше, на него шикали.
Случалось, его обманывали. Подзывали к себе, а вместо еды водой из ведра окатывали. Помню, часто думал тогда: почему мы такие злые? Хотим, чтобы к нам относились по-человечески, чтоб понимали наши проблемы, а с теми, кто слабее - жестоки и беспощадны.
Кот, когда его поливали, терпел. Прижимал уши и покорно мок. Бывало, даже терся об ногу, мяукая. Словно извинялся за то, что такой некрасивый, никчемный, что вызывает у людей ненависть. Он получал пинки, его выгоняли из прихожей, будто вымещая всю накопленную злобу - за несправедливость нашей жизни. Один раз бедняга хотел войти в дом, попросить на кухне еды, но ему прищемили лапу дверью.
Он потом хромал, лапа заживала медленно, но все равно прощал людей, тянулся к ним. И, словно в наказание за то, что он такой беззлобный, кто-то натравил на Урода соседских собак. Кот не смог убежать или запрыгнуть на забор - подвела больная конечность. Я был в комнате, услышал его крики, почти человеческие. Выбежал на улицу, отогнал дворняг - озлобленных, грязных. Из породы тех, что стадом готовы облаять каждого встречного - прячась под забором. Но никогда не полезут в драку с сильным противником.
Урод лежал в луже крови, неподвижно. Знаешь, я вдруг подумал - он такой же, как мы. Как я, как все сломленные жизнью обитатели сланцевских коммуналок. Только не умеет ненавидеть... Поднял его на руки, осторожно, бережно. Нес домой, очень боясь, что причиню боль, ведь он ужасно страдал. Вошел в комнату, сам не зная, что делать. Он хрипел и задыхался. Я сел на стул, аккуратно положил его на колени. Попробовал погладить по голове, опасаясь, что причиню новую боль.
А Урод вдруг попытался замурлыкать. Да! Он не хрипел и не выл, он пытался мурлыкать ! Благодарил за то, что приласкали. Человек дал ему капельку тепла, пусть и перед смертью - зверь пытался благодарить за это чудо, забыв о собственной боли.
Кот умер у меня на коленях. Потянулся головой, потереться о ладонь. Вытянулся в полный рост и замер. Больше не дышал, я перестал чувствовать, как бьется его сердце.

Потом я долго сидел неподвижно, с мертвым котом на коленях. Все думал о нас, людях. О том, как мы относимся друг к другу, да и не только друг к другу - просто к тем, кто слабее. Этот зверь, которого звали Уродом - несчастный калека, всю жизнь искавший хоть капельку тепла - открыл мне что-то очень важное. Я вдруг прозрел: у многих из нас все нормально с физической оболочкой, с телом, но жестко искалечена душа. Урод - так сегодня можно сказать почти про каждого...


***
 [bg]
Всички в нашия квартал знаеха колко уродливо беше Изродчето. Нашето местно коте.
Изродчето обичаше три неща на този свят: борбата за оцеляване, храната - „каквато падне” и, така да се каже: любовта. Комбинацията от тези три неща плюс бездомния живот в нашия двор беше оставила по тялото на Изродчето незаличими следи.

Изродчето имаше само едно око. От същата страна го нямаше и ухото, а лявото му краче (което някога е било счупено и зараснало под невероятен ъгъл) създаваше впечатление, че Изродчето всеки момент ще се прекатури. Опашката отдавна я нямаше - на нейно място стърчеше само една малка огризка. И ако не бяха множеството плешиви белези, покриващи главата и плещите на Изродчето, то можеше да се определи като тъмносиво на райета.

Всеки, който видеше за първи път Изродчето вадеше една и съща реакция: ”Ама че уродливо коте!”. На децата им беше забранено да го докосват. Възрастните го гонеха с пръчки и камъни ако се опиташе да влезе в двора на нечий дом.

Чудно, но и Изродчето винаги имаше едни и същи реакции: Ако го поливаха с маркуча, то покорно мълчеше, докато на мъчителя не му омръзнеше тази забава. Ако хвърляха нещо по него – то се отъркваше в краката, сякаш искаше прошка. Ако видеше деца, стремглаво се засилваше към тях и търкаше глава в крачетата им с гръмко мъркане. Пък ако някое дете все пак го вземеше на ръце, Изродчето започваше да го ближе по някое ъгълче на блузата, копче или нещо друго до което можеше да стигне.

Един ден Изродчето беше нападнато от съседските кучета. Чух техния лай от прозореца си, чух виковете за помощ на собственика им и се хвърлих да помогна. Когато стигнах до него, Изродчето беше ужасно нахапано, цялото в кръв и почти мъртво. Лежеше, прегънато на две, треперещо от страх и болка. Гърбът му, краката, задната част на тялото бяха напълно загубили своята форма. Тъжния му живот отиваше към своя край.

Докато го носех, Изродчето хриптеше и се задъхваше. Тичешком го мъкнех към къщи и се страхувах да не го нараня още по-вече. А през това време то се опита да оближе ухото ми...

Спрях, задъхвайки се от сълзи, и го прегърнах. Котето докосна с глава ръката ми, златното му око се обърна към мен и аз чух... мъркане! Дори с тази страшна болка, котето молеше за едно – за капчица Любов.

Сигурно и за капчица Състрадание... В този момент си помислих, че си имам работа с най-любящото същество от всички, които съм срещала през живота си. Най-любящото и най-най-красивото. А то само ме гледаше, беше сигурно, че аз ще мога да облегча болката му.

Изродчето умря в ръцете ми преди да успея да се добера до в къщи и аз дълго седях на стълбите, с него в скута ми. После много мислих за това как едно нещастно инвалидче промени представите ми за чистота на духа и искрена любов. Изродчето ми разказа за състраданието повече, отколкото хиляди книги, лекции или разговори. И аз винаги ще му бъда благодарна. То имаше уродливо тяло, а аз имах закоравяла душа.

Дойде време и аз да се науча да обичам вярно. Да давам любов без ресто.
Повечето от нас искат да бъдат богати, да бъдат силни и красиви.
А аз винаги ще се стремя към едно – да обичам така, както обичаше уродливото коте...

АВТОР: Незвестен

2014-06-23

Elopus


2014-06-21

tragedy

Не съм журналист, нито политик. Не съм кой знае какъв дарител, кой знае колко богат материално човек...Не съм нищо особено, но познавам трагедията. Преди два дни побликувах два статуса в социалните мрежи, назовавайки просто "трагедия", докато гледах извънредните емисии през нощта между две от редовните футболни срещи към Световното. Но това не е просто трагедия. И тогава дори не предполагах какво би могло...

Преди две години това, което удари Перник, също не беше просто трагедия, защото май месец 2012 година стана символ, който съм убедена, че в продължение на десетилетия ще вълнува и най-вече - всяка година, всеки нов месец май хората ще очакват...отново. Трусовете не спират, има ги постоянно, някои се усещат от време на време, други - неосезаеми. Но е факт. Само че сега не говоря за този факт, това, което накара жителите на целия град да преконструират къщите и апартаментите си, да вдигнат нови домове, а дори и някои все още да живеят в каравани...Сега пиша заради Варна, където ужасът от вечерта на 19 юни 2014 година ще остави същия ярък спомен в съзнанието на хората, както земетресението, което кара Перник да трепва дори, когато по-тежък автомобил мине по улицата и нещо зад витрината се разлюлее.

И не само Варна, не само един квартал от там, черноморието...пострадалите от водната стихия са и други градове.
Варна е морски град, един великолепен град при това, но сега плува в кал вода, на места достигала от три до пет метра, вода носила коли като салове и...отнела човешки животи. И не просто човешки, ами и детски, едни малки, невинни души, които никога не биха ведели живота, не биха вкусили от него. Трагедия.
Вълнувам се, докато пиша това, затова и не знам какво точно да напиша. Мнозина вече са достатъчно запознати ,мнозина вече са там и помагат, други пратиха SMS-и...призовавам, моля и благодаря - DMS VARNA на 17777 ...

Не обичам да говоря за подобни апокалиптични моменти, събития, които се стоварят върху хората, върху държавата, върху света...за страданията и болката, но просто почувствах, че трябва да го направя. Заради съпричасност, заради разбиране, заради...нажеджа, че всичко ще бъде наред. Не обичам и да гледам новините по телевизията заради кадри, които излъчват, защото винаги съм смятала, че човешката болка, страхът и ужасът в релано време не са за показ, защото никой не би разбрал...но ние тук, ние в Перник - разбираме. И ще си позволя да кача само едно видео, което представя малка част от...всичко. Една минута е достатъчна.

 

Ще споделя и призива на един от най-популярните влогъри в България.
Нека се надяваме...



Знаем какво е да нямаш, знаем какво е да се нуждаеш. Цитат:
"Искам да ви разкажа за Иван - приятелче от квартала. Човек с главно Ч, който снощи скочи и тръгна с лопатите за Варна. Мъж с главно М, който си изпразни хладилника и го натовари в микробуса, заедно с одеялата. Човек, на когото звъннах преди малко да го питам какво да му пращам, а той ми вика- търси ми работа, че шефът ми ме уволни, че не съм отишъл на работа. Ужасих се". Това пише на страницата си във Фейсбук Юлияна Паунова."Малкият" подвиг на Иван, за когото даже не се уточнява каква е фамилията му и откъде точно е, би трябвало да ни накара да се замислим до каква степен сме станали безчувствени за страданията на хората до нас и как дори елементарната солидарност вечно ни убягва.

"Нека ви разкажа за Иван," продължава Юлияна.
"Миналата година неговата къща изгоря до основи, докато пазеше обекта, на който работеше... Иван, който вече живее под наем и не се знае кога и как ще вземе заплата. Иван, който ми се извинява, че ми клипира, но няма парички в телефона. Иван, които събра неговите хора, източиха бензина от колите и тръгнаха... Защото знае какво е да нямаш нищо за един миг... И който преди малко като го чух ми вика, че не е ял, че не е спал, но с циганите работят здраво. И че е щастлив, че помага. Горда съм че го познавам."/БЛИЦ  - Pernik News

2014-06-19

Предстои...

Video and Photo... from everywhere~
  (collections - Coming Soon)
 

2014-06-18

GISHWHES?



GISHWHES is a 5-time Guinness World Record breaking scavenger hunt hosted by actor Misha Collins. It is comprised of a global community of thousands of individuals (95 countries and growing!) that “gather” for a week online once a year, form international teams, and then go out into the real world and create “art” and do acts of service the likes of which the world has never seen.
This content is captured as videos or images to memorialize the annual Gishwhes experience. Art pieces range from the touching: “Take a picture of you hugging a war veteran” or “Create a video of you visiting a children’s hospital and giving a puppet show” to the weirdly sublime: “an image of a formal tea party replete with parasols, silverware and a string quartet situated in a junkyard or garbage dump” or “a fully dressed storm trooper cleaning a pool next to a sunbather”.

On the social improvement front, we’re proud to announce we’ve broken the Guinness World Record for the most charitable Acts of Kindness (93,376!) in partnership with our affiliated non-profit Random Acts (www.therandomact.org), broken another for the most hugs worldwide (108,121!), submitted thousands of images and videos of participants: hugging war veterans, committing acts of kindness, delivering thousands of coats to homeless people, donating thousands of pints of blood, staffing hundreds of soup kitchens, providing thousands of diapers for diaper drives, and helping hundreds of victims of Hurricane Sandy.
We’re also equally proud that, among other wildly artistic items, teams submitted several hundred images of individuals fully dressed in ski gear (including skis and poles) practicing yoga in crowded yoga classes. Stunning!
The winning team last year was VaticanCameos. This year they joined Misha in Vancouver for a chartered sea plane adventure and a Viking seance. The year before that, the winning team (Badwolf)  were flown to Scotland with Misha last to stay in a Haunted Castle compliments of Gishwhes.

This year’s Hunt begins August 2nd. Registration opens in June. See our Updates Page for more details.

Gishwhes believes that “normalcy” is overrated and that true “living” can be found hidden under the rocks of community artistic creation and in acts of artistic sublime public performances. More importantly, we are all artists and have gifts for society no matter what our capabilities or talents. And most importantly, cheese is not a good sewing material.

in Twitter

Намерих си повод за нова публикация (след месеци на затишие) - Eurocon 2014




А аз за първа година се включвам в това гласуване и изобщо за първи път разбирам, че един или два гласа за няколко автори, издателства, популяризатори, художници, преводачи и така нататък могат да имат такава голяма роля и значимост за представянето на нашите родни фантасти!

Еврокон на кратко, копирано направо от официалния сайт, е именно фестивал на научната фантастика и фентъзито, провреждащ се всяка година в различен европейски град.

И наподобява много популярните ComicCon в Щатите (КомикКоните на SciFi сериалите са ми любими, между другото).
Еврокон обаче има и една традиция, която го отличава – награждаването на най-допринеслите към развитието на фантастиката. Всяка държава избира своите номинации в 13 различни категории, а всяка от номинациите се състезава с конкурентите си от останалите европейски държави.
повече на scifi.bg
фестивал на научната фантастика и фентъзито, който всяка година се провежда в различен европейски град.
повече на scifi.bg
фестивал на научната фантастика и фентъзито, който всяка година се провежда в различен европейски град
повече на scifi.bg
фестивал на научната фантастика и фентъзито, който всяка година се провежда в различен европейски град
повече на scifi.bg
фестивал на научната фантастика и фентъзито, който всяка година се провежда в различен европейски град
повече на scifi.bg
Еврокон обаче има и една традиция, която го отличава – награждаването на най-допринеслите към развитието на фантастиката. Всяка държава избира своите номинации в 13 различни категории, а всяка от номинациите се състезава с конкурентите си от останалите европейски държави.

The European Science Fiction Society is an international organisation of SF professionals and fans who are committed to promoting Science Fiction in Europe and European Science Fiction worldwide.
The organisation was founded at the first European Science Fiction Convention, Eurocon, which was held in 1972 in Trieste, Italy. Since that time, the organisation has organized European Science Fiction Conventions (Eurocons) at least every two years. The organisation also administrates the European SF Awards.
We hope these pages will give you an idea of the activities of the European SF Society and the European SF Awards.

2014-06-09

Misha Collins like Castiel from Supernatural (E.T. - Katy Perry)


translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *