~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2009-07-15

"Неуката история"


Само да уточня, че връзката с вече съществуващи и познати на някои, мои РП- форумни персонажи не е случайна, но няма нищо общо с историите, които се развиват в определени Рп форуми ( Царства, Световете, Бъдещето, Елементите, Roleplay Games ) Историята е със съвсем друг замисъл и значение за едно друго мое творение.
Просто реших да го пусна сега, тъй като след време може вече да не съществува никъде :/



Преди няколко хиляди години зла елфическа вещица на име Калоста искала да създаде оръжие, способно да погуби безсмъртни. Пътя й достигнал до малко елфическо селище, където мишена на вещицата станала горска елфа с необикновена сила да контролира растенията, притежателка на Земна руна. Калоста покорила душата на елфата, Фин, с магия, като от своя енергия създала меча. Единственото, което й оставало било да изтръгне душата на Фин и да я слее с оръжието, за да постигне желаното. Но плановете й се провалили, когато по- малката сестра на Фин заела мястото й в съркофага, Калоста така и не разбрала и отнела чуждата душа, превръщайки я във вечен роб на този меч. Само, че с това вещицата не успяла, силите на другата елфа, чиято душа отнела, не били достатъчни за да превърне меча в наистина пагубно оръжие. Така Джиерда станала от части непотребна за вещицата. Тя я подхвърлила на тъмен елф, на който оръжието да се подчинява безусловно. И така, в продължение на триста години Джиерда била под властта на зли магьосници- елфи и киридреи, които се възползвали от магиите на оръжието или използвали духа като слуга, за собствени цели. Тъй като повечето били с първа руна Тъмнина и била запечатана още от детството им, енергията в меча им била необходима за делата им. Духът на елфата, която не помнела нищо вече, веднага след като душата й била отнета тя забравила истинското си име, забравила цялото си минало, всичко. Единствено помнела, че е създадена от Калоста за да служи на своите зли господари. Но един ден остава без Господар, захвърлена и загубена в нищото. Намира я елф с чисто сърце, който взема оръжието със себе си. Всъщност и той бил потърпевш от същата вещица Калоста, която искала да отнеме живота и силата му, отново със същия умисъл, но този път се стремяла към нещо много повече. Бил притежател на руна Светлина и я владее почти до съвършенство. Джиерда, или Джиа на кратко, видяла в него нещо, което никой неин предишен господар не притежавал и обещала на него и на себе си, че няма да позволи друг да я държи в ръце, освен той и неговото поколение. Много битки претърпели заедно, много истини разбрали за себе си, само че не успели да победят заедно Калоста, много магии се пробудили в меча и така се активирала и заключващата способност на магиите, така че никой да не може да я използва за нещо лошо вече . И последната им битка била с братът близнак на онзи елф, притежателят на същата сила, но Тъмна, макар и запечатана, той съчетавал тъмни магии с втората си руна- Огън… И така, след края, след гибелта им, с всеки свои нов собственик, наследник на онзи братя елфи, нейните сили заспивали за известно време, докато новият й притежател не докажел, че е достоен да я контролира. Годините текли, десетилетия, столетия...И така се предаван от ръка на ръка, на всеки младеж от потомците на елфа, които с годините се смесили и разпръснали, появявайки се Киридреи, Нарита и обикновени хора дори, в чиито вени тече кръвта на близнаците. Те били род Уайдет, който с годините и смесените бракове се разделил на четири семейства: Уайдет, Флафокз и Брисингр, главните потомци, но имало и четвърто семейство, наследниците от човешки произход, неизвестни все още. Всички потомци на Уайдет можели да държат Джиерда, но тя сама избирала своя господар, този на когото да се подчинява безусловно до неговата смърт или докато той не я предаде на свой достоен наследник, този който да отключи силите й когато дойде времето… ако дойде...

0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *