My_Life

ПредговорПрестъпност има навсякъде- но не във всяка държава тя е от организиран характер. Сред всичките известни групировки (Триадите от Югоизточна Азия, Италианската мафия, американските гангстери), японската якудза е може би най- организираната и законопослушна, колкото и нелепо да звучи това за престъпници. Възможно една от причините за това да е, че върховната власт в страната често си затваря очите към всичко гарантиращо някакъв мир и спокойствие.
Полицията и властите контролират легалния бизнес, а якудза–нелегалния и полулегалния. Якудза не се сблъскват с властта, а тя от своя страна полуофициално ги поддържа- може би японците с присъщия си педантизъм са на мнение, че ако така и така има престъпност, по добре да е организирана. Но как се е получило това положение? Отговора на този въпрос трябва да се потърси в историята.

ИсторияСъвременните якудза произлизат от три групи полукриминални прослойки във феодална Япония. Наемните охранители Мечи Йокко, Прекупвачите-Текия и Занимаващите…

Какво всъщност представлява любовта..? Дали тя е просто чувство, което си мислим, че сме изпитвали, изпитваме или се надяваме да изпитаме? А каква ли е причината, поради която можеш да кажеш „Аз съм влюбен”? Не мисля, че това са строго определени въпроси и ситуаций, то просто се разбира от самосебе си: Начинът, по който се държиш с даден човек, по който го гледаш и си мислиш „Боже, какви красиви очи има!” ето това са малкото ситуаций, в които можеш да разбереш, че си влюбен.
Истината е, че всеки се нуждае от разбирането на другите, от внимание и признаване на собствената му индивидуалност като значимост. Един от начините, по които личността свободно се изявява и утвърждава себе си, докато твори отношения и признава значението и на другия, е Любовта.
Всеки индивид носи своята уникалност, която често кара хората да се дистанцират поради различията си, но това, което обединява всички, е нуждата да бъдеш обичан.
Една древна индуска легенда разказва за отношенията между мъжът и жената, за пр…

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен.
Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попитате (з…

Малко след празника на преводачите от българската литература беше отнет един чудесен преводач, журналист, писател...Тъжно ми стана, когато прочетох първата статия, а още по-тъжно, когато се зачетох в коментарите за спомен, за човекът, благодарение на когото четем Стивън Кинг на български – Адриан Лазаровски. 
Адриан Лазаровски беше на 39 години, има преведени над 50 книги от руски и английски език. Превеждал е Владимир Набоков, Рей Бредбъри, Роалд Дал, Ричард Матисън, Робърт Блох, Лорд Дансени и др., но ще остане в спомените на всички читатели като "преводачът на Стивън Кинг".
Лазаровски е носител на редица награди, сред които и престижният европейски приз за дебют „Еврокон 2010“ за „Завладей българите“, наградата „Феникс“ за популяризиране и превод на класически автор – Хауърд Лъвкрафт, както и на първа награда в конкурса за превод на списание „Кръг“ за стихосбирката на Даниил Хармс „Махалото на шестото време“. 
Носителят на национално отличие за най-добър преводач…

Смешно е, дори до някъде трагично, че пускам ревюто на книга, която съм прочела преди няколко месеца. Но през цялото време все стоеше един ръкопис и постоянно размишлявах как точно да го редактирам и оформя, за да опиша книгата. Все нещо ми липсваше. Все нещо не ми достигаше, за да се получи такова ревю, както всички останали, които съм писала и пиша...
"Прилив" (DeJa Book,2014) е един нов поглед към фантастиката, но тази, която съществува в нашето настояще, в съвр
емието.

Науката се развива с главозамайващи темпове, това е повече от ясно, повече от осезаемо и забележимо. В рамките дори на само две години светът може да се преобърне...стига, разбира се, всичко да се предоставяше показно на хората, а не само подбрани елементи от откритията. Защото това, което Даниел Суарес представя в книгата си може да не е абсолютен плод на въображението, ами една перспектива към действителността.
Джон Грейди е човекът, ученият, не, абсолютният гений, чието бъдеще проследяваме от момента, в …

Беше нощ, поне така изглеждаше на пръв поглед. Мрачно, мъгливо, но и студено. дин непрогледен студ и едно глухо ехо, което кънтеше и сякаш тресеше всичко без милост и без жал. Милостиви сякаш бяха само онези, които се осмелиха да стъпят в този мрак, така внимателно и плавно, за да не предизвикат още по- силен тътетн. Един вихър, огромен и мощен, изграден от бели и червени пела, сблъскващи се едно в друго или разминаващи се, се появи на сред всичко, два блясъка, две светлини и постепенно два вихъра, които разграничиха различните по цвят пера. Тези, които стъпиха на земята, след изчезването на магиите само впиха погледи един в друг и въздъхната дълбоко:
- Неподходящо място.- промърмори единя, онзи притежател на червените пера.
- Тихо... в пещера сме, ще бъде лошо ако вдигнем шум повече.- отвърна другия, нищо не се виждаше, дори те, но постепенно очите им се откроиха, сияейки в типичните им цветове и тихи стъпки озвучиха кънтящите коридори на катранената пещера. Стъпваха невероятно споко…