~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2014-02-27

Как да си дресираш дракон

Но не филмът, а книгата - "Как да си дресираш дракон" от Кресида Коулел.

След един месец постоняно издирване из всичките ми познати он-лайн библиотеки, дузина книжарници и подпитване към  издателството, в крайна сметка нищо не беше открито, така че отправям молба към всички книжни плъхове, мишоци и подобни гризачи, с една дума - книгоманиаци...Търси се!

Защото има някои хлапета, които могат да бъдат превърнати до живот във вечно четящи и това е книжката, която едно такова хлапе си избра за своята книжна метаморфоза и вечно зарибяване към прелистването на страниците и заиграването с ъгълчето на корицата в някой необикновен миг, в който въборажението вниква чрез буквите и гради вълшебните картини.


Сигурно Colibri трябва да пуснат нов тираж след време май, но...това е, търси се началото на приключенията с Хълцук и драконите от Бъркс.

 Хм...това май стана като обява. Е, нека си е тогава точно "обява". Помагайте ;)

2014-02-18

Уебинар с електронни учебници на издателство "Просвета"

Преди няколко дни забелязах в страницата на издателство "Просвета" във Фейсбук, че се организират уебинари, което ще рече чисто  и просто онлайн семинар, нещо като лекция с подробни обяснения и демонстрации. И снощи се включих към един такъв семинар, който представяше електронните учебници по български език и литература от 5, 6 и 7 клас. И останах изключително впечатлена и от презентаторите, и от самите учебници. Все пак съм си филолог, всичко с български език и литература ме влече и затова този уебинар ми беше много интересен. С голямо удоволствие седях пред екрана на лаптопа и дори си признавам, водих си записки върху някои подробности за учебниците. А те самите, тоест електронните учебници, са нещо уникално и изумително. Демонстририрани бяха бутоните, които придружават всяка една страница, за улеснение не само на учителя, но и на учениците, които биха ползвали този тип учебници. Показаха се функциите с вграждане на връзки в текста, работа с цветове  и фигури, така че каквото  е необходимо за урока, да бъде директно маркирано, че било то дори и от учениците,  и по този начин те по-лесно да изградят представа...В самия учебник може да се "драска", така да се каже. И после всичко бива изтривано без следа, а учебникът е чисто нов за следващия урок. Това е нещо иновативно и улеснява работата на учителя и учениците сигурно почти до петдесетина процента - няма постоянно прелистване на страници, ровене в речници, търсене на дадено изречение в текста например, а всичко може да бъде маркирано, отбелязано и когато потрябва, просто да се натисне съответния бутон и търсената страница или бележка в текста да се намери, а маркерите, в които се вграждат връзки-препратки, би улеснило  и работата с речници, за откриване на непознати думи директно от интернет. Самите учебници всъщност не се нуждаят от интернет, за да работят, а трябва само да бъдат инсталирани на компютъра.
От друга страна упражненията към уроците са също нещо много приятно и лесно, дори придружено със звукови ефекти и много цвят. Например при грешен отговор, се чува едно разочаровано гласче, което ти казва "Да опиташ пак", а при правилен - получаваш поздравления.
Улеснената работа с учебниците и уроците, с упражненията също така, се оказва, че изисква единствено...компютър и мишка, образно казано и може да се превърне в забавление за децата, учениците с удоволствие биха придърпвали части от текста, думички или биха ограждали в различни цветове глаголи в различните им времена, краткия  и пълния член на съществителните, прилагателните от типа на двойните -нн-, защото е забавно и много занимателно.
Изумително е! Поздравления на "Просвета" за разработката на учебниците под електронен формат. "Динамичната класна стая", предусещам, че би подобрила образованието занапред. Благодарности и поздравления също така на презентаторите, които представиха уебинара - Лозка Симеонова, учител по български език и литература в 9 ОУ „Темелко Ненков“ – Перник,  Ангел Малинов, съавтор в учебника по литература за 7. клас, Весела Михайлова, съавтор на учебници по български език и Венцислав Божинов, редактор по литература в издателство „Просвета“.


Тази седмица "Просвета" организира още няколко уебинара, всеки с различна тематика, но смятам, ще са много интересни не само за учители, но веротяно и за някои родители.

Цитати от...Цитати за... (Васил Левски)

  • Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си.
  • Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
  • Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.
  • Без изпит не е приет никой.Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“
  • Без революция сме загубени во веки веков.до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.
  • Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Всекиму ще се държи сметка за делата.до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.
  • Всички зависят от вишегласието.до Революционния комитет в Сливен, 16.I.1872 г.
  • Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.
  • Всичко се състои в нашите задружни сили.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Днешният век е век на свободата.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.
  • Дружна разяснителна работа.до местни комитети, лятото на 1872 г.
  • Дързост и постоянство!
  • За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
  • За враговете на демокрацията и републиката — смърт!из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3
  • За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г.
  • За честните хора такава смърт.до сливенци, 4.IV.1872 г.
  • Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
  • Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.
  • И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
  • Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
  • Както речат повечето игроводи, така ще играем.до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.
  • Каравелов казва: „Аз съм“.до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.
  • Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.
  • Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.
  • На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
  • На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.
  • Народе ? ? ? ?стр. 115 джобно тефтерче на Левски
  • Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.
  • Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсияПротоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.
  • Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигатеот сайта "Бъзиклийкс" - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/, Левски никога не е изричал такива думи!
  • Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.
  • Никой да не се повежда сляпо в работата.до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.
  • Обич и доверие към Апостола!до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.
  • Оръжие, оръжие и пак оръжие.до троянци, 15.VII.1872 г.
  • От едно място трябва да се свири…до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.
  • От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.
  • Отговорност към обществените средства
  • Предателите трябва да се убиват.до сливенци, лятото на 1871 г.
  • Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.
  • Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.
  • Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.
  • Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.до Филип Тотю, 1.III.1871 г.
  • Свобода и Всекиму своето!Писмо на Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г.
  • Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел
  • С моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървитеот сайта "Бъзиклийкс" - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/, Левски никога не е изричал такива думи!
  • Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.до едно чорбаджийско семейство в Карлово
  • Строга и редовна отчетност.до Сливенския комитет, април 1872 г.
  • Строга революционна бдителност.до местен комитет
  • Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.
  • Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.
  • Трябва да се жертва всичко, па и себе си.до орханийци, 29.I.1872 г.
  • Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина.до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.
  • Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.
  • Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.
  • Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.
  • Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г. 
Приписвани
  • Ах Българийо, Бъларийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. От потираджиите лесно щяхме да се избавим, защото беше късно през нощта. Като ги прегазим и едного ударих, те хвърлиха от 20 пушки нагоре изведнаж на мене. Раних се от едната пушка на лявото ухо. Оттам ни закараха при каймакама в Ловеч и оттам без забава в Търново ни изпратиха при пашата, а той след един час ни върна от Търново за София и ни изпрати дотам с 20 души заптиета. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана:

    «Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в надежда. Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете! Аз вече отивам, Богу дух ще предам.»
така заявявил Левски пред трима души, имената на които не са зивестни, посетили го в затвора 27 януари 1873 г. в 10.30 часа по турско време, според анонимен турски документ, цитиран от Николай Генчев в "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013


За него
  • Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.

Иван Вазов, из поемата "Левски" от "Епопея на забравените", 1882 г.
  • Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Изкуството не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше.

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! (…)

Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди.

Иван Вазов, из повестта "Немили–недраги", глава ХI, 1883 г.
  • Годините текат, Апостоле. Минава неусетно толкоз време.
Но винаги във спомена за теб България скърби,
през сълзи шапката си сваля и признателна
застава на колене.

Димитър Лалов, 19.02.2013 г.
  • Неотдавна току-що завършила кинорежисьорка, стажуваща в известна медия, поиска да й подскажа тема за телевизионна анкета. Предложих й да провокира минувачите с въпроса: "Знаете ли другото име на Васил Иванов Кунчев?". При което тя спонтанно ми отвърна: "Ами и аз не го знам, кой е този...". Явно "бялото петно" в националната ни памет е превзело и сивото вещество на най-новите ни висшисти. В същото време общинарите от Свиленград решиха да издигнат 133-метрова статуя на Левски. Това не е ли обратната страна на тиквения ни медал: да не помним името на Апостола, но да го въздигнем в небесата чрез този комплексарски мемориален комплекс, от чийто безумен кулокранов ръст ще наднича не само нисичкото ни провинциално мислене, но и митът за националното самосъзнание.
Румен Леонидов, из "Памет", 2012 г.
  • При всички политически режими, Левски е обединителна фигура и това е фактическо свидетелство за един респект, който българите винаги сме имали към Левски.
— Проф. Андрей Пантев, из "При всички политически режими Левски е обединителна фигура", 2013 г.

  • Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари.
— Проф. Андрей Пантев, из "При всички политически режими Левски е обединителна фигура", 2013 г.

  • В. Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение. Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда. И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото.
проф.Николай Генчев, "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013

  • Никой не е останал с добро име в историята на своя народ, ако е изрекъл тежки думи срещу него. Малцина са хората, на които историята е давала право да съдят своите народи. И между тези избраници безспорно е и Левски. Никой друг като В. Левски, поне в българската история, няма повече това право да съди онези, които се оказаха недостойни за великите исторически предначертания на неговия гений.
проф.Николай Генчев, "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013

  • На кого принадлежи В. Левски, тази голяма и светла човешка личност?

Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее от начало докрай сред своя народ, бори се за неговата свобода и бъдеще, загива за неговото щастие. Като никой друг Левски обладава най-добрите качества нa българското племе. В него трепти реформаторският замах на Бориса I, историческата решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски. Тези качества на най-добрите българи, ковани в нашата продължителна и превратна историческа съдба, у Левски са вдъхновени и облагородени от хуманизма на Ренесанса, светлината на Просвещението и либералното свободомислие на XIX в.

Велик син на България, Левски е гениален творец на нейната най-голяма историческа епоха, на Българското възраждане, на българския XIX в. Без него, без мислите и делата на този неповторим гений, Българското възраждане би било многократно по-бедно по дух, по-ограничено по идеи, по-малко красиво, тъй като щяха да му липсват дръзновението и смелостта, присъщи на всяка голяма и целеустремена епоха.

Но Левски не само идва из дълбините на нашата история, не само украсява Българския ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъствува реално цял един век след кончината си в българското историческо битие. […]

По-нататък Левски присъствува вече в обществените борби, в социалните търсения. Всяка българска партия е слагала неговия лик на знамената си. Никой, който се е борил за място в българския живот, в българската политика или е претендирал за българското бъдеще, не е можел да пренебрегне В. Левски. В. Левски живее навсякъде, където живее и страда българщината.

Левски не написа оди за България, той не каза като Раковски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето «отечество любезно», не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец.

Но Левски не принадлежи само на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество. С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от големите граждани на света, нареди своето име до имената на най-големите мъже, които даде деветнадесетия век.

проф.Николай Генчев, "Левски, революцията и бъдещият свят"

Приятели по книга – деца четат на котки от приют

Копирам тази статия, защото ми се иска тя да бъде достъпна и да се види от повече хора. Това е една инициатива, която заслужава истинско внимание, заради децата, учениците, заради любимците...дали нашите или дори тези от приюта, от улицата, на съседа...Детското приятелство с любимото животно е безценно.

Спомняте ли си как като малки са ви карали да четете на глас? Не беше най-приятното изживяване, нали? Нещата щяха да са съвсем различни, ако имахте майка като Кристи Родригес (Kristi Rodriquez)…
Кристи забелязала, че малкият й син има затруднения с четенето и се чудела как да му помогне. За щастливата развръзка тук помага факта, че загрижената майка работи в приют за животни. Веднъж тя оставила момчето с котка от приюта и го помолила да се упражнява с книгата си… И, чудото станало – само след няколко “урока” с новия си приятел синът й видимо подобрил уменията си.
деца четат на котки от приют (1)
Така се родила програмата Book Buddies в приюта Animal Rescue League of Berks County – деца от началното училище (а ако имат желание, дори и по-големи) посещават животните от приюта, хранят ги, играят си с тях и им четат любимите си книги.
Създателите на Book Buddies твърдят, че ползата е двойна – котките обичат ритмичните звуци при четенето на глас, стават спокойни и гальовни. От своя страна децата учат по-лесно, бързо и приятно в компанията на четириног приятел. Наблюдение, подкрепено и от изследователите от Tufts University, доказали в свое проучаване, че “връзката деца-животни прави процеса на учене по-ефективен”.
Е, не ви ли се дочете… на глас?
деца четат на котки от приют (4)
деца четат на котки от приют (6)
деца четат на котки от приют (3)Ако тези снимки ви вдъхновяват, самоотвержените доброволци от Animal Rescue Sofia ще ви помогнат да направите нещо за себе си и някой четириног приятел – като например да го разходите в събота или няделя. Не се колебайте да ги потърсите!
Източник: Book Buddies website

141 години...

...от обесването на Весил Иванов Кунчев, наричан Левски.
Български национален революционер, председател на БРЦК и идеолог на национално-освободителното движение, наричан още "Апостол на българската свобода", Дяконът.
Джингиби“ (Неуловимият).




Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил[1]) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата "Света Богородица" гр. Карлово[2].
Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г.[3]Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори,[4] макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. От април 1864 до 1866 година Левски е учител в село Войнягово, Карловско, след това от март до октомври 1866 година в добруджанското Еникьой, а от края на годината до март 1867 година в съседното Конгаз. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 година на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 година се среща с Раковски.
През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия (1867-1868). След разтурянето ѝ той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.

Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.
След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостола започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен с препоръките и помощта на Данаил Попов[2]. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.
След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор[5].
Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит. Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му архивът, е останал незабелязан от хайката. Същият архив с комитетски книжа е запазен и по-късно предаден на Захари Стоянов. Липсващите парични средства са намерени през 1972 г. в темелите на къщата на Марин Поплуканов. Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.[6] До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски. Левски, който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.


Залавянето на Левски (худож. Никола Кожухаров
Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е" и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.


Левски пред съда (худож. Калина Тасева)
Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."
Михаил К. Буботинов също дава описание: "На 1873 лето, 5 февруарий, вторник, пазарен ден в София - 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак — на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7-8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. ...
Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал: "В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!" Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за иеродякон Игнатий ... " [7]


В съвременна България личността на Левски се възприема като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите Левски е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“. В България и зад граница са известни 150 паметника на Апостола, като 131 от тях са в страната. В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят „Васил Левски“ в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей „Васил Левски“ в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир. Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.
В момента портретът на Левски e поставен в кабинетите на президента и премиера на България, на министрите, областните управители, на кметове и на много други политици. Портрет на Левски е на знаковото място, където преди са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков. Образът на Левски нееднократно е поставян на българските регулярни и юбилейни банкноти и монети.
Избран е през 2007 г. за „най–великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.
Името на Левски носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и т.н., значителен брой булеварди (един от тях е основния столичен булевард „Васил Левски“), площади и улици, училища (едни от тях са българските училища „Васил Левски“ във Валенсия, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж и Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, Националната спортна академия „Васил Левски“ и Националният стадион в София, Националният военен университет във Велико Търново, връх Левски в Стара планина.
Името на българския национален герой носят Bръх Левски на остров Ливингстън и хребетът Левски на остров Ливингстън в Антарктида.
През 2009 г. открит от български астрономи астероид е наречен на Васил Левски — 204831 Левски.

През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация № 95., около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където изчезват безследно. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. под натиск на писателя Николай Хайтов БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие БАН променя позицията си и плочата е махната.[8] На 19 февруари 2012 г. плочата е възстановена по инициатива на фондация „Николай Хайтов“ и Ангел Джамбазки и ВМРО-БНД.[9] [10] [11] [12]


 -------------
Взето от  
http://bg.wikipedia.org

2014-02-15

Снимкови спомени...

Чудото на 2013 година. Или всичко, което купих тогава, през цялата година...



 Едно от любимите места на котарака - двойният рафт с книги...










 Или зад един от рафтовете. Там май и се спи добре...


 

 Спомени от архивите на Националната библиотека в София.
Декември 2010 година. Преглед на старобългарските книги.












Малко...самохвалство...с Благодарност!



А те са...две, значи? :D
Благодаря  и на този човек, Деканът на Филологическия факултет - доц. Антони Стоилов. Беше много прав - ние научихме едни нов български език, който не познавахме от гимназията, научихме толкова много всъщност и за друго беше прав - пораствахме, защото не броихме като абитюриенти от едно до...четири, колкото години сме учили.
На целия колектив благодаря.
На всички~

Свети Валентино-Трифон-Зарезанско...или Денят на Дипломирането

Вчера беше, но понеже вчера имаше още куп неща, та писането става сега. На 14 февруари се празнуват два празника, но вие си знаете - Трифон Зарезан, по нов, изцяло български стил е денят на лозарите и винарите (да си кажем една наздравица  и днес с почит към хубавото) и Свети Валентин, който е католически празник, но нашумява из цял свят и денят на влюбените...Е, нека има влюбени, аз пък си обичам книгите, цветята, жиотните, книгите...о, чакайте, това вече го казах, но нищо - книгите отново :D
 Но на този 14 февруари аз пазнувах друго. Дипломирането ми. Сега вече официално  и на документи, подвързани в хубави кожени корици, със снимки и (хайде малко детински) лъскави лепенки съм филолог, че и професионално квалифициран учител. Радост в къщи! Именно с това ще запомня тази дата, а иначе до сега това не беше нещо кой знае колко значително, все пак не си падам по празниците, някои си знаят...че даже и за рожденни дни и именни дни. Не съм по празниците.

Обаче все пак няколко дни по-рано си направих един преддипломен подарък, благорадение на господин Сибин Майналовски, един от българските писатели фантасти.
"Усмивка в полунощ", "Сянката" и сборникък с разкази "Мечове в града". Едно чудесно подаръче. Пък и защото съжалявах, че на Коледния панаир не успях да си взема "Усмивката", а се оказа, че до Пролетния не може да се чака...подходящо време се оказа все пак.
От друга страна, почитател съм не само на книгите, но и на средствата за писане (няма да спобенавам бройката химикали, които нося в чантата си, заедно с две книжки в допълнение и едно тефтерче за драскане на хитроумни идеи или просветления за някое разказче), но получих още едни подарък вчера.
Обичам писалките. В тях има нещо...не знам, нещо магично сякаш, когато я хвана в ръка и изпитвам необисуемо желане да пиша и пиша по много. С една подобна си изкарах всичките изпити през изминалите четири години в университета, а колко патрончета с мастило съм носела със себе си също така, постоянно, за да сменям вече изхабеното, че дори и на изпити и лекции...Затова това е един от най-чудесните подаръци-изненада, който мога да получа. Днес ще си напиша един разказ с нея. Страхотна е. И благодаря...на всички благодаря!

Хайде, като за финал, да не бягам много от празниците все пак - Махмурлиите, ставайте и хващайте по някой книжка за проветряване на главата! ;) 
Аз отивам да се наслажзавам на Кръчмата "Зелената котка".

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *