My_Life

Пиша този пост от два дни...и малко повече, пиша, изтривам, дописвам и все нещо не е както трябва...А и как иначе? Срещата с едно от най-големите имена във фентъзи литературата беше събитието на сезона и реално не знам как да изразя цялата емоция, която се трупа в продължение на дни преди събитието, а после се разля блажено и по време на самата среща, по време на целия двучасов разговор. Но нека да започна по същество. Миналата седмица получих покана от Арт Лайн Студиос за среща на книжни блогъри (и буктюбъри) с Брандън Сандерсън , който за престоя си в България беше част от три различни и разнообразни събития. Признавам си, не можеш да проумея съдържанието на поканата, изненадата ми беше огромна, тъй като и планувах да отида на събитето в Мол България (което е продължило доста часове), така че поне да получа автограф от един от любимите ми майстори на фентъзи магически системи (обожавам нестандартните и всеобхватни идеи на Сандерсън за магиите в книгите му). В последствие и разб...

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен. Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попи...

Приключението на малката Стефани, носеща вече името Валкирия Каин , за да се защитава чрез него от магическото влияние на други магьосници, продължава с все сила. Детективът-скелет въвлича младата си помощничка във все повече и повече неприятности, макар в първата книга да твърдеше, че тя сама си ги навлича. Скълдъгъри винаги е отговорният, виновният и...все него го гледат на криво.  И във втората книга от поредицата - "Да играеш с огъня" (Студио Арт Лайн, 2012) на нас читателите ни става пределно ясно от това. Още с първата страница Валкирия е попаднала в битка срещу Убиецът на убийците (или поне той така нарича себе си). Валкирия Каин вече е официален партньор на Скълдъгъри Плезънт, поемат случаи заедно, разследват и постоянно, нон-стоп са в схватки с необикновени престъпници - магьосници, които изобщо не се двоумят да наранят момиче като нея, въпреки че тя е на тринайсет. Проблемът обаче не е в това, а в тайните, които продължават да се просмукват в Ирла...

Всеки би трябвало да очаква, че детективите (частните) са странни, някак особени, крият повече тайни от всеки друг и разследват престъпления, с които полицията няма как да се заеме.  Но в този случай детективът е много повече от странен и крие много повече тайни, от който и да е друг в жанра...то изобщо в неговия жанр има ли друг? "Скълдъгъри Плезънт" (Студио Арт Лайн, 2010) е първата книга на Дерек Ланди и първото мое потапяне в света на великият детектив-магьосник и едновременно с това...скелет. Няма нищо битово, нищо спокойно и флегматично, което да въведе читателя в историята и да го запознае с героите, всичко става в следствие, по време на сюжета и до самия край някои герои се показват в нова и нова светлина. Още от първата страница идва трагедията, от която започва всичко. Гордън, любимият на главната героиня чичо умира, съвсем случайно, непредвидимо и с него умира едно писателско въображение, с което книгите му винаги са се превръщали в бестселъри. Но ...

Най-общо казано, за  "Пустинното копие" на П.В. Брет няма да коментирам, Джо каза достатъчно, а аз само ще допълня, че съм малко разочарован единствено от женския бой...искам нещо много по-мащабно, по дяволите, но както и да е...и още нещо - вече нямам търпение за третата книга! Докато Сахара четеше "Огнената роза" на Сафон, влюбвайки се в сита на автора, аз пък се радвах на "Амулетът на Самарканд" от Джонатан Страуд (Джонатан, много хубаво име, между другото...както и да е) - и това няма да коментирам по-мащабно, защото е първа книга от трилогията, а не ми се иска така да накъсвам "живота" на Бартимеус. Особено интересен демон, най-вече с превъплъщенията си, отделно слагаме сарказма и хитростта му, много забавен, много приятен, дори и в кървавите сечища, така да се каже, пак е интересно това което си мисли и това, което прави...не всеки ден се срещат такива демони, до толкова могъщи и едновременно някак...ами, не знам, чо...