My_Life

Това, което ще напиша сега е нещо, което никога не съм писала. Дори не съм се замисляла да напиша подобен пост, камо ли пък да си правя труда или пък да се престраша изобщо да го направя.  Не го казвам с някакви лоши намерения, но досега не смятах, че имам достатъчно стабилна база за сравнение, нито пък съм достатъчно компетентна по въпроса и все пак все още не съм, нито пък базата ми за сравнение е съвсем стабилна, но като един обикновен фен, като обикновен любител и зрител смятам, че мога да споделя своето виждане над едно толкова готино, забавно и приятно събитие, което има потенциала да се превърне в най-грандиозното събитие за аматьорски театър в България.  И след цялото ми мрънкане, което може и да се пропусне, така по между другото, е по-добре да представя Aniplаy като събитие, което ме вълнува от 2009 година, когато за първи път го посетих...Няколко години след това продължих, но имах и известно преустановяване и то точно във финала на студентските ми години ...

Една древна легенда разказва, как някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дървета. Кедрите растат много много бавно, затова и тези три дървета прекарали векове наред в размисли за живота и смъртта, за природата и хората. Те видели как на Ливанската земя дошли пратениците на цар Соломон и как след това в битките с асирийците тази земя била напоена с кръв. Те станали свидетели, как застават лице срещу лице заклети врагове - Иезавел и пророк Илия. По тяхно време била измислена азбуката. А животът продължавал, дните се изнизвали така, както преминаващите покрай тях кервани, натоварени с пъстри шарени платове. Един ден трите кедъра решили да си поговорят за бъдещето и мечтите си. - След всичко, което видях досега - казал първият - аз искам да се превърна в трон, в който да седи най-могъщият цар на земята! - А аз искам да стана част от нещо такова, което ще успее навеки да преобрази Злото в Добро! - казал вторият кедър. - Моето желание пък е - добавил тре...

Едгар Алан По винаги ми е изглеждал много странен автор, много особен и някак объркан, но може би защото първата ми среща с неговото творчество беше в "Преждевременното погребение". По е бил с красноречиво въображение и безкрайни възможности. Улавял е мига на популюрното и е показвал на хората точно това, което те са искали - мрачната атмосфера, мистерията, отмъщения, ненавист, лъжи...и всичко това го  едовело до онова, споменавано почти във всяка негова биография състояние на алкохолизъм и наркотична зависимост. Все си мисля обаче, че по онома време е нямало писател, който да не е бил подвластен на бутилката и дрогата, но все едно. Аз няма да го кри тикувам, защото е един от любимите ми писатели. А мистерията около смъртта му е мистерия, която ще остане забулена вовеки, без дори да е ясно как точно е загинал...Може би подобно на героя си от поемата "Гарванът". И това всъщност е любимото ми негово произведение, сосамнайсет стиха мисъл, подредена в ритъм, с ма...

Не знам дали е характерно за всеки литературен любител да си има един литературен герой, който е и негов герой или книга, която да играе героизъм в живота на читателя си. Моят герой, в действителност и напълно основателно е именно Шерлок Холмс и една от книгите на сър Артът Конан Дойл. Да, ползвам титлата му почти винаги, защото той наистина е "сър", а аз уважавам този човек, този писател, рицар на литературата. Е, може би историята след време ще ми се струва много смешна, пък и още от тогава си се забавлявам, докато я разказвам, но да си двайсетгодишна студентка, заседнала за повече от час в университетски асансьор, който се клатушка постоянно и чуваш как ролките над главата ти скърцат, а асансьорна лампа едва мъждука...ами, не ти остават много възможности, освен да се паникьосаш, да зазвъниш по телефона или да опиташ да отвориш вратата. В случай, че си по средата на два етажа, положението е сложно. Но моят герой си беше там, един от томовете на Труд, от комплекта три кни...

В една измислена игра и в едни измислен свят, но вълнуващ толкова много хора по целия...всъщност съвсем реален свят. Това кара човек да се замисли кое ли е реалност и кое не е, но може би особено значение няма, така че. Дж. К. Роулинг създаде един такъв свят със своите романи за ученика-магьосник Хари Потър, неговите приятели и обкръжение и техните приключения, че е съвсем нормално и в реда на нещата вече и това да е самата реалност. The final of the 2014 Quidditch World Cup between Bulgaria and Brazil has begun!  Welcome to Pottermore! Обаче май тази година на Световните първенства на Бразилия не им върви никак... Важното обаче е, че България е признат шампион в това първенство...По куидич, да, но все пак нали също е вид спорт. С летящи метли и подивяло златно топче с криле, така да се каже (Снича) в компанията на още три големи топки, които могат да ти отнесат главата по някое време. Но всъщност идеята на всичко това, което пиша сега не е прост...

  Мина половин година... Утре е Джулая, така че смятам за тези шест месеца да погледна каква е книжната равносметка. И ето това е на пръв поглед.  Двадесет и~...като все си мисля, че имаше още една малка книжка, която ми беше подарък, но нещо никъде не я виждам, а и тя всъщност се падаше подарък за брат ми, както са  и още две-три от видимите корици. Един подарък за рожден ден от шефа ми и един подарък от колежка, заради поправен лаптоп. А и една спечелена наскоро книжка от съвсем случаен конкурс (пак ви благодаря!)  От тук иначе пет книги са подаръци от мен за някой от семейството, но все пак намират място сред моите рафтове. А то всъщност, не че има рафтове, защото след поредния Книжен базар мястото още повече се стесни и не знам ако следващите шест месеца имат такова отражение...Тогава какво ще правя? Ще кова дъски по стените и ще си правя висящи рафтчета най-вероятно... Или ще трябва да отварям библиотека, което е интересен вариант. Но...това остава ...

Много обичам, когато на екрана ми се появи това съобщение, точно това изображение...синеокият "вълчо" на рамото, който гледа страшно-страшно и...телефонът ми "изчурулика", че имам нов мейл в пощата, а именно потвърдителното съобщение от Ozone.bg Не се сдържах и си го шот-нах :D

Не съм журналист, нито политик. Не съм кой знае какъв дарител, кой знае колко богат материално човек...Не съм нищо особено, но познавам трагедията. Преди два дни побликувах два статуса в социалните мрежи, назовавайки просто "трагедия", докато гледах извънредните емисии през нощта между две от редовните футболни срещи към Световното. Но това не е просто трагедия. И тогава дори не предполагах какво би могло... Преди две години това, което удари Перник, също не беше просто трагедия, защото май месец 2012 година стана символ, който съм убедена, че в продължение на десетилетия ще вълнува и най-вече - всяка година, всеки нов месец май хората ще очакват...отново. Трусовете не спират, има ги постоянно, някои се усещат от време на време, други - неосезаеми. Но е факт. Само че сега не говоря за този факт, това, което накара жителите на целия град да преконструират къщите и апартаментите си, да вдигнат нови домове, а дори и някои все още да живеят в каравани...Сега пиша заради Варна, ...

Video and Photo... from everywhere~   ( collections - Coming Soon )  

...от обесването на Весил Иванов Кунчев, наричан Левски. Български национален революционер, председател на БРЦК и идеолог на национално-освободителното движение, наричан още "Апостол на българската свобода", Дяконът. „ Джингиби “ (Неуловимият). Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил [1] ) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора . През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък . От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий , таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 18...