My_Life

И така, това което ще напиша сега, ще бъде дълго, но е важно да го опиша така. Преди десет години, когато бях съвсем обикновено гимназистче, тепърва погълнато от света на книгите (защото всъщност съм доста "късен" читател), реших да създам блог. По онова време беше един от първите любителски блогове, без никаква професионална намеса в него. Първите неща, които започнах да публикувам бяха свързани със стихотворения, писани от мои приятели, качвах видеоклипове на песни с текстовете им и преводите им, обсъждах ги по начина, по който аз ги разбирах. Всичките ми есе-та от ученическите години, а след това и от студентските ми, заедно с курсови работи и литературни проекти си намираха място в блога...той вече беше се превърнал в място, наподобяващо онлайн дневник, в който исках да споделям с всички останали това, което мен ме вълнува и интересува, това, което ми е станало интересно и смятам, че ще е интересно и на други. Или свои разсъждения върху разнообразни бит...

Никога не съм се качвала на самолет, но ако продължа с четенето на книги за самолетни катастрофи може би и никога няма да се кача. Макар да прочетох книгата преди няколко месеца и да съумявам едва сега да напиша ревюто й, просто понякога някои книги трябва да се уталожат добре в съзнанието, записките, които един блогър си води трябва да се прегледат внимателно и чак тогава да се напише...каквото трябва да се напише. "Преди катастрофата" на Ноа Хоули (Софтпрес, 2016) е книга, за която наистина трябва да се помисли. Ставаме свидетели на една самолетна катастрофа, частен самолет, на чиито борд се намират твърде известни и твърде богати хора, семейства с техните деца, безупречно добри пилоти, излючително мила стюардеса и един, съвсем случайно попаднал там, второстепенен художник, който може би след дайсетина години на опити да пробие и пропиване най-сетне е намерил своята муза и би могъл да успее в кариерата, за която се бори. Докато самолетът не се разбива в океана...

Едно от най-чканите продължения, което беше погълнато точно за един ден. Съдбата на Рафи и разгръщането на характер като този на Пенрин са необичайни и пленителни по един особен начин. "Ангелски свят" на Сюзън Ий (Емас, 2016) е това, което се случва със света на хората след нашествието на ангелите, тяхната  тирания и господство. " Ангелско нашествие" , първата книга, приключи там, където Рафи полита с новите си криле, а Пенрин е...жива, почти мъртва? Който е чел първата книга знае, затова няма да издавам твърде много. Съпротивата отново е в действие, отдалечавайки се от  гнездото на ангелите и търсейки ново убежище. Това, което се е случило с малката сестричка на Пенрин - Пейдж и това, което представлява майка им, държейки в обятията тялото на дъщеря си, люлеейки се и редейки молитви на някакъв неизвестен, водещ до шизофрения език е причината трите да са наблюдавани като създания, които вече не принадлежат към човешкия род. Една луда, едно обезобразено и п...