~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2009-09-06

Старт! Начинание: Отмора.


Слънцето бавно се издигаше над хоризонта, обаче така силно нагряваше земята, сякаш вече беше горе от часове. И точно на тази горещина, точно покрай една река няколко същества се бяха разположили… по- скоро излегнали, че наподобяваха деформирани медузи на брега на широка бистра и спокойна река. Един кестеняв дългокоско стоеше под едно малко дърво, облегнал се на него и с ръка през лицето си дремеше, омаломощен най- вероятно от припека. На същата тази сянка, само че от другата страна на дървото и необлегнала се, пък седеше една розовокоса и плетеше… венчета от цветя. С една малка усмивка, наслаждавайки се на цялото спокойствие наоколо и сякаш за първи път обаче се беше захванала с такова нещо, да плете цветчета, та така й беше харесало, действаше й супер отпускащо, както никога до сега, нямаше по кого да вида и да се разпорежда, че се прави на пълен идиот. Сега повечето идиоти мързелуваха. Срещу тези двамата, до други толкова тънки дървета, стоеше една синекоса, облегнала се с рамо на едното дърво, скръстила ръце и лекичко се прозяваше, докато с една ръка дърпаше въжетата на едни хамак между две дървета, на който кротко- кротко се беше излегнало едно малко русичко момченце, което не беше по- назад от Шио от среща. Нару си беше като в бебешка люлка така и си му беше добре, особено като се имаше на предвид и кой го люлее. Сгушило се по гръб в хамака, с една щастлива усмивчица. Джес пак се прозина, но пак дръпна въжетата и залюля розовоокото момченце. Аманда от среща плетеше сигурно десето венче, а Шио официално беше вече в страната на чудесата. Само едно единствено същество нямаше намерение да се отдаде на мързелуване и отмора. Стоеше на до реката, с крачета потопени до глезените и ръце зад гърба си, гледаше умислено флегматично движещата се вода:
- Онее- чан, кога ще дойдат Ника- кун и Нава?- подвикна изведнъж, но не привлече ничие внимание:- Онее- Чан?
- Ахам?- прозя се пак и я погледна:- Ще дойдат.- отвърна сънено, продължавайки да люлее Нару.
- Но когааа?- вече се изнервяше.
- Ще дойдат. Стига сега... тъкмо си взехме няколко дни отпуска от премеждията абсолютно всички, нека се възползваме.- и отново отвърна вниманието си от малката си сестра. Миани се начумери и скръсти ръце, а водата все едно още по- флегматично се задвижи покрай крачетатат й, че дори нямаше шанс да усети и леко погъделичкане. Хубава почивка, но за някои, за други беше прекалено отегчително. Това отегчение обаче й действаше не просто дразнещо, но й плануващо нещо за разнообразие докато чакат останалите за да се отдадат на наистина хубава почивка. Крачетата й изшляпака няколко пъти в реката, като водата стигна коленете й, в ръка държеше една кофичка от играчките на русокосото дете, захвърлена с още куп такива на брега, загреба малко вода и… набеляза първата си жертва, тази най- близо. Само миг по- късно великолепното спокойствие на Аманда беше потрошено от кофа студена вода:
- Ама… Миани?!- извика се и вдигна въпросително ръце. Кестенявокосото диваче се подсмихна дяволито и следващият под заливането с вода беше именно кака й, с тези нейни разсеяни отговори, лишени от смисъл:
- Миани?!- още едно въпросително, възнаградено само с кикот от нападащата. Дълбоките й очички зашариха развеселено, Нару го пропускаше, той нека си спи там на спокойствие, Шио обаче… той как беше заспал, така щеше да се шашне, пък и можеше още повече да го окъпе с вода, беше близо до брега на реката, както и Аманда, но за него май щеше да е по- интересно. И ето, третото:
- Мианиии?!- той направо скочи на крака, някой му беше разрушил дрямката, убил спокойствието, прекратил почивката. Малката синеока вече се смееше с глас, пак стъпила в реката до колене и сочейки с тънкото си показалче тримата мокри на сушата, и тримата дългокоси със стичащи се капчици по спускащите се по раменете им коси, поне част от дрехите им бяха сухи, което беше хубаво. Нару измрънка нещо тихичко в хамака и е намести по- удобно, усмихвайки се и повече, това дете нищо не подозираше, пък и много- много не му пукаше, щом той не беше закачан. Точно когато загребваше нова кофичка с вода, за нов изстрел- заливане на розовокосата, някой й прекъсна веселието:
- Хм, каква е тая врява на тая жега, бе?- един червенокос, който се прозяваше сънено и един белокос с топла усмивка като слънцето, нагазили също в реката, на нивото на кестенявото момиче. Тя се обърна рязко и се усмихна до уши, моментално захвърли кофичката и идеята да окъпва тези на брега, само че не и идеята да окъпе един от тези вече във водата. Само няколко съвсем кратичики секунди и Ника беше повален в студената река изневиделица от момичето, като ударил се в пътна табела, а Миани го запрегръща щастливо, неговата пък сънливост хвана гората за много дълго време. До сега ако тя беше от сухите, сега беше от най- мокрите. Хубаво, вече можеха наистина да се отдадат на една приятна почивка.

0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *