Старт! Начинание: Отмора.


Слънцето бавно се издигаше над хоризонта, обаче така силно нагряваше земята, сякаш вече беше горе от часове. И точно на тази горещина, точно покрай една река няколко същества се бяха разположили… по- скоро излегнали, че наподобяваха деформирани медузи на брега на широка бистра и спокойна река. Един кестеняв дългокоско стоеше под едно малко дърво, облегнал се на него и с ръка през лицето си дремеше, омаломощен най- вероятно от припека. На същата тази сянка, само че от другата страна на дървото и необлегнала се, пък седеше една розовокоса и плетеше… венчета от цветя. С една малка усмивка, наслаждавайки се на цялото спокойствие наоколо и сякаш за първи път обаче се беше захванала с такова нещо, да плете цветчета, та така й беше харесало, действаше й супер отпускащо, както никога до сега, нямаше по кого да вида и да се разпорежда, че се прави на пълен идиот. Сега повечето идиоти мързелуваха. Срещу тези двамата, до други толкова тънки дървета, стоеше една синекоса, облегнала се с рамо на едното дърво, скръстила ръце и лекичко се прозяваше, докато с една ръка дърпаше въжетата на едни хамак между две дървета, на който кротко- кротко се беше излегнало едно малко русичко момченце, което не беше по- назад от Шио от среща. Нару си беше като в бебешка люлка така и си му беше добре, особено като се имаше на предвид и кой го люлее. Сгушило се по гръб в хамака, с една щастлива усмивчица. Джес пак се прозина, но пак дръпна въжетата и залюля розовоокото момченце. Аманда от среща плетеше сигурно десето венче, а Шио официално беше вече в страната на чудесата. Само едно единствено същество нямаше намерение да се отдаде на мързелуване и отмора. Стоеше на до реката, с крачета потопени до глезените и ръце зад гърба си, гледаше умислено флегматично движещата се вода:
- Онее- чан, кога ще дойдат Ника- кун и Нава?- подвикна изведнъж, но не привлече ничие внимание:- Онее- Чан?
- Ахам?- прозя се пак и я погледна:- Ще дойдат.- отвърна сънено, продължавайки да люлее Нару.
- Но когааа?- вече се изнервяше.
- Ще дойдат. Стига сега... тъкмо си взехме няколко дни отпуска от премеждията абсолютно всички, нека се възползваме.- и отново отвърна вниманието си от малката си сестра. Миани се начумери и скръсти ръце, а водата все едно още по- флегматично се задвижи покрай крачетатат й, че дори нямаше шанс да усети и леко погъделичкане. Хубава почивка, но за някои, за други беше прекалено отегчително. Това отегчение обаче й действаше не просто дразнещо, но й плануващо нещо за разнообразие докато чакат останалите за да се отдадат на наистина хубава почивка. Крачетата й изшляпака няколко пъти в реката, като водата стигна коленете й, в ръка държеше една кофичка от играчките на русокосото дете, захвърлена с още куп такива на брега, загреба малко вода и… набеляза първата си жертва, тази най- близо. Само миг по- късно великолепното спокойствие на Аманда беше потрошено от кофа студена вода:
- Ама… Миани?!- извика се и вдигна въпросително ръце. Кестенявокосото диваче се подсмихна дяволито и следващият под заливането с вода беше именно кака й, с тези нейни разсеяни отговори, лишени от смисъл:
- Миани?!- още едно въпросително, възнаградено само с кикот от нападащата. Дълбоките й очички зашариха развеселено, Нару го пропускаше, той нека си спи там на спокойствие, Шио обаче… той как беше заспал, така щеше да се шашне, пък и можеше още повече да го окъпе с вода, беше близо до брега на реката, както и Аманда, но за него май щеше да е по- интересно. И ето, третото:
- Мианиии?!- той направо скочи на крака, някой му беше разрушил дрямката, убил спокойствието, прекратил почивката. Малката синеока вече се смееше с глас, пак стъпила в реката до колене и сочейки с тънкото си показалче тримата мокри на сушата, и тримата дългокоси със стичащи се капчици по спускащите се по раменете им коси, поне част от дрехите им бяха сухи, което беше хубаво. Нару измрънка нещо тихичко в хамака и е намести по- удобно, усмихвайки се и повече, това дете нищо не подозираше, пък и много- много не му пукаше, щом той не беше закачан. Точно когато загребваше нова кофичка с вода, за нов изстрел- заливане на розовокосата, някой й прекъсна веселието:
- Хм, каква е тая врява на тая жега, бе?- един червенокос, който се прозяваше сънено и един белокос с топла усмивка като слънцето, нагазили също в реката, на нивото на кестенявото момиче. Тя се обърна рязко и се усмихна до уши, моментално захвърли кофичката и идеята да окъпва тези на брега, само че не и идеята да окъпе един от тези вече във водата. Само няколко съвсем кратичики секунди и Ника беше повален в студената река изневиделица от момичето, като ударил се в пътна табела, а Миани го запрегръща щастливо, неговата пък сънливост хвана гората за много дълго време. До сега ако тя беше от сухите, сега беше от най- мокрите. Хубаво, вече можеха наистина да се отдадат на една приятна почивка.

Коментари

translate

Популярни публикации от този блог

Цитати от...Цитати за... (Васил Левски)

За живота след една случайна среща "На светофара" от Доротея Петрова

Разреваващо книжно предизвикателство