"Последно сбогом, драги ми Шерлок..." ["Домът на коприната" от Антъни Хоровиц]
Не знам до колко е известно отношението ми към разказите за Шерлок Холмс , изобщо към приключенията му, към самия му литературен образ. Той е един герой, който сякаш съществува в един магически свят, а едновременно с това проницателността, с която е надарен разобличава всичко и срива и най-малката капчица магичност, превръщайти фантастичното вълшебство в една още по-вълшебна реалност, но по един особено приятен и увлекателен начин, който изглежда толкова сложен и толкова елементарен едновременно. Накратко - това е любимият ми литературен образ. Незабравим, незаменим, неповторим. И сега може би дори още повече след като прочетох "Домът на коприната" от Антъни Хоровиц . Признавам, че се затрудних малко с четенето, но не защото имах проблеми със сюжета или с текста, а защото това беше едно истинско последно "сбогом" и всеки път, когато се намекнеше за това в книгата, сепринуждавах да я затвора и да си припомня някои по-стари разкази от сър Артър Конан...