My_Life

Никога не съм се качвала на самолет, но ако продължа с четенето на книги за самолетни катастрофи може би и никога няма да се кача. Макар да прочетох книгата преди няколко месеца и да съумявам едва сега да напиша ревюто й, просто понякога някои книги трябва да се уталожат добре в съзнанието, записките, които един блогър си води трябва да се прегледат внимателно и чак тогава да се напише...каквото трябва да се напише. "Преди катастрофата" на Ноа Хоули (Софтпрес, 2016) е книга, за която наистина трябва да се помисли. Ставаме свидетели на една самолетна катастрофа, частен самолет, на чиито борд се намират твърде известни и твърде богати хора, семейства с техните деца, безупречно добри пилоти, излючително мила стюардеса и един, съвсем случайно попаднал там, второстепенен художник, който може би след дайсетина години на опити да пробие и пропиване най-сетне е намерил своята муза и би могъл да успее в кариерата, за която се бори. Докато самолетът не се разбива в океана...

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен. Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попи...

Нарочно запазих ревюто на тази книга за седмица след прочитането й, макар да е нещо, което се поглъща като шотче в петък вечер. А тя направо си е едно такова шотче, точно за петък вечер със смях, ирония и хумор, леко пиперлив сарказъм и много варианти за въображението, които авторът представя и подстрекава читателите за евентуалното бъдеще, което би сполетяло държавичката ни, но...само ако? "Ами ако? България на три морета" (Софтпрес, 2016) от Христо Раянов е една от придобивките ми от пролетния панаир тази година, едно заглавие, което веднага ми хвана вниманието с забавната си илюстрация на корицата и така интригуващото заглавие.  За момент заподозрях нещо сходно с "Ако бях морски капитан" на Михаил Вешим , но се оказа коренно различна книга, оставяща обаче сходно чувство и ухилено изражение на лицето. Христо Раянов представя свои възгледи за това, което можеше да се случи, ако Аспарух се беше заселил малко по на север, ако нямаше комунизъм, ако Бълг...

Тя е самоуверена, тя е самостоятелна, тя е смела и красива, тя е Уилоудийн и теглото й е най-големият недостатък! Ако имах тази книга, когато бях на дванайсет, щеше да е толкова прекрасно и най-вероятно щеше да бъде настолната ми библия или нещо такова.  Разбира се, сега нещата са главоломно по-различни, но "Бухтичка" на Джули Мърфи (Софтпрес, 2016) е книга, която без съмнение трябва да прочете всеки, независимо на каква възраст е, особено пък младите, тинейджърките и изобщо подрастващите. В нея всеки ще открие частица от себе си. Аз съм си фентъзи и крими читател, но в даден момент се пренасищам от магичността на книгите и имам нужда от ударна доза реализъм. Да, малко трудно започнах "Бухтичка", Уилоудийн е героиня, която може да породи известно дразнение (задържащо се почти до края), заради самоотричането си, заради собствената си вътрешна борба, отхвърлянето на човек, който очевидно много я харесва или словестните й битки с майка й, която е бивша ...

Април е най-жестокият месец, ражда люляци от мъртвата земя, смесва спомен и желание, движи тъмни корени с пролетния дъжд. Т.С. Елиът, из поемата „Пуста земя“ Точно този цитат дава вдъхновението за заглавието на романа, а за мен това е първата среща с гениалният инспектор от квебската полиция - Арман Гамаш. Макар "Жестокият месец" (Софтпрес, 2016) да е третият роман на Луиз Пени за инспектор Гамаш и най-вероятно образът му да е много по-разгърнат в другите две книги, то Гамаш определено успява да плени със спокойствието и находчивостта си още веднага. Признавам, че първоначално книгата ми тръгна малко трудно, но най-вероятно защото не обичам разгръщането на битовата ситуация до голяма степен, а съм почитател на бързото действие, на престъплението от първите страници. Обаче през цялото време си напомнях, че за да бъде петкратна носителка на наградата "Агата Кристи", то Луиз Пени трябва да е силно вдъхновена от творчеството на световноизвестната крим...

Не знам дали съм споменавала някъде, че не съм кой знае колко стар читател, все пак до преди десетина години направо си бях скарана с литературата. Затова пък сега, когато открих това, което да ме води напред, да ме кара да чета и чета много внимателно подхождам към книгите, много внимателно избирам, чета първата страница, чета и последната и чак тогава купувам.  Е, Милена Ташева май ми научи вкусовете по някакъв начин, защото за трети път ме изненадва по невъобразим начин с книга, която ме просълзява и чието влияние мога да поставя почти наравно с "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма (а това е за мен е книга, която поставям на пиедестал). "Ще се видим в Париж" от Мишел Гейбъл ("Софтпрес", 2016) е една история за Ани и майка й Лоръл, две жени, за които на света не е имало нищо друго освен те двете - една за друга. Е, истината е малко по-различна и една книга, която случайно попада в ръцете на Ани е причината за това. Заминаването от САЩ за ...