My_Life

Роджър Зелазни е от онези така особени автори, които се превръщат в любимци на определена аудитория читатели и дори не винаги всяка книга се оказва също толкова любима на почитателите на автора.  Зелазни ме накара да се държа за главата и да се чудя къде, дявол да ме вземе, се намирам, докато четях "Създания от светлина и мрак" и именно това заглавие така ме привлече към него.  "Джак от Сенките" (Бард, 2015) също по никакъв начин не ме разочарова, а дори още повече ме накара да харесвам Зелазни, неговото въображение, нормите, които обхваща, начинът му да тълкува нещата, които сам създава и едновременно с това паралелно да създава два свята, които в рамките на допустимото и за удоволствие на читателя да си сътрудничат и да бъдат зависими един от друг, а героите му, дори и не толкова многопластови, да се открояват с индивидуалност и някаква скрита вътрешна сила, оправдаваща ги. Джак е най-известният крадец, идващ от Тъмната страна, един лик, който вси...

Как може с прости читателски думи да се опише точно какво представлява всеки един отделен разказ то този сборник? Както и да го мислих, колкото и да разсъждавах как да започна това ревю е много трудно да се определи с една обикновена дума или дори с едно изречение умението на Явор Цанев да пише разкази и то не какви да е, а кратки, но толкова плътни и стойностни... "Home, sweet home!" ( books&art studio Gaiana, 2015 ) е номер шест в списъка със сборници на Gaiana към Колекция Дракус и самият Явор Цанев е основателят на това малко, но така чудновато издателство, той е не само издател, но и автор, който като нищо може да бъде наречен с онази метафора - "скрита лимонка";)   Притежател е на един уникален стил на писане, използва едва ли не минимален брой думи - ясни и точни словосъчетания, не подвежда и не увърта, изказът му е изключително стегнат и пълен, а думите са съчетани по такъв начин, че един разказ се разкрива сякаш нова вселена...всеки един от д...

Боговете се раждат от вярата на хората, те съществуват и увеличават силата си чрез своите последователи, чрез вярващите. И са безсмъртни. Не, всъщност не са. Много отдавна един мъж е открил оръжие, с което се е изправил пред величието на Боговете и техните богоподобни помощници...И ги е избил.  В настоящето Баликов е град, изграден върху основите от разрушената вяра в Боговете, град, чиито улици започват и завършват със стълби в безкрая. Жив град на живи...и на мъртви легенди. Една сянка на някогашното величие от злато и разкош. Да се намеква за Боговете е забранено, да се изричат имената им е подсъдимо, да се ползват техните символи или подобни на тях може да доведе и до смъртна присъда, а онези, които все още вярват, се гледат с лошо и биват отбягвани...и заличавани. Баликов е привидно спокоен град, но заради тежкият ред и правосъдие, които царят в него, заради грубото управление, той се е превърнал в една подтисната колония на стария Континет, която крие в с...