Като дъжд след ясен ден ...


Хмм, имаше една песничка от едно филмче, която започваше така...
Всъщност и тази тема, както и повечето от предишните не е с особен смисъл, даже няма никакъв, но просто ми беше скучно и това беше първото за което се хванах.
Та... какво всъщност значи това " Като дъжд след ясен ден ", това всички сме го виждали- пек, пек и изведнъж един хубав порой, но има една заложена мистерия в целия този израз, а именно думичката "като" ( ~като това, като онова~ ). Е, какво може да е "като дъжд след ясен ден"? Обаче и аз хубава тема за размишления захванах, то къде още спя след почти денонощното ми будуване, пък пиша... нищо, каквото излете, това ще е...
Да започнем с по- лесното- Денят! И не просто един обиквонев ден, а онзи, ясният, без нито едно облаче на небето, никакви изгледи за нищо лошо. Та, този ясен ден може да бъде сравнен с нещо хубаво, приятно, красиво, спокойно, възмоност за веселие и така нататък, все добри неща. Докато в един така прекрасен момент, ясното синьо небе не започне да се обгръща в малки бели облачета, ат бели към сиви и най- накрая онези мрачни и черни, от които всеки миг ще се излее дъжд, сякаш някой сипва кофи от горе... И когато това стане, цялото настроение си отива, скапва се просто така, нали? Ето го и втория етап от моите размишления над 'нещото си'
Дъждът мнозина го сравняват като нещо лошо, скучно, отнемащо забавата, неприятно и така нататък... все неща, които влияят по начин, обратен на ясния ден. Или пък не? Някои път предпочитат дъжда пред хубавия ден, свежестта във въздуха ,пред топлината, мрачното време, пред заслепителните лъчи... И пак да се върнем на онази думичка "като". Като какво? Като дъжд след ясен ден? Какво може да е като дъжда, внезапно излял се по средата на светлия ден? Може би всичко. Както казах, някои предпочитат дъжда, пред слънцето много повече. За някои дъжда е спокойствие и свобода, хиляди различни по размери капчици, които отмиват скуката и тъгата. За други пък слънчевият ден е същото, острите невидими лъчи, прогонващи скуката и тъгата...
И ето, че сама се оплетох в собствените си "размисли и вафли", колко забавно. И в крайна сметка какво излезе? " Като дъжд след ясен ден..." ? Като, като? Бих казала, че всичко може да е като... всяко чувство, усещане, действие, всичко. Или освен направо да дам текста на песничката, пък който реши, сам да си разсъждава ^^


" Като дъжд след ясен ден.
Като студ от сняг вледен.
Знай, че сме едно начало с край...
Животът е река, всеки търси своя бряг.
Има много водопади, след красиви езера...
Когато си останал сам, като птица без небе,
трябва смело да се бориш, за да вземеш своя дял.
- Ние сме част от природата,
свързани сме с всичко около нас.
Свободата е за нас съдба,
мой и твой реален свят.
За нас раздяла няма знай.
Всички сме едно начало с край. "


из: Балто ( първи филм )

Коментари

translate