My_Life

Каквото и да съм казвала за Бранимир Събев , вече съм го направила в останалите ревюта на неговите сборници или пък на живо, пускайки по някой и друг лаф. "Априлска жътва" (Ибис, 2015) е изключително силен сборник, в който може да се открие абсолютно всичко - от фентъзи, фантастика, хорър, че дори еротика и романтика, но така изкусно преплетени, че съспеснът се стоваря изведнъж, точно както си му е редът. Помня, че преди да излезе сборника, чоплих Бранко малко да разкаже какво планува и на две на три ми пусна няколко спойлера, само че те естествено не бяха достатъчни, за да ме подготвят за нещото, заради което си наруших съня. Разказите се четат така, сякаш самият автор ги разказва на живо, в неговият характерен, отличителен стил, с който ошлайфва героите си като със замах. И както си му е традицията, аз ще кажа по няколко отличителни думи за всеки от разказите. "Лъстиво сърце" е първият разказ, след който само поклати глава стреснато. Все пак став...

Една от книгите, които взех от Пролетния базар в НДК и на която отделих доста внимание, не поради друго, а защото Лъвкрафт е “учителят“, “първият“ отворил вратите за хоръра и всяка една дума в разказите му заслужаваше специално внимание, за да се разтълкува, за да се разбере значението... Първоначално обаче, още щом зачетох първия разказ от сборника "Отвъд стената на съня", носещ именно същото име, по някаква причина първата ми асоциация беше с Едгар Алан По, в последствие и дори със самият сър Артър Конан Дойл - двама автори, които много харесвам. Но и нищо чудно, все пак Лъвкрафт и По ги дели някакъв си половин век, плюс-минус. А сър Дойл...е, той е друг въпрос, просто криминалната нишка, която се простира в разказите на Лъвкрафт ми наподобява неговата логика. Истината е, че сборникът ми създава противоречиво мнение, не мога да кажа, че харесах всеки един от разказите. Принципно обичам тази описателност, подобна на разтягането на локуми и детайлността като при Пушк...

Трябва да добавя това ревю към специален раздел - " Ревюта, които трябваше отдавна да напиша ", обаче по определени обстоятелства не съм и затова сега ще предприема тези...хм, дръзки действия и ще опитам да събера на едно място, в един пост, всичките ми възможни впечатления от трите сборника на българския автор Бранимир Събев. Един автор събиращ в произведенията си фантастика, фентъзи, хорар, кримка...бе, я да започна направо! "Пустинния скорпион" беше първата негова книга, която си купих от Коледния панаир през 2013. Честно казано тогава гледах доста скептично на българските автори, защото имах определени разочарования в дадените жанрови разклонения на литературата (но за това ще спомена, когато стигна до един друг български автор съвсем скоро). И така зачетох Скорпиона. Имах определена представа от няколко други резюмета и коментари от различни блогове и сайтове, но друго си е да си създадеш една обща преценка за всичко, след като сам прочетеш книжката. И понеже...

Не знам дали е характерно за всеки литературен любител да си има един литературен герой, който е и негов герой или книга, която да играе героизъм в живота на читателя си. Моят герой, в действителност и напълно основателно е именно Шерлок Холмс и една от книгите на сър Артът Конан Дойл. Да, ползвам титлата му почти винаги, защото той наистина е "сър", а аз уважавам този човек, този писател, рицар на литературата. Е, може би историята след време ще ми се струва много смешна, пък и още от тогава си се забавлявам, докато я разказвам, но да си двайсетгодишна студентка, заседнала за повече от час в университетски асансьор, който се клатушка постоянно и чуваш как ролките над главата ти скърцат, а асансьорна лампа едва мъждука...ами, не ти остават много възможности, освен да се паникьосаш, да зазвъниш по телефона или да опиташ да отвориш вратата. В случай, че си по средата на два етажа, положението е сложно. Но моят герой си беше там, един от томовете на Труд, от комплекта три кни...