My_Life

Хризантемата за японците не е само магическо цвете на дълголетие и вестителка на на есента. Дълго време нейното изображение се считало в Япония за свещенно, и само императора и членовете на неговото семейство имали право да носят дреха от тъкани с рисунки на хризантеми. Нарушение на този закон се наказвало със смъртна присъда. Хризантемата символизира слънце, повече от това - явявава се символ на нацията. Днес стилизираното изображение на 16-листна златна императорска хризантема става основа на държавния герб, а най-висша награда на страната - ордена на Хризантемата. Даже в своя произход Япония е задължена на хризантемата. В древни времена, се разказва в легенда, че в Китай имало жесток император. Веднъж до него достигнал слух, че зад морето, на остров расте вълшебно цвете - хризантема. От сока на това цвете може да се приготви елексир на дълголетието. Но само човек с чисто сърце и добри намерения може да откъсне цветето. Императора и неговите придворни имали черни и зли сърца, и вмес...

(yokai) е Японската дума за лисица.Те често се срещат в Японскят Фолколор, често биват представяни като демони и носители на зло.Една от силите им е била да се превръщат в човешка форма,най-често в жена,в търсене на знание.Китсуне са били магически същества,на които силите и знанието им се трупат според тяхните години,колкото повече опашки са имали толкова по-силни,умни и възрастни(което означава,че повече хора е убивало,за да продължи своят живот) са били те.Пример-деветоопашатото Кyuni(което имало силата да вижда и чува всичко по света),най-често срещаните брой на опашки е едно,пет,седем и девет.Когато китсуне се обвърже с някакво човешки същество,то взима всичкото знание,всичката енергя и всичкят живот на тяхната жертва.Най-старото споменаване на китсуне е било през 794 в текста "Shin'yaku Kegonkyō Ongi Shiki (新訳華厳経音義私記)".Все ощте не се знае откъде всъшност идва думата китсуне,има доста теорий,но никоя от тях не е доказана. Двете легенди за китсуне Първата легенда си н...

Благодарение на Бушидо духът на японците създава самобитна култура, която няма аналог в света, и я съхранява цели пет века, за да достигне тя непроменена до наши дни. Бушидо - това е Пътят на самурая. Пътят - морал, на който човек подчинява себе си и го предава на околните, е в широкия смисъл на думата любов към обществото. Що се отнася до религията, в Япония съжителстват в хармония и шинтоистки, и будистки богове, а Бушидо е онази точка, в която високият дух преминава през тази хармония. Би могло да се каже, че Пътят на самурая съществува и оформя духа на съвременния японец.Бушидо е морал, етика, а корените му са в Конфуцианството - учението на древнокитайския философ Конфуций. Петте елемента джин, ги, рей, чи, шин изграждат основните критерии на обществото, те са, образно казано, коренът и стеблото на Пътя на самурая. Джин означава морал, тоест любов; ги е дълг и отговорност; рей - етикет; чи -мъдрост; просветеност, а шин - доверие. Липсата дори само на един от тези елементи прави чо...

лавянският пантеон обхваща онези свръхестествени сили, които притежават характеристиките на богове в същинския смисъл на това понятие. Не бива в пантеона да бъдат включвани различните духове, демони, антропоморфизирани природни обекти, приказни същества и персонификации. В пантеона обикновено не се включват и по-старите индо-европейски, балто-славянски и панславянски култови образи, характерни за еволюиралите анимистични и тотемистични дорелигиозни вярвания. С други думи пантеон, така наричаната от древните славяни "сварга" (небе), представлява съвкупността от сравнително усъвършенствани във философско отношение, комплексни, одухотворени свръхестествени сили, характерни за езическите вярвания на славяните допреди тяхното покръстване. Според славяните, божествата са били по-съвършени от човека същества, които са знаели, можели и имали повече. Поради тези си качества те са можели да контролират и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да моделират обстоятел...

Атлантида През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите 'Тимей' и 'Критий'. В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида. Ето какво казва той: 'Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа...

Значението на името Яхве (произнасяно Йехова) е озадачавало теолозите в продължение на хилядолетия – не стига това, ами и Еврейското публицистично общество досега оставя името непреведено, с бележка под линия: “Значението на иврит неизяснено”. Това твърдение не е вярно все пак, защото значението на иврит на “ехйех ашер ехейх” е всъщност съвсем ясно – то буквално значи: “АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ”. Както предположи Карън Армстронг, във всекидневната реч то отговаря на “гледай си работата! Защо Йехова е толкова неуловим по отношение на самоличността и какви са били мотивите му, когато е повел еврейския народ далече от пленничеството към Синайската пустиня? Един преглед на близкоизточната политика през 1433 г.пр.Хр. може да отговори и на двата въпроса. Скоро след разрушаването на Крит бреговете на Левант изпитали страхотна пренаселеност вследствие миграцията на финикийци и филистимляни. Археологически разкопки в Библос потвърдиха огромни разрушения в този град около 1450 г.пр.Хр., в резултат...