My_Life

Имам изключителното удоволствие да напиша предревю за четвъртата самостоятелна книга на Валентин Попов (Вотан) - новият бисер в колекцията на Gaiana bokk&art studio . Макар и малко позакъсняло ревюто е върху сборник с разкази, в които всеки един от героите е като асоциация на някакъв тип ангел - отмъстителен, съпричастен, следващ традициите си, опитващ се да се спаси от съдбата си или просто да оцелее в света, в който е загубил мястото си. Всеки един герой е ангел със загубени криле... Валентит открива сборника си с разказа за "Последният човек" , началото на една футуристична поредица от истории, с нови литературни похвати, които забелязвам и които Вал умело е развил. В този разказ става дума за една изгубена душа, последният човек на света, огорчен, изоставен, забравен дори от времето и пространството, един човек, който е загубил всичко, а един ден дори забравя говора и речта си...един ден бива забравен дори от самия себе си и изчезва от лицето на света пред ...

Каквото и да съм казвала за Бранимир Събев , вече съм го направила в останалите ревюта на неговите сборници или пък на живо, пускайки по някой и друг лаф. "Априлска жътва" (Ибис, 2015) е изключително силен сборник, в който може да се открие абсолютно всичко - от фентъзи, фантастика, хорър, че дори еротика и романтика, но така изкусно преплетени, че съспеснът се стоваря изведнъж, точно както си му е редът. Помня, че преди да излезе сборника, чоплих Бранко малко да разкаже какво планува и на две на три ми пусна няколко спойлера, само че те естествено не бяха достатъчни, за да ме подготвят за нещото, заради което си наруших съня. Разказите се четат така, сякаш самият автор ги разказва на живо, в неговият характерен, отличителен стил, с който ошлайфва героите си като със замах. И както си му е традицията, аз ще кажа по няколко отличителни думи за всеки от разказите. "Лъстиво сърце" е първият разказ, след който само поклати глава стреснато. Все пак став...

Последните няколко седмици се бях оставила изцяло да бъда погълната от криминалния жанр, трилъри и хоръри, които ме изправят на нокти и ме карат да чета още и още, и още. Но все мъже писатели. Мери Хигинс Кларк е една от онези жени-автори, които ме карат да вярвам, че дори и жена, може да е истински майстор на криминалето (точно, както и Агата Кристи).  За първи път чета нещо от тази авторка и съм силно впечатлена от сила й, от начина, по който завръзва сюжета и изгражда героите си, а престъпленията или мистериите й са нещо, което наистина държи под напрежение до самия край. Съвършен Съспенс. "Смъртта носи маска за красота" (БАРД, 2015) е сборник с разкази, поднесен по повод юбилея на Мери Хигинс Кларк - четиридесет годишната й писателска кариера. Десет новели с невероятни сюжетни линии, пленителни случаи и престъпни издеяния, мистерии и тайни, и загадъчна, лека романтика. Първият разказ носи и името на самия сборник . Точно той потапя най-силно в целия стил на ...