My_Life

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен. Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попи...

Смешно е, дори до някъде трагично, че пускам ревюто на книга, която съм прочела преди няколко месеца. Но през цялото време все стоеше един ръкопис и постоянно размишлявах как точно да го редактирам и оформя, за да опиша книгата. Все нещо ми липсваше. Все нещо не ми достигаше, за да се получи такова ревю, както всички останали, които съм писала и пиша... "Прилив" (DeJa Book,2014) е един нов поглед към фантастиката, но тази, която съществува в нашето настояще, в съвр емието. Науката се развива с главозамайващи темпове, това е повече от ясно, повече от осезаемо и забележимо. В рамките дори на само две години светът може да се преобърне...стига, разбира се, всичко да се предоставяше показно на хората, а не само подбрани елементи от откритията. Защото това, което Даниел Суарес представя в книгата си може да не е абсолютен плод на въображението, ами една перспектива към действителността. Джон Грейди е човекът, ученият, не, абсолютният гений, чието бъдеще проследяв...

Помня с какво нетърпение чаках да дойде Панаирът на книгата, за да се добера до тази книга, но не изтърпях и я взех предварително, и колко приятно четиво ми беше още веднага...Обаче тогава не й написах ревю. Защо? Не знам. Имах нахвърляни бележки, в които се опитвах да изразя мнението си, но все не успявах и сега, когато потърсих файла с тези бележки не го открих. Затова вчера, редом с папката лекции за изпита, награбих и "Кралят в жълто" от етажерката на стената и го тикнах в чантата...с идеята, че просто ще си припомня няколко от първите разкази от книгата и то по пътя на обратно от София, само за да проверя онази теория, че човек колкото и пъти да препрочита една книга, все ще гледа на нея с различно око. Вярно е. И не зачетох книгата на прибиране, а още на отиване...и след изпита, и..."Кралят" се чете за по-малко от ден. Беше ми така приятно да си припомня този стил на писане на Чеймбърс , който така ме заплени още от първия прочит миналата година. Авторът...

На първо място трябва да кажа, че "Кутия за птици" е един специфичен по свой начин шедьовър. Трябва да кажа и, че езикът на автора - Джош Малерман , е много особен, не само като подбор на думи, синоними  и сравнения, но и изобщо целият му стил на писане. Преводът е прекрасен заради това...И макар първоначално да ми беше трудно да осмисля сегашното, присъствено време, в което е книгата, постепенно ми стана много приятно. Като читател можех да се потопя в този постапокалиптичен свят, да усетя тъмнината и само...само да си представям какво е да можеш да виждаш, но да ти е забранено и то не от някой друг, ами ти сам да си забраняваш да съзреш света. Защото ще умреш. Постепенно попадаме в един свят, напълно по класически сполетян от бедствие, от трагедия, хората са загубили надежда, правителството не функционира, органите на реда, болниците, изобщо хора, от които може да се получи помощ - няма ги. И един радио-водещ се самоубива в ефир! Проследяваме историята ма Малори . ...

" Когато за първи път се докоснах до дневниците и бележките в "Дракула", бях студентка, не кой знае колко отдавна всъщност...само преди четири години. И бях на вампирофилска вълна, така че карах наред всички книги в жанра, които откриех по рафтовете в градската библиотека...като типичен филолог, опитващ се да избяга от редовните книги по програма (да ме прощавах доцентите и професорите ми). Но ког ато хванах онзи стар "Дракула" в ръце, знаех че няма да се намери друга подобна книга, която да ме завладее така...и честно казано ме беше страх, но не от какво да е, а да не би малкото и старо, почти разпалцалено издание да се разпадне в ръцете ми, докато разлиствам пожълтялата хартия. С такова внимание поглъщах всята една страничка с избеляващи буквички...Сега ме е страх пак. Обаче този път от това, че не мога да се нарадвам колко красива е тази книга, това ново издание, корицата, самата бяла, та направо снежна хартия, финия шрифт и изобщо...Абе, как...

--> Серията лято с летни книги продължава заедно с Деян Копчев и „ Лятна детективска история с таралежи “. Плановете за тази книжка бяха насочени към купуването й на Коледния панаир на книгата, който се провежда всяка година, така че да си постопля с лятно настроение зимните дни. Да, ама не! Нали е лято, а една от малките книжарнички, които от време на време посещавам – я за полимерна глина (забавна е, пък и стават много чаровни фигурки от нея), я за някоя и друга химикалка, че нали ги колекционирам...та в една от тези малки книжарнички често зареждат книги, само че не ми е направило впечатлението дали са нови и колко нови са. До момента, в който нещо ме подкара да попитам точно за тази книга и...много трудно беше на дамата зад плота с купчини цветна хартия и тонове моливи и химикали да се сети как изглежда корицата, пък камо ли книгата. Но беше убедена, че я има. И наистина я имаше. Беше последната бройка, която изровихме от дъното на една купчина всякакви други книги. А аз бях...