My_Life

Усещам, че попадам на все по-добри книги, което прави и писането за тези книги все по-трудно, особено опитвайки се да спазвам своите лични принципи за конструирането на едно книжно ревю. Затова и "Краля демон" на Синда Уилямс Чайм а (Емас, 2016) закъсня така, макар книгата да отлежава като добро вино в библиотеката ми, на ниския рафт, където оставям книгите, чакащи ревютата си. Отлежа си, дори някои глави бяха препрочетени - нещо, което при мен се случва само ако наистина фентъзито си е заслужило.  Сюжетът започва като типично фентъзи - меч и магия, - на някои моменти дори приближаващо се до идентичността в сюжетите на Робин Хоб, само че Чайма успява да равие героите си от една точка, стъпка по стъпка така че не в края, а още по средата на книгата характерите им са изградени и много познати на читателите. Разбира се, че има още какво да се очаква от тях, от всеки един герой и именно това очакване поражда вълнението от продължението на тази първа книга в поредицата ...

Едно от най-чканите продължения, което беше погълнато точно за един ден. Съдбата на Рафи и разгръщането на характер като този на Пенрин са необичайни и пленителни по един особен начин. "Ангелски свят" на Сюзън Ий (Емас, 2016) е това, което се случва със света на хората след нашествието на ангелите, тяхната  тирания и господство. " Ангелско нашествие" , първата книга, приключи там, където Рафи полита с новите си криле, а Пенрин е...жива, почти мъртва? Който е чел първата книга знае, затова няма да издавам твърде много. Съпротивата отново е в действие, отдалечавайки се от  гнездото на ангелите и търсейки ново убежище. Това, което се е случило с малката сестричка на Пенрин - Пейдж и това, което представлява майка им, държейки в обятията тялото на дъщеря си, люлеейки се и редейки молитви на някакъв неизвестен, водещ до шизофрения език е причината трите да са наблюдавани като създания, които вече не принадлежат към човешкия род. Една луда, едно обезобразено и п...

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен. Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попи...

"...трябва да се преструваме, че има надежда, защото може би ни е останала само тя..." В библейските притчи и легенди ангелите са били винаги вестители на нещо хубаво, винаги са представяни или поне разбирани като добри. Но може би човечеството най-сетне е разбрало истината, осъзнало е реалността. Ангелите са тирани. " ...пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата." Пенрин е името на главната героиня в "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий (Емас, 2016) , първата книга от поредицата "Пенрин и Краят на дните" - седемнайсетгодишно момиче, което всъщност дава повод романът да бъде категоризиран (по мое мнение - много грешно) в йънг адълт литературата.  Въпреки възрастта си, на Пенрин й се е наложило да се изгради като характер твърде млада, да бъде отговор...

Все съм смятала, че "йънг адълт" литературата не ми е по вкуса, след като съм оставала с лошо впечатление от някои други книги в ранните ми студентски години. Но човек трябва да опита от всичко, да вкуси от всеки един литературен жанр, за да се убеди...или разубеди. В последно време започвам да се затруднявам при писането на някои ревюта, но не заради нещо друго, а защото попадам на такива книги, които напълно ме оставят без думи и ми трябва време, много време, за да си подбера правилните реплики, така че за мога наистина да кажа нещо смислено за въпросните книги.   За тази година "Ясновидците" от Либа Брей (Издателство "Емас", 2015) е именно една такава книга. Либа Брей потапя читателите си в епохата на джаза, по време на сухия режим в Щатите, когато консумирането на алкохол води до затвор, но това е най-малко засегнатата тема в книгата и макар да принадлежи към "йънг адълт" жанрът, предназначен за тийн публиката, всъщ...