My_Life

" Когато за първи път се докоснах до дневниците и бележките в "Дракула", бях студентка, не кой знае колко отдавна всъщност...само преди четири години. И бях на вампирофилска вълна, така че карах наред всички книги в жанра, които откриех по рафтовете в градската библиотека...като типичен филолог, опитващ се да избяга от редовните книги по програма (да ме прощавах доцентите и професорите ми). Но ког ато хванах онзи стар "Дракула" в ръце, знаех че няма да се намери друга подобна книга, която да ме завладее така...и честно казано ме беше страх, но не от какво да е, а да не би малкото и старо, почти разпалцалено издание да се разпадне в ръцете ми, докато разлиствам пожълтялата хартия. С такова внимание поглъщах всята една страничка с избеляващи буквички...Сега ме е страх пак. Обаче този път от това, че не мога да се нарадвам колко красива е тази книга, това ново издание, корицата, самата бяла, та направо снежна хартия, финия шрифт и изобщо...Абе, как...

Върви, народе възродени, към светли бъднини върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови! Върви към мощната просвета, в световните борби върви, От длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен! О, влез в историята веч, едно със другите славяни кръстосай дух със огнен меч! Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещенни старини! България остана вярна на достославний тоз завет - в тържествованье и в страданье извърши подвизи безчет... ************* В българската празнична система един от най-красивите и символно осмислени дни е честването на народната просвета, учебното дело и националната ни културата като продължение на великото дело на славянските първоучители - светите братя Кирил и Методий. За пръв път този празник е отбелязан в Пловдив през 1851 г...

...от обесването на Весил Иванов Кунчев, наричан Левски. Български национален революционер, председател на БРЦК и идеолог на национално-освободителното движение, наричан още "Апостол на българската свобода", Дяконът. „ Джингиби “ (Неуловимият). Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил [1] ) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора . През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък . От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий , таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 18...

«Живял някога на света кръвожадният княз Дракула. Той набивал хората на кол, пържел ги върху въглени, варил главите в котел, дерял кожите им, режел ги на парчета и пиел от кръвта им…» – разказва Авраам Ван Хелсинг, прелиствайки книга за житейските престъпления на страшния вампир. Мнозина помнят този епизод от филма на Ф. Копола, заснет по романа на Брам Стокър «Дракула», и възможно е, именно от тази кинолента да са разбрали, че Дракула не е измислен персонаж. Знаменитият вампир има прототип – князът на Влахия, – Влад Дракула (Цепеш), управляващ това румънско княжество в средата на XV век. И наистина, този човек и до сега е наричан «велик изверг», затъмнил със злодеянията си Ирод и Нерон. Да оставим на съвестта на Стокър това, че е «превърнал» реална историческа личност в митичен дивак, и да се опитаме да разберем доколко са обосновани обвиненията в жестокост и извършвал ли е Дракула всички тези зверства, в сравнение с които вампирското пристрастие към кръвта на млади девойки изглежда ...

Влад Дракула е нещо повече от обикновен средновековен деспот. Биографите Раду Флореску и Реймънд Макнали го наричат „човек с много лица“. Той бил политик; войвода; ерудит и образован благородник, когато ситуацията го изисквала, а когато се налагало се превръщал в масов убиец. Говорел няколко езика – румънски, турски, латински и немски – и владеел до съвършенство майсторството на меча и стрелбата с лък. Той бил отличен ездач и предвождал атакуващата си армия на гърба на коня като същински Берсерк. През три различни периода той управлявал Влахия, едно от трите унгарски княжества, които по-късно се сливат с другите – Трансилвания (на север) и Молдавия/Молдова (на изток) – за да образуват държавата Румъния. Тъй като неговата провинция Влахия се намира точно над Дунавската равнина, която разделя днешна Румъния от Османската империя, той се превръща в предна защита срещу грозящата опасност. Въпреки неговите жестоки и свирепи наказания, благодарение на нестихващата му омраза към османските т...