My_Life

А те са...две, значи? :D Благодаря  и на този човек, Деканът на Филологическия факултет - доц. Антони Стоилов. Беше много прав - ние научихме едни нов български език, който не познавахме от гимназията, научихме толкова много всъщност и за друго беше прав - пораствахме, защото не броихме като абитюриенти от едно до...четири, колкото години сме учили. На целия колектив благодаря. На всички~

Вчера беше, но понеже вчера имаше още куп неща, та писането става сега. На 14 февруари се празнуват два празника, но вие си знаете - Трифон Зарезан, по нов, изцяло български стил е денят на лозарите и винарите (да си кажем една наздравица  и днес с почит към хубавото) и Свети Валентин, който е католически празник, но нашумява из цял свят и денят на влюбените...Е, нека има влюбени, аз пък си обичам книгите, цветята, жиотните, книгите...о, чакайте, това вече го казах, но нищо - книгите отново :D  Но на този 14 февруари аз пазнувах друго. Дипломирането ми. Сега вече официално  и на документи, подвързани в хубави кожени корици, със снимки и (хайде малко детински) лъскави лепенки съм филолог, че и професионално квалифициран учител. Радост в къщи! Именно с това ще запомня тази дата, а иначе до сега това не беше нещо кой знае колко значително, все пак не си падам по празниците, някои си знаят...че даже и за рожденни дни и именни дни. Не съм по празниците. Обаче все пак няколк...

Едно непрадвоподобно заглавие...но разбира се, разбира се, при мен повечето заглавия са така. Обаче в действителност така пише - преди 9 месеца, - добре де ,не точно така, нопочти. От преди девет месеца е последната ми пубкилация тук и наистина вече малко съжалявам, че съм толкова разсеяно същество и че има толкова много неща, за които искам да говоря сега, но сега...точно сега ще се опитам просто да концентрирам себе си ,да излея част от душата си, защото се е видяло окончателно - аз дневник на хартия не мога да водя. Нямам вяра или...и аз не знам, но в едни подобни редове, намиращи се онлайн из пространството, цялото ми съзнание се простира и парче по парче може да бъде събрано...поне така си мисля. Но както и да е. По същество. Не съм писала нищо от повече от година, а имам да коментирам, има да обсъждам, има толкова много неща, които ме вълнуват, а ще вълнуват и други дълго време. Да опитаме... Орешарски. Новото правителство. Протестите. Побоищата по улиците. Недостойните полица...

Нрави. До колко са нрави само "те" си знаят, ха...Шегата на страна...Отчайващо е кога чак се наканих да напиша нещо тук, да споделя някоя и друга критика, коментар или просто така – за спорта. Както и да е...тази фонетика ме умори, така де, опитах да пиша с фонетичната кирилица, заради нефункционалността на кирилизираната клавиатура на всеки компютър изобщо, е, до някъде се справих, но пък пиша много бавно, все още неосъвършенствала техниката, колкото до простите кирилски бутончета-тях си ги "щракам" дори и без да ги гледам понякога...Е, с фонетиката не става така, налага се да се взирам във всеки един клавиш, че да не би, аджеба, да уцеля някоя друга буква и после да не мога да разбера какво-що съм искала да напиша. Не, че ще се откажа от фонетиката, даже напротив, но при скоростно писане само на кирилицата мога да разчитам напълно...Така, че, продължавам. Октомври е,   есента се носи като мараня, а времето е толкова променливо и нестандартно, не че има нещо ло...

Именувам публикацията единствено с дата, то така или иначе няма какво друго заглавие да поставя след толкова време на бездействие, отсъствие, апатичност...и така нататък и така нататък, продължаващи все напред и все така, по този свой си път на някакви безлични и безформени действия и чувства...Чувства? О! За Бога, че от къде това?! ... или ги има...? Хората, тези мои, наши, общи себеподобни хомосапиенс (научих да употребявам термина от мой близък приятел) са си, сме си еднакви, до сущ на един акъл и с еднакви реакции и дори да искаме да се отличаваме, едва се справяме и с елементарното, а това е толкова жалко... Разбира се, основата е в това, че когато човек чувства нещо неприятно, някаква натовареност, досада, изтощеност от света, човекът просто има нужда да излее своята душевна терзаност някъде, било то по телефона, в някой форум, в сайт, на имейл или дори в личен дневник. Е, факт, че моите лични опити за дневник...поправка-дневници, кои хартиени, кои електронни или под формата на о...

Хайде една тема, тъй като съм на сериозна вълна, заради неща силно засягащи ме и такива, от които наистина вече почва да ми писва повече от обичайното за едно лениво и засипано с други, тежки задължения студентче, на година разстояние от завършването си... Но, както и да е, по същество. Пускам бележката не конкретно, че желая да се коментира и да споделяте Вашето лично мнение, скъпи четящи, а дори и само да се прочете, защото тези, които се опитват да слушат от едно известно време, от скоро, биват стъпквани и правото им да изрекат нещо- било то под формата на пост в някой блог или писмо до някоя телевизия, дори и само с обикновено запитване за Случващото се- бива поругавано и отнемано... Отнемано от самата журналистика, репортерите, които ужким трябва да отразяват това, което вълнува народа, човечеството, света. Но всичко изведнъж "Пуф"- изчезва, убито от някой правителствен плъх, платил повечко на някой репортер, че да се скрие реалността, да се накърни делот...

Времето си лети- лети- лети, и се губи и не остава нормално... добре, че е Ректората на университета, да , добре че е той... Лошото време, лошият интернет в общежитието и желанието за миг човек да остави писалката, тетрадките и книгите, върху които има да пише курсови работи и анализи, и отделно- онези, любителските, които пленяват моята хоби- страст от години, да... те, благодарение отново на библиотеки и "комшии" от горен етаж в общежитието, благодарение... Стига толкова... много неща изпуснах тази година, не, всъщност, пропуснах да напиша, да вмъкно да съобщя и... е, няма да се връщам обратно, ще карам по същество... направо... От доста време, ама наистина бая, се опитвам да си направя една статистика на всичко, което гледам сега, което съм гледала или тепърва ще гледам... ми, да се пробвам освен, като навярно ще вметна и някое и друго книжно заглавие, че да е по интересно... обичам, фанатик съм, направо вманиачена в подредбата и класифицирането, неизбежно чувство ...

Какво забавно и интересно ъпдейтване. Говоря не само за нещата, които самата аз правя, но и за това, което системите извършват. Обърнали ли сте внимание? Промените. Десетки, едновременни и внезапни от всякъде. Промените... Започващи с бунтуване в някои случаи, със стачки и негодуването на народа, на работната ръка, на... обществото. Но, разбира се, някои са така приятно изненадващи, така приятно странно... Точно както Blogger-ът сега! В първият момент доста му се изненадах, но си струва изгледа, панела или там каквото е правилно да бъде наречено, работата би била много по- елементарна. Нали, нали? Хохо, да не пропуснем и Gpoogle+, който преди броени минути конфигурирах с Блоггера, така че връзката между им да е... по- ясна, изглежда. О, да, разбира се, толкова по- олекотено изглежда, по- опростено и изчистено и ми харесва. Ах, да! И You Tube в цялата тази връзка от страници, всичко в едно! Също и Facebook, не в комбинация с другите на Гугъл, но все пак... новият му изглед "Днев...

Изпитвам едно неудържимо чувство да споделя, да опиша, подробно да обясня за простотията на системата. И то не коя да е система, а тази покрай настаняването в общежития. Три години вече и не свикнах, и няма и да свикна, разбира се, то е невъзможно... Но то не е само системата за настаняване, и да уточня- не говоря за компютърна система, а за системата от хора, живи, дишащи, функциониращи, уж специалисти... да бе,- системата, политически, делово и така нататък и така нататък, еми, отчайващо е, но пък аз до толкова се отчайвах в действителност от цялата ни държава, че вече казвайки "Отчаях се." го казвам по навик, без да влагам никакво чувство в израза. То и не си заслужава. Но нека разясня... Най- ранният влак, тръгна на време, закъсня около десетина минути с пристигането- Ок, пътищата и без това са много зле, но вече и жп- то стана много зле, в един участък около Дупница си беше направо орище и от двете страни на линията. Благоевград. Студ и мъгла. Това приличаше малко н...

Голямата депресия... не буквално, разбира се... е тази моя Дипломна работа и съвсем достойно, смятам, си заслужава главната буква. Два месеца вече ровене- ровене- ровене, не е кой знае какво събиране на материал, по простичката причина, че самият материал е в едно грамадно количество, до което сигурно никой доцент, доктор, апокрифен специалист или каквото и да било, не се е докосвал изцяло. Е, вероятно е и да бъркам, кой ги знае тези във Ватиканът какви ги вършат- съвсем различна тема, впрочем. Хах, ами, то не че аз също ще се задълбая чак толкова в тази изкусна материя- само няколко книги, няколко статии, няколко имейла с едно ново познанство от БАН- общо взето това. Сега остава да се заема със сглобяването на всичко, с което разполагам... ама то пъзелите трудно се редят, нали знаете, особено ако са без спомагателна картинка- модел и се състоят от няколко стотин мънички парченца. Е, не, че и това би ми било проблем... проблемът ми е в това, че все още не знам от къде да почна, а ...