My_Life

Безброй, в различни цветове и "стъпващи" в различни посоки. Но тези шарени лапички всъщност водят в една и съща посока. От където и да се тръгне, следвайки ги, се стига тук! Aqui Há Gato! Книжарницата с котките! Любимата книжарница на португалците през 2020 г., „Aqui Há Gato“, е много повече от книжарница: това е по-скоро място за творчество в сценичните, театралните и пластичните изкуства, където книгите се подбират ръчно за деца от всички възрасти. векове, където ви водят котешки лапи, залепени за тротоара на улиците на историческия център на Сантарем. "В продължение на 15 години ние правихме стъпка по стъпка. Ние изграждаме път", базиран на „една много желана мечта“, при получаване на наградата е казала София Виейра, промоутър на „Aqui Há Gato“. (Същата тя, която на перфектен ангрийски ми обясняваше колко лош бил английският й, когато влязох, за да се порадвам на котките и...да си взема книга за спомен) . Aqui Há Gato“ е резултат от споделен вкус към изкуството

 Повечето хора се влюбват в книги, чиито сюжет по един или друг начин наподобява техния живот или откриват себе си сред героите вътре. Аз нямам нищо общо с нито една частица от този роман, но изпитвам такъв афинитет към него, че потръпвам само при мисълта, за който и да е момент от развоя на сюжета. Това беше книгата, тоест двете книги, които прочетох за 24 часа, почти без да правя нищо друго, освен това, вълнувах се, разсмивах се, ядосвах се, плаках. И остана следа.  Толкова обичам този роман, сериалът, всичките филми, анимираните версии дори, че мога да говоря с часове...часове. Затова пък се надявам все повече хора да отидат и да гледат тази нова екранизация по сценарий на    Александър дьо ла Пателиер, Матийо Делапорт, като и режисурата е тяхна.  Трябва да отбележа, че като режисьори са много силно дуо. Филмът е френски, между другото, не е американска, холивудска касичка. И французите са се справили повече от прекрасно - с декори, с костюми, с изграждане на цялата визия през 19 ве

Блогът от време на време се пробужда, като днешното му такова пробуждане е напълно българско, родно, традиционно и празнично...с малък привкус на история.  Българските обичаи са носители на национална идентичност, а корените им търсим в далечното минало, здраво преплетени с историята и християнската религия. През годините наследените традиции се пазят и обогатяват, като доказателството за това днес е богатият културен календар, който включва десетки международни и национални фестивали и събори. А къде, освен на традиционен събор, можеш да усетиш тръпката и атмосферата на традиционната култура и да се насладиш на истински празник. Опиянен от песни, свирни, танци и подплатен от достатъчно количество домашни вино и ракия (не е задължително), осезаемо усещаш и се насищаш с автентичен български фолклор. Събори (или сборове) и празници на населеното място има всяко село и град в България, но големите и популярни фестивали на народното творчество, с годините се превръщат в притегателен център

Пред единадесетият ден от Блогмас разходката ще ни върне няколко милиона години назад във времето, но и ще разгледаме заедно неща от преди няколко десетилетия и столетия. Първо да си поговорим за Пришълецът от Палеогена, който се спотайва в Регионалният исторически музей в Перник .  Пришълецът от Палеогена всъщност е названието на една от изложбите в РИМ-Перник , а преди известно време съвсем случайно попаднах на нея, като посетих музея с идеята да разгледам изложбата, посветена на Паисий Хилендарски, за която ще пиша малко по-надолу. Но първо за това чудато създание, живяло в сладководният басейн, който е била настоящата планина Люлин преди милиони години.  През септември 2010 г. при строежа на АМ „Люлин“, 50-годишният булдозерист Емил Матушев и колегата му Димитър Мицев попадат на вкаменелост на риба. В него е подаден сигнал и под ръководството на вр.и.д. директор Василка Паунова, археолозите Ф. Михайлов и А. Бакъмска и със съдействието на фирмата изпълнител „Мапа-Чингиз“ каменният б