My_Life

 След "Хамелеонът се завръща" вече знаех, че Крис Картър не пише меки криминални истории. При него мракът не стои само като атмосфера, а като натиск - върху жертвите, върху разследващите и върху самия читател. "Екзекуторът" продължава точно в тази посока, но този път страхът е още по-личен, защото престъпленията не са просто жестоки. Те са насочени към най-дълбокото, най-скритото и най-уязвимото в човека.  Страхът!   "Екзекуторът" (Ера, 2010) от Крис Картър е втората книга от поредицата за детектив Робърт Хънтър. Историята започва с обезглавено тяло на мъж в Лос Анджелис, а върху гърдите му е изписана цифрата 3. На пръв поглед случаят прилича на ритуално убийство, но много бързо става ясно, че зад него стои нещо по-сложно, по-лично и много по-зловещо. Жертвите започват да се увеличават, а всяка от тях умира по начин, свързан с най-големия ѝ страх. Точно тази идея направи романа толкова напрегнат за мен. Убиецът тук не просто убива. Той прониква в човешки...

 С тази книга влязох директно в тъмната страна на криминалния трилър - без бавно загряване, без мека подготовка и без удобна дистанция между читателя и ужаса. "Хамелеонът се завръща" започва така, сякаш някой рязко отваря врата към кошмар, който изобщо не е приключил. А най-страшното е, че още от първите страници става ясно: миналото тук не просто се връща. То се връща с подпис - това беше усещането ми преди повече от десет години, когато за първи път се докоснах до книгите на Крис Картър, още като студентка и вместо да чета задължителната западноевропейска литература или славянските автори от по-миналия век, библиотеката в операта ми осигуряваше всякакъв друг вид четива.  "Хамелеонът се завръща" (Ера, 2009) от Крис Картър е първата книга от поредицата за детектив Робърт Хънтър. Историята тръгва от анонимно обаждане и труп на жена, белязан със странен символ - почерк, свързван с убиец, наричан Ангелът на смъртта. Проблемът е, че този престъпник би трябвало да е мъ...

  Колко е странно да пиша отново тук, след като години наред страниците стоят празни.  Все пак ми е интересно дали мога да раздвижа блога, той си е старец на повече от 19 години, почти нищо от тук не е изтривано или архивирано, така че наистина много неща могат да се открият. Е, вероятно постепенно ще го преработя малко, ще го поукрася и пренаредя всичките му притурки, но структурата ще си остане същата, отличителна за моя милост... Всъщност, последно съм писала през 2024, публикация, посветена на книга от български автор. Сега отново ще пиша за книги, но този път за забранените книги, за баннатите, за онези, които едно общество отхвърля, отрича, забранява, линчува, изгаря... е, не съвсем, тук прекалих.       Първо - уточнявам, че тази публикация е върху събития, случващи се в Щатите, все още не съм проучила въпроса дали има нещо подобно в Европа. В България не, определено, съдейки от своите читателски интереси от едното време и това, до което дру...