Гаражна разпродажба, що за чудо... ?

Рано- рано двуетажната къща беше вдигната като под тревога, и то да беше от някой член на семейството щеше да е добре, но "будилника" беше на входната врата и тропаше с все сила сякаш, то всъщност такива будилници бяха няколко и толкова усърдно дрънкаха от въне, че щяха да събудят и микробите наоколо. Още малко дървената врата щеше да падне, ако една синекоса не отвори със замах и едно белокосо момиче със зелени очи едва не връхлетя вътре от изненада. Зъд нея бяха другите двама дразнители, червенокоското и малката сестра:
- Докарахме предметите, отваряйте гаража.- промърмори Ника и скръсти недоволно ръце:- И кажи на брат ми, че прекалява със спането.
- Едва... седем часа е...- заговори Джесика сънено и се подпря на страни, на вратата, прозявайки се.
- Хайде, хайде, Онее- чан, не се излагайте!- Миани директно връхлетя вътре, дори преди Вичи, пряскайки с ръце, а кестенявите й кичури се развяха след нея като перелина. Ника вдигна рамене и последва и второто момиче- будилник вътре, подминавайки синекосата.
- Ама...- никакво внимание, въздъхна, прозя се пак сънено и затвори вратата.
- Чичо Ника!- тук вече имало и будни, да се чуди и мае човек. Едно белокосо момче със сини очи, като майка си, махна от стълбите горе на червенокосият, който също го поздрави така. И като стана дума за горе, точно горе едно друго белокосо дете се опитваше да разкара баща си от леглото:
- Тате... гостите дойдоха, тате.- побутваше го лекичко с мъничките си ръчички и едва ли не шептеше. След зълги минути на побутване и подръпване, най- сетне едни кристални очи срещнаха други. Да, Нини толкова приличаше на баща си, не беше истина сякаш. Той се усмихна топло и потърка сънено очи, а детето се отдръпна малко назад, с ръчички зад гърба си, когато чичо й буквално връхлетя и всичко се разви неописуемо бързо, след като Нава се оказа шокиращо взиращ се в тавана от пода:
- Ника?
- Добро утро.- подсмихна се червения дявол и вдигна рамене, подавайки ръчичка на белокосата си племенница. Гости ли? Същински напасти!

Не им оставиха и половин час да си допият кафетата, децата, разбира се, си бяха добре, подреждайки предметите за продан. Нико си беше повече от доволен даже, че щяха да се отърват от някои неща, които той не понасяше, както и Ника. Макар и толкова рано, вече се събираха хора, на Вичи й беше поверено да се занимава си Нини... като и двете бяха едни малки. И ето, че дългия ден беше ясен още от сега. Дълъг и труден:
- Това смятам, че трябва да е така.- Миани посочи една нощна лампа с някаква странна форма, някаква шапка от горе сякаш, и прехапа устни, до нея Джесика поклати леко глава:
- Не, не... так.- и обърнавъпросната шапка. Май и така не беше.
- Не, Онее- чан, така трябва да е.- ново обръщане. Двете се спогледаха намръщено, май след малко щяха да започнат да споря:
- Ето така трябва да е!- синекосата пак го обърна.
- Не!
- Мамо, грешиш.- точно това хлапе много много не им трябваше, и той да дава мнение, но ето че реши да се намеси. И той взе че обърна онази част от лампата, така както Миани смяташе, че е:
- Абе, глупости!- започваше да се изнервя:- Нико, отивай при баща ти и чичо ти.
- Аз само казвам как е.- начумери се и вдигна рамене. Ако преди малко Джесика и Миани щяха да се закарат за някаква лампа, то сега щяха да са Джесика и синът й.
- Добре, да я оставим.- на кестенявото момиче й писна и посегна пак към лампата, само че от там още две ръце и...нещото се разби на земята, макар и да остана цяло, сега изглеждаше още по- странно:
- Ам... това трябва да се бракува вече нали?- попита белокосото момче след малко:
- Хм?- а ето ги и другите двама. Ника вдигна лампата от земята и я огледа замислено:- Браво бе... успяли сте да я сглобите правилно. Шапката не трябва да е от горе, а от страни.- подсмихна се леко и я подаде на брат си, прподължавайки си натам да оглежда какво са изкарали да продават и оставяйки три леко тъпо- гледащи лица.