My_Life

- Здравейте. Колко нетипичен е този начин на представяне, но пък беше сметнато, че е по- елементарен.- едно сладко детско гласче се разнесе ведро из претъпканото заведение. Беше бар, но не някой елегантен и скъп, ами най- обикновена пианска дупка, пълна с пирати и разбойници, всъщност имаше ги всякакви, но си кротуваха и сега слушаха това, което момичето говореше. Беше дребна на ръст, много слабичка, но пък имаше спортна структура, личеше си че причината за слабото телце са множество физически тренировки. Тъмната й косица беше неравномерно подстригана, даже сякаш кичурчетата бяха накъсани, но пък лъскави и загладени, добре поддържана рошава прическа с множество шарени мъниста, вплетени в кичурите. Очите й бяха с цвят на кафеникав пустинен пясък, големи и изразителни, на фона на карамелена и гладка кожа. Другото необикновено в това момиченце бяха чифтът големи черни уши, които потрепваха от време на време на главата й и дългата черна опашка, която се увиваше около крачето на високия ст...

Всичко беше обгърнато от тъмнина, всичко, и само това беше ясното. Тъмнината и студа навсякъде около него, усещаше ги, макар и клепачите му да бяха затворени. А може би беше така именно заради това, че не виждаше нищо, а и не чуваше, сега се будеше като от дълъг сън и хлада на въздуха, който изпълваше дробовете му, хлада на леглото, върху което лежеше, те се прориваха през него като хиляди иглички, които не желаеха да напуснат тялото му, миг след миг. Опита да си поеме дъх, колкото се може повече и сви веждите си, след което лицето му отново се отпусна и очите му се отвориха бавно. Очи като на дете, загубило всичко за един кратък миг, кристално сини, абсолютно ледени стъкълца, но в това синьо в тях имаше нещо топло, нещо неопределимо. Сега вече виждаше, тъмнината си отиде, заменена от една мъглевина. Виждаше ли? Не. Само той така смяташе. Сега черното пространство, в което се намираше, сивееше, всичко беше обвито в сиво. Каменно? Не, едва ли. Метал? Студен метал, това беше. Хладнината...