My_Life

 За някои книги мога да пиша от раз, за други ми се пише, но не намирам подходящите думи, а има и такива, за които просто не ми се занимава...Е, "Злато от Загрей" на вълшебницата Весела Фламбурари не попада в никоя от тези мои лични категории. Тя попада в специална категория, книгите, в която попадат, са тези, за които думи имам, но са толкова много, че ми трябва време, за да ги събера на едно място. Този малък фантазиен роман - "Злато от Загрей" (Кибеа, 2024), - започва с пътешествието на едно момче с велосипед в планината, спукало гума, попаднало в буря, приютено за малко...уж...от двама възрастни, грижещи се за буйно момиче и нейното мъничко братче. И в последствие се озовават в Долната Земя, защото балансът на света е нарушен и само трите деца могат да го възстановят.   Един мъничък съвет от мен - нека се има предвид, че началото на този роман е много различно и интригуващо, започвайки с малко информация за героите, - не е проблем и да се запознаете с тях предва...

    Имам чувството, че не съм писала за книги от цяла вечност, а и май е горе-долу така, затова пък сега реших вместо да говоря на дълго и на широко с някого за книга, която ми е харесала, да си раздвижа пръстите и да ви вкарам в приключението на една малка фея, която не е толкова малка, всъщност е най-голямата фея, която може да съществува и името ѝ е   Пелота .  Вера Неделчева-Верита  е авторката на тази книжка за деца, да, да - Книжка за деца!  Ще пиша за приказка, за детска книжка! Която тепърва ще излезе на българския пазар под логото на издателство  LitDeSign  - ново и нашумяващо издателство (зад което се крият доста интересни творчески въображения, разглеждайки архива с автори). Всъщност ще си призная, че не толкова историята, колкото илюстрациите към книжката събудиха тръпката - толкова наситени, ярки, ясни и красиви (и защото си имам едно професионално графично-дизайнерско око зад рамо, което каза - “Я, какви яки илюстрации!“, та още пове...

Музата ми идва доста трудно последно време, но когато става дума за цели поредици и то от български автори (защото Гери Йо, да не сбъркате случайно, си е именно българска авторка), и то поредици, свързани с Дракула, и то обхващащи не само вампирите като митични същества, но и върколаци, самодиви, вещици, нинджи, духове, русалки и така нататък и така нататък...о, няма как да не намеря муза, няма как! Гмуркаме се в една история, в която главни действащи лица са не кои да е, а потомките на всеизвестния граф Дракула, който пък е оставил проклятие върху целия си род. Самите представи на вампирите в трите книги са си...ами представи като за вампири. Което пък ме подсеща колко харесвах точно книгите за вампири до преди осем-десет години (когато блогър просъсществува) и въпреки, че сега ги намирам за не толкова интересни, за еднотипни и дори скучновати, не мога да отрека, че вампирските книги са ми все още любими. Но пък! Тук не става дума само за вампирски книги, защото още от първата...

Панаирът на книгата в НДК се вихри вече седмица, лично в събота го посетих и си тръгнах от там с доста задоволително количество книги (в края на поста) и съм доволна, планирала коледната си отпуска ден по ден, книга по книга... (последните страници от органайзера ми са запълнени с плановете за коледни книги.) ^_^ Но за тези, които не посетиха панаира тази неделя - последният ден, а и още не са избрали какво да подарят за Коледа на свои близки и приятели, то предлагам един набор от книги - различни жанрове, различни възрастови групи, различни издателства , които си заслужават уютното местенце във всяка една библиотека. Макар, че изминаващата сега 2017 година не беше особено ползотворна от към четене за мен, то все пак от тези книги има само две, които все още не съм довършила ("Афиши в огледалото" и "Момичето, което изпи луната"), но са толкова очарователни, че не мога да не включа в препоръките си. Това са книги, които определено биха зарадвали читателите...

Ноември е месецът на премиерите, така ми се струва, защото това е поредната такава, на която присъствам този месец и то на двама български автори - моят приятел и един от любимите ми майстори на перото, - Валентин Попов-Вотан с неговата четвърта книга, на която съвсем скоро писах и предревя, в компанията на една чаровна изгряваща  писателка - Анна Гюрова с нейната дебютна книга под короната на Издателство "Гаяна" . Премиерата на двете книги се състоя на 16 ноември в Bar Road 66 от 19 часа, в компанията на много блогъри, хорър, фентъзи и фантастика писатели от Клуб Lazarus и гости, любители на жанровете на авторите. Имах удоволствието на място да чуя един от разказите на Анна Гюрова,  прочетен от Алескандър Цонков-Лостов и силните думи на Делян Маринов , което ме и убеди, че тя е един от онези необикновени писатели, а пък за Вал няма какво повече да кажа, прочетете ревюто ми за "Ангелите нямат криле" . Сюбитието беше чудесно, в една комфортна ...

За нетърпеливите да видят нови постове с ревюта на книги - скоро, скоро, - този пост е посветен на нещо повече от книги... Точно преди седмица, в събота, в едно уютно местенце в София, около Столична библиотека, се събрахме книжни блогъри и влогъри от Варна, Пловдив, Перник и София, поканени официално от едно приказно име в българската литература за деца - Весела Фламбурари ! Поводът беше новото издателство, което се "роди" под крилото на Весела, заедно с Катя Кирилова.  "Ателие за българска детска литература "Горната земя" даде началото си с първата си книга за деца - "Съкровище, пищови и Южни морета" от писателят Калоян Захариев , едно много красиво издание, с приключенска корица и то точно в любимият ми детски жанр - пиратският! Весела събра на едно място сладурите от " Четат ли двама " - Алекс и Райс, едната половинка от дуото на Bookadore - Сашо, Теми от Writing is fun , Кики от A Court of Books and Magic , Рали...

Имам изключителното удоволствие да напиша предревю за четвъртата самостоятелна книга на Валентин Попов (Вотан) - новият бисер в колекцията на Gaiana bokk&art studio . Макар и малко позакъсняло ревюто е върху сборник с разкази, в които всеки един от героите е като асоциация на някакъв тип ангел - отмъстителен, съпричастен, следващ традициите си, опитващ се да се спаси от съдбата си или просто да оцелее в света, в който е загубил мястото си. Всеки един герой е ангел със загубени криле... Валентит открива сборника си с разказа за "Последният човек" , началото на една футуристична поредица от истории, с нови литературни похвати, които забелязвам и които Вал умело е развил. В този разказ става дума за една изгубена душа, последният човек на света, огорчен, изоставен, забравен дори от времето и пространството, един човек, който е загубил всичко, а един ден дори забравя говора и речта си...един ден бива забравен дори от самия себе си и изчезва от лицето на света пред ...

Снощи присъствах на едно много вълнуващо ме в началото събитие в клуб "Перото" (в НДК) - среща на читатели, блогъри, критици и писатели за обсъждането на ползите от всеки един да изрпазява своето мнение и по какъв начин, т.е. кой има по-голяма тежест в предоставянето на информация за дадена книга към "обикновените" читатели (по-надолу ще обясня защо използвам точно този термин). Смятам обаче преди да се впусна в излеяния и коментари на цялото събиране на литературни люде, да представя нещата за себе си и за своя блог от самото начало - една хронологична линия набързичко... (не, че съм длъжна, но го смятам за редно). Създадох този блог преди близо десетина години, защото(!) обичах да пиша. Още като ученичка придобих една обич към писането и развитието на въображението, макар да бях много лош читател - започнах да чета като маниак книголюб едва малко преди и най-вече в студентските си години. Пишех тук за какво ли не - всякакви хрумвания, всякакви цитати, вс...