My_Life

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен. Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попи...

С такова вълнение и напрежение се очакваше появата на филма Warcraft , да видим как ще бъдат показани орките , елфите, магиите , отвъд играта, която на мнозина ни е почти влудяващо позната и ни носи сладка носталгия.  Филмът наистина беше нещо велико и грандиозно, нещо спиращо дъха (особено сцените от птичи поглед над градовете, над армията от орки), а и грифонът - обичам го това същество! Орките пък бяха прекрасна изработка. Legendary и Universal Pictures са си свършили работата повече от добре, може би на моменти актьорската игра беше леко суха, но...не съм тръгнала да говоря за филма сега. Хубав беше, няма спор, напълно оправда очакванията на всички, но както винаги и тук можеше да се иска нещо повече (няма да критикувам). Все пак филмът си остава просто част от играта на Blizzard , а истинската предистория, причината орките да се доверят така на Гул'дан , да преминат през портала към Азерот е представено дословно в тази книга - историята на Дуротан , вожд на Фро...

„Уилбър Смит е най-добрият писател на исторически романи. Може да се изгубите в тях!”                                                                              Стивън Кинг В последно време правя много признания за себе си и за книжните си предпочитания, обаче така изглежда преоткривам и наистина какво ми харесва все повече. Голям любител съм на Древен Египет, на тяхната история, култура, изкуства и отдавна забравени маниери, които някои автори се опитват да предадат в книгите си...И да, признавам, че не съм особена почитателка на исторически романи, макар че това не  е съвсем исторически, ...

"Притежаваме значи книжарница. И кога се продават най-много книги? Правилно. По Коледа. А сега сме началото на октомври, така че нищо по-лесно от това да отворим през ноември. Преди това трябва да се свършат няколко дреболии. Например да занесем парите, които първо трябва да вземем назаем, във Виена, да изготвим наемен договор за жилището, да си потърсим банка, която да ни даде кредит срещу удостоверението за спечелен търг, без да задава прекалено много въпроси, да открием детска градина за дъщерята, училище за сина, да вземем разрешително за търговия, да опразним помещението, което е претъпкано с книги, декоративен и опаковъчен материал, да боядисаме стените, да боядисаме черчевето на витрината, да сменим електрическата инсталация, да измислим лого, да изхвърлим линолеума, и, и, и. Както споменах, сега сме едва втората седмица на октомври, така че отваряме на 4 ноември? А, да, преместването във Виена ще го уредим по-късно. И без това още нямаме жилище." ...

Знаете ли кой е Аспарух? А Българ? А Пешо Слепия, а...айде стига! Не знам какво бих могла да напиша за тази книга, но определено ми беше като животоспасяваща доза...смях и забавление, след като бях приключила с "Домът на корпината" от Хоровиц (за Шерлок Холмс) и се радвам, че това малко четиво попадна в ръцете ми на последния Панаир на книгата в НДК. Идеята да взема книжката беше на брат ми и той самият (сигурно трябва да се съветвам и с него, докато пиша) разигра книгата три или четири път, лично аз два, защото първия път загубих от злия капитан (пък и имах сравнително малък екипаж - само шест души). Но книгата е забавна и прият...трябва да я изиграя пак, трябва... Лека за четене и неусетно Главният Герой ( тоест Ти; тоест ГГ; тоест Гого :D ) се впуска в приключението и става част от него. Минаването през страниците, епизод след епизод е вълнуващо и занимателно, шегите са често срещани, а загадките водят до още по-интересни събития. И нищо, че с решаването на пр...

Втората книга, заедно с "Фалшивият принц" , която взех по повод 23 април и трябва да призная, че "Червен изгрев" е и първата книга, чието резюме на задната корица не чета, а просто я харесах, не знам по какво, просто я харесах и я взех от промоцията. И сега й дойде времето.  Честно, малко я поизмъчих тези дни, не защото я сравняват с "Игрите на глада" (не съм я чела, никой да не ме линчува!), знам за какво стана на въпрос, но по някакъв начин езикът на Пиърс Браун ми беше малко тегав, пък и историята не вървеше особено гладко. Всъщност беше обратното - плавно, съвсем ненатрапчиво, въпреки вулгаризмите и тягостните положения на главния герой - Дароу, някои ситуации до толкова биваха представяни на бързи обороти, че дори се замислях: "кърваво проклятие, кога пък се случи това?!" - типично в стила на героя. Няма я излишната описателност, както при Питър В. Брет, за което самият Брет трябва да си вземе поука от Браун за развой на история, обхва...

Дженифър Нилсен . От един момент нататък ще започна да обръщам голямо внимание на тази авторка. Не съм любителка на жените писателки, гледам с особен скептицизъм на тях, макар да знам, че има някои наистина възхитителни попадения, които ме пленяват моментално и ме държат на нокти през цялото време, че и след това. Дженифър Нилсен е именно една такава писателка, която пусна една специфична царствена връвчица, с която ме омота и...хейде на жаргонно - зариби! Не съм чела нищо друго от нея до сега, а така като гледам, тя май няма и нищо друго, преведено и издадено на български (е, ако бъркам, се извинявам). Но след толкова месеци на азастой и почивка от ревюта, е време да посъживя малко нещата - май месец дойде, "р"-то се махна и дойде сезона на дивашкото четене. И поради тази причина започвам сезона си с ревю, посветено на една кралска история.  Ако още не е станало ясно, говоря за "Фалшивият принц" . Реално погледнато взех книжката с известни съмнения, червенат...

--> Както съвсем наскоро в едно съобщение казах на Делиян Маринов („Пътуване през спомени“), че съм „яхнала метлата“...във възхвала на българските автори. И е точно така, и затова няма да нарушавам серията, а отделно – лято е, време за летни книги! Та...понеже си направих една едноседмична ваканция до бургаския край, си се запасих и с една чанта книги. Ще започна с тази, с която открих сезона на морските приключения в началото на седмицата, а именно „ Когато бях морски капитан “ на Михаил Вешим. Многократно съм повтаряла в миналото, че не се спогаждам добре с книги, писани от първо лице, от името на автора, но постепенно, минавайки покрай сър Конан Дойл и още дузина автори, сред които и едни от до момента любимите ми български, започнах да преодолявам този неприязън и да не обръщам внимание дали книгата е писана от трето лице или от първо. Затова и тази книжка ми беше толкова интересна. Бях решила да започна лятото само с книги със сини корици, но след като „унищожих“ Д...