~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2015-12-31

Книгоподобна равносметка за 2015. Книжно посрещане на 2016!

 Последната равносметка...
2015 беше една изключителна година за мен, за блога, за взаимоотношенията и насоките ми към някои особености в литературата, които преди избягвах или пренебрегвах. Тук добавям скептицизмът ми към жени-авторки, нетърпимостта ми към сюжет, написан в първо лице ("Аз") и още няколко дреболийки, но...ето на, че това през изминалата книжна литература беше преодоляно чисто и просто от самата страст към литературата, към книгите и към разнообразните стилове на авторите.
Не беше кой знае колко лека година, но пък беше чудесна.

Опитах се да изброя в един списък всички книги, които купих тази година, а и не само купените - и онези, които ми бяха подарени, и предоставени от издателствата, и...от самите автори, но не ми се получи преброяването. Благодарна съм за всичко това, благодарна съм за всяка една книга, за всяко едно заглавие и думичка, излязла от под ръката на моите любими автори, на онези, с които тепърва се запознах, благодарна съм на преводачи и редактори, на художници на корици, на, на, на...
Да.
Издателствата.

Вярно, че не написах всички ревюта на книги, които прочетох през тази година, не винаги ми оставаше достатъчно време, но все пак ще компенсирам и няма да остане книга без ревю (обещавам!). 
Вярно е и че не успях да прочета всички книги, които населиха личната ми библиотека, броят им расте, както и броят на рафтовете, които се коват по стената, но и за тях ще дойде момент, няма да има пропусната книга, няма да има уважен автор, а издателствата ме очароват все повече и повече с невероятните си книжни шедьоври, с кориците и оформлението на книгите си изобщо.

През изминалата година имах удоволствието да се запозная лично с някои много уважавани от мен, а и любими при това, български автори - Делиян Маринов, Сибин Майналовски, Валентин Попов, Донко Найденов, Явор Цанев, Весела Фламбурари, Силвия Петрова и така нататък...
Истинско удоволствие беше за мен да прочета и напиша ревю на книга, която все още не беше излязла на пазара ("Пепел от мрак" от Валентин Попов). Присъствах и на самото представяне на книгата, в което участвах и се надявам да създадох желаното от самия автор впечатление у читателите му. 

С Делиян Маринов и Силвия Петрова имах честта да се запозная на тяхното чудно събитие - Походът на българското епично фентъзи, събитие, на което се разкри целият разкош на фентъцито през очите на двама автори и техните почитатели. На същото събитие присъства и издателката Весела Люкцанова, с която и си поговорих за книгоиздаването.

Двата Панаира на книгата - май и декември, - бяха също чудесни и ми дадоха поводи за много срещи с познати, също и за много запознанства - Милена Ташева от "Софтпрес", Йоана Ванчева от "Емас", Александър Торофиев (и Слави Ганев) от Книгите-игри,  Весела Фламбурари...
През тази година благодарение на Никола Христов и "Бард" имах възможност да открия нови любими имена и чудесни книги. А промоциите на "Сиела" допълнително подхранваха състоянието на библиотеката ми.

Може би пропускам някое име, не знам, но въпреки това благодарностите ми са към всички онези, които подкрепиха блога ми, страницата във Фейсбук (която за няколко месеца се сдоби редовни читатели), към всеки, който ми е дава съвет, споделял е интересите и страстта ми към книгите, мотивирането към редовно поддържане на страницата и за новото оформление, за следенето. Благодаря и за всичките контакти, които изградих през тази минаваща година с други книжни блогъри, с които обменяхме идеи за блоговете си, с които разменяхме препоръки за книги, обсъждахме прочетеното и се забавлявахме с въображението на нашите любими автори.
Насърчавам издателствата за още повече промоции, за още повече книжни игри с награди, естествено - книги!
Насърчавам авторите за още повече издадени произведения, за още повече литературни конкурси и...абе, още повече книжни дни!

Няма да споделям линкове към публикации, за първи път няма да давам активни връзки, това ще е просто едно писание, отчет и благодарност към отминаващата година, и с пожелание за блога, за блогърите, за издатели, преводачи, редактори, художници, за авторите и всички останали, с които сме...на един акъл относно книгите... ;)

Весело посрещане на Новата 2016 година и нека бъде още по-книжнобогата! 

2015-12-13

Последиците от Коледния книжен панаир (43-ти Международен Софийски панаир на книгата)



Днешният последен ден от 43-тия Международен Софийски панаир на книгата (в НДК) приключи изключително приятно. 
Не само, че успях да покажа  на семейството защо пролет и зима посещавам НДК и се губя в продължение на часове след щандове и книги, книги, книги, но и се видях с няколко много приятни ми души, запознах се с други, и си тръгнах със стабилна купчина, която...надявам се да стигне до пролетта (а и защото вкъщи вече мястото е много, много ограничено).


Една щателна обиколка из НДК ми даде добър изглед над местоположението на щандовете, особено на онези издателства, до които имах намерение да стигна на всяка цена. На всеки панаир са на едни  и същи места, но на мен си ми трябва време, за да се ориентирам... :D



Благодаря на всички, с които се видях днес, с които се запознах, поговорихме си за книги, споделихме си по нещичко, посмяхме се, поиграхме!

На Христо Блажев на щанда на Ozone.bg, с който си се виждаме всеки път и обожавам книгите, върху които е работил, просто защото издателството му - DejaBook, а също и Ciela имат чудесен избор в книгите, които да издават на български, и страхопочитаемият Кайло Рен от предстоящия седми епизод на "Междузвездни войни" беше сред книгите.
 
 Благодаря и на Йоана Ванчева от Издателска къща ЕМАС, книгата "Ясновидците" е прекрасна и с този цвят на камък обсидиан изглежда вълшебно. 

На Бранимир Събев с новия му сборник - "Априлска жътва" с очарователно посвещение към автографа вътре (и едно специално бонусче) и Издателство ИБИС, зарадваха ме с втората книга от серията за Младия Шерлок Холмс - "Червената пиявица".

  На Александър Торофиев (с който онлайн ме запозна Слави Ганев) и приятната компания от Книги-Игри.Нет - Приключение е да си спомниш, бяха на четвъртия етаж, под "системния номер" 4-4-2 (знаем си я тази система ;) и криеха на щанда си много примамливи заглавия, а при тях се разполагаше и Явор Цанев от Gaiana book&art studio, с който тепърва се запознах (благодарение на Бранимир, също) и можех да изкажа лично възхищението си от последния му сборник - "Home, Sweet Home!".
 
Благодаря и на симпатягите от MBG Books, при които винаги ми  е приятно да засядам (и при които брат ми поигра малко на настолните им игри), и прекрасната вълшебница Весела Фламбурари, с която можех да си поговоря също за първата й книга за Мина - "Мина, магиите и бялата стъкленица".

 Запознах се и  с Милена Ташева от Софтпрес, на която също съм много благодарна за две разкошни книги - "На живот и смърт" и "Книга на тайните".


 От далеч се поздравихме и с Темз Арабаджиева (че достъпът до средата на щанда на Colibri Books ми се видя трудничък и минах само в покрайнините). С Райчо Ангелов също се мярнахме из между щандовете.
 Егмонт България ме зарадваха със своята Харипотърска стена, книгите на "Междузвездни войни" и кадъра с Emil Conrad (и с една коледна шапчица), покрай премиерата на книгата на другия влогър - Цуро ("Блендер"). 

И оставих едно присмехулниче на Издателска къща БАРД, на които имам да благодаря за много неща през тази година.

 



Е, няма как My_Life: Книжен блог да не е доволен от тази ‪#‎Коледа‬!

А покрай мен и блога, и роднините са доволни =) 
Вярно, имаше още много издателства, покрай които исках да застана за по-дълго, още сигурно десетина книги, които исках, но шансът да остана сериозно без място по рафтовете вкъщи е сериозен, така че докато не поразместя - книги няма да купувам, а само ще си правя списъци. ^_^


2015-12-06

Блогърски препоръки за 43-ти Софийски Международен панаир на книгата - НДК


My_Life: Книжен блог организира кратка препоръка за предстоящия панаир. Не съм професионален блогър, а фрий такъв, въпреки това има книги, на които искам да се обърне внимание и на този Книжен панаир.

Не всички книги са излезли през последните месеци след Пролетния панаир и не всички книги са от тази година.
Това са една част от книгите, които прочетох през 2015 година и които ме впечатлиха, и въпреки, че има някои, които вероятно вече са изчетени от всички запалени читатели, все пак аз ги препоръчвам на онези, които още не са... ;)

Видеото е монтирано с удобната програмата ProShow Gold.


 


 ~~~

Чудатите снимки от чудатия остров - "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс

Обикнах книгата (а и втората част) още в момента, в който я видях, още преди да я разлистя и да я прочета. С твърдите си корици, с великолепното оформление от снимков материал, придружаващ всяка глава и допълващ историята.

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" на Рансъм Ригс (БАРД, 2014) започва като лека, дори до някъде битова книга, разкриваща историята на едно момче - Джейкъб, омаяно от приказките на дядо си за войната и битките му с чудовища. Историите приличат на страшни истории, с които старият Ейб цели да уплаши внука си, но и да му придаде приключенски нрав, да го дари с вълшебството на миналото. И момчето му вярва. Но с израстването, както всяко друго дете, и Джейкъб започва да се съмнява в достоверността на дядовите истории, все повече му звучат като фантастични приказки, като лъжи, а снимките, които дядо му му показва започват да му изглеждат все по-фалшиви и постепенно момчето открива в тях измамата на фотомонтажа.

Докато един трагичен случай не преобръща живота му и този на дядо му.

След месеци на ужас и недоверие дори в самия себе си, Джейкъб проследява думите на дядо си чрез писмо, изпратено от Птицата преди петнайсет години и смятайки, че така ще се пребори със страховете си, вселили се в него чрез историите на Ейб, Джейк поема на пътуване от Щатите към Уелс, заедно с баща си, където цели да открие сиропиталището на дядо му и евентуалната директорка - мис Перигрин (Птицата). 

След многобройни походи от единя край на острова до другия, след обхождане на дома и издирване на някакви знаци, Джейкъб се натъква на снимки, подобни, а някои и същите като тези, които дядо му му е показвал. Снимки с чудати деца. И докато разглежда снимките, размишлявайки върху вероятностите да са фалшиви...чудатите деца го откриват. И те в действителност са деца.

Като почитател на истории с пътувания във времето, времеви балони и пречупване на паралелни светове, тази книга ми стана много, много любима. И макар, че я започнах преди малко повече от седмица, заради липсата на време не успях да я завърша достатъчно бързо...Затова пък триста и трийсет страници бяха погълнати за по-малко от дванайсет часа, в една безсънна нощ и едно мързеливо утро. Макар и привидно да си има размер, книгата се чете изключително бързо и захласнато. И ми се прииска да я препрочета отново, пак да разгледам снимките на чудатите деца, да проследя приключението на Джейкъб през пещерата, отношенията му с необикновените сираци. Всяко едно тяхно премеждие. Сблъсъкът им с най-големите им страхове, чудовища, които само едно дете може да вижда...Само че ме чака втората книга от поредицата!

"Домът на мис Перигрин", отново казвам, е книга с чудесно оформление и вълнуващ сюжет. От момента, в който Джейкъп се озовава на острова, от момента, в който открива сиропиталището, когато бомбата пада, когато гладния и гадината застават пред него и се оказва, че месеци наред е бил лъган, но не от дядо си - дядо му винаги е казвал истината, а от онзи, който е трябвало да помогне на момчето да преодолее кошмарите и ужасът, а всъщност той самият е неговият ужас - напрежението не напуска страниците.

Героите, застрашени да бъдат разкрити, да бъдат обречени на времето, въпреки десетилетията, са просто деца, а мис Перигрин е единствената им защита и когато тя бива застрашена, смелостта се проявява във всеки от онези хлапета, готов да се жертва, за да спасят Птицата.

 photo quotes_zpsmdkyosgk.png- Милърд! Как се казва министър-председателят?
- Уинстън Чърчил - рече той. - Да не си се побъркала?
- Коя е столицата на Бирма?
-Боже,представа нямам. Рангун.
- Добре!На коя дата си роден?
- Защо не престанеш да крещиш и не ме оставиш да си кървя на мира?

Може би аудиторията на книгата е  насочена към малко по-малкия от мен читателски орбит, но без съмнение това четиво ще се хареса на всеки. Рансъм Ригс знае как да описва нещата, знае как да развива героите си, които не са никак малко, така че да няма някой останал на заден план, но и всеки да е индивидуален с чудатостта си.


-----------------------------------------------------------------


А през декември, 2016 - и филм.

"Сега всички хипотези и аксиоми се разпадат..." в "Град на стълби" от

Боговете се раждат от вярата на хората, те съществуват и увеличават силата си чрез своите последователи, чрез вярващите. И са безсмъртни.
Не, всъщност не са.

Много отдавна един мъж е открил оръжие, с което се е изправил пред величието на Боговете и техните богоподобни помощници...И ги е избил. 

В настоящето Баликов е град, изграден върху основите от разрушената вяра в Боговете, град, чиито улици започват и завършват със стълби в безкрая. Жив град на живи...и на мъртви легенди. Една сянка на някогашното величие от злато и разкош.


Да се намеква за Боговете е забранено, да се изричат имената им е подсъдимо, да се ползват техните символи или подобни на тях може да доведе и до смъртна присъда, а онези, които все още вярват, се гледат с лошо и биват отбягвани...и заличавани.

Баликов е привидно спокоен град, но заради тежкият ред и правосъдие, които царят в него, заради грубото управление, той се е превърнал в една подтисната колония на стария Континет, която крие в себе си повече тайни, от колкото учените на Сейпур - новата политическа и военна сила могат да предполагат.

В "Град на стълби" Робърт Джаксън Бенет (БАРД, 2015) представя един град, леко наподобяващ руско величие, една безмилостна и конспиративна политика, която се държи хладнокръвно, за да могат сейпурците да управляват света, спечелен им от техния древен герой - каджа. Още от първите страници книгата започва с правосъдие, дело за нарушение на законите, наложени от Сейпур върху континенталните жители, само че делото не стига до края, защото в града се е случило нещо много по-важно. Убит е учен, който прави проучвания на легендите за боговете и за техните магически предмети.


Заради тази внезапна  шокираща смърт в Баликов е изпратена възможно най-неподходящата личност, който би могла да се заеме с тази работа, но тя сама се назначава в тази роля - разследването на смъртта на професора. Шара Тивани (Комейд) е интелигентна и находчива, агент на разузнаването и възможно най-добрият шпионин. И не, че няма работа в Баликов, но с пристигането си бива въвлечена в цялата спирала от политически интриги и отговорности, които с всеки изминал миг, в който тя си напомня коя всъщност е, стават все по-тежки върху нея. И разкриването на тайни, които никога не  е трябвало да достигат до нея я превръщат в мишена.

Една дребна жена, съвсем обикновена на пръв поглед, трябва да се изправи срещу омразата на цял град и подозренията на собствения си народ, срещу манипулациите на леля си и срещу собствения си произход, за да открие убиеца на професора и да запази неговите проучвания за съществуването на Боговете. 
Всяка глава от книгата започва с архаичен текст, част от легенда или част от древни записки, които постепенно разкриват на читателя миналото на Баликов, на Континента и това, което всъщност са представлявали Боговете, тяхната сила, магията им, разцветът на света...И това е едно от най-интересните парченца пъзел в сюжета на книгата.


Но да смесиш Боговете с механиката, да смесиш магията и мистиката с влакове, коли, пушки - това си е една истинска каша, която, струва ми се само Джаксън Беден може да сътвори по такъв начин и с такъв литературен език, все едно е нещо съвсем естествено, все едно Боговете конструират локомотивите. 


Героите на Робърт Джаксън Бенет са много особени, всеки един от тях, започвайки с Шара и нейните тайни цели и стремежи, а също и с най-впечатляващия в цялата книга - Зигруд, който също има свой особен произход и почти фантастични бойни умения, силен и свиреп е, но и хитростта му го поставя наравно с политиците, които управляват Баликов.  В цялата компилация от нестандартни герои е и богатият интелектуалец, единствен, който може да изкара извън нерви Шара - Воханес Вотров, с чието държание спрямо нея лично аз много се забавлявах. 

За героите светът се гради върху забрани и ограничения, но някъде там, сред стълбите има нещо, което набира сили. Първата пролука се появява от един склад, който Шара смята да унищожи...и го прави, само че това е една от най-големите й грешки. И от тук нататък мъртвите Богове не се оказват кой знае колко мъртви.

Няма да издавам нищо повече, книгата си заслужава, а подочух, че има и втора - "Град на остриета", която се надявам да е също толкова интересна и да е в същия стил като тази. "Град на стълби" е една компилация от древно и съвременно, от стари вярвания и суеверия, от отричане и възприемане, и след възприемането идва отхвърлянето. Боговете умират и се възраждат, техните последователи са част от сенките, те се изказват по стълбите и изчезват в края на лабиринта от стъпала.

Признавам си, че трудно пиша за книгата, защото ме остави озадачена - не знаех от къде да започна и как да изкажа всичко, което мисля. Но ми хареса, дори ме подразни, че свърши и не продължи, че срещата между Шара и Божеството в онзи "свят" не разкри повече неща, или поне да продължи по-дълго, но и това, което богинята представи на наследницата на Комейд беше достатъчно. Една божествена частица продължава да съществува и да се пренася сред хората, дори и сред онези, които не са били благословени от Боговете в древността. Шара имаше тайни, но всичко, върху което беше градила живота си се разпадна, всичко се оказа лъжа, хипотезите и аксиомите се разпаднаха, щом Боговете се оказаха по-истински от когато и да било...и дребната сейпурка насочи вниманието на целия свят върху себе си.

 ----------------------------------------------------------------------------


2015-12-01

Спомни си, Шерлок! - "Лек мисловен трик" от Мич Кълин

Много пъти съм коментирала и споменавала колко обичам разказите на сър Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс, знаменитият детектив, консултант на Скотланд Ярд, един паметен литературен герой, който в продължение на години не може да бъде заместен от никого. Пък и никой друг герой не е успявал да ме впечатли, за да го сложа наравно с него.

Затова и гледам малко скиптично на книги за Шерлок Холмс, които не са излезли от под перото или пишещата машина на сър Конан Дойл. А толкова много други автори са си позволявали да пишат за този герой, да имитират стила на неговият истински автор. Нийл Геймън има разказ в сборника си "Внимание, психоспусък!", преди това "Домът на коприната" от Антъни Хоровиц. Припомням и поредицата романи за детските и тийн-години на Холмс от Андрю Лейн
Много предпазливо и внимателно изчитах всяко едно произведение, страхувайки се от въображението на авторите и стила им. Но нищо до момента не ме разочарова.

Не мога да кажа дали "Г-н Холмс. Лек мисловен трик" на Мич Кълин (Издателство: Intense, 2015) е разочарование, но останах със смесени чувства за книгата. Все пак винаги ми е било изключително трудно да пиша за Шерлок Холмс, въпреки, че съм привързана към този герой.

 Годината е 1947 и Холмс е на 93, живее кротко в Съсек с икономка, която е успяла да го изтърпи повече от няколко месеца и не е напуснала, заедно със малкия й син. Именно този син, Роджър, заема много главна роля в живота на възрастният вече Холмс. В него оттеглилият се от детективска служба гениален мъж открива нещо като свое протеже, едно интелигентно и спокойно момче, тихо, дори малко срамежливо, което открива разкоша в пчелите на ранна възраст и изведнъж, а не като Шерлок Холмс посредством свой случай.

Книгата обхваща няколко времеви линии, всяка глава по своему е значима, защото описва пътуванията на Холмс на тази възраст, неговите тревоги и размишленията му, това което е станал той след толкова години, след като не му е останало нищо друго...освен пчелите. Дори спомените му изневеряват.

Роджър се превръща в негов помощник, който е неотлъчно до него, който постоянно го пита и се интересува, и на който Холмс му разказва всичко, което си спомня от пътуването ни до Япония и гледката на града, опожарен след Херошима.

Това може би е и последният случай на Холмс, причината да бъде поканен в Япония не е просто за да се запознае от близо с една определена подправка, която би могла да удължи живота и да подкрепи паметта му, но и за да разтълкува едно съобщение или поне да даде отговорите на един мъж останал без баща преди десетилетия, който все още пази съобщението, пратено му от Англий, в което фигурира и името на Шерлок Холмс.

Уви, паметта на детектива не е токова силна вече, за да си спомни той кой именно е онзи японец, с който са се срещали през 1903. Точно в тази част от книгата, в тези глави тревогите на Шерлок са силно осезаеми, но най-ярко се проявяват неговите чувства и страхове, неговото безсилие и болката му по отминалото време, по загубените близки, когато времето му отнема и последният ценен му човек, онзи, който го разбира и който мисли почти като него...
Онова дете, което тайно се промъква в кабинет му, за да чете записките му.


И в негова чест Холмс довършва ръкописа, започнат преди толкова много години, ръкопис, в който той се старае да изрази своята привързаност към пчелите. 


Книгата определено си заслужава, да, макар че философската тематика е прекалено засегната, а това, че Мич Кълин си позволява да замени любимите от разказите на сър Дойл лули с ямайски пури, да спомене дори, че Холмс никога не е наричал своя най-добър приятел Уотсън, а само Джон...е, малко е прекалено, дори опитът му да копира дословно стила на писане на сър Конан Дойл е твърде натрапчив и може би ако не беше променил тези работи, ако не беше вложил толкова мисъл в съдържанието, навярно щеше да се получи още по-добре.

Въпреки всичко най-голямата сила на книгата е това, че Холмс най-сетне е представен като истински човек, със своите проблеми, с размислите си, със сълзите и признанието пред себе си, че вече изнемогва, със страховете, че губи паметта си и неговият т.нар. "Дворец на паметта", който представлява ума му  вече се срива и запустява.


Все пак след "Домът на коприната"  се заканих, че повече няма да прочета нищо за Шерлок Холмс, писано от друг, наруших си заканата заради Нийл Геймън, само че сега ще го направя пак. Защото като любител-читател на този литературен герой, не мога да възприема вида му и състоянието, в което Кълин го поставя. Вероятно някой друг, който може да се дистанцира от реалния образ и истинският му създател от 19 век би одобрил напълно сюжета, обаче аз съм зависима.

А има и филм, между другото, надявам се той да ми хареса повече.

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *