My_Life

 За някои книги мога да пиша от раз, за други ми се пише, но не намирам подходящите думи, а има и такива, за които просто не ми се занимава...Е, "Злато от Загрей" на вълшебницата Весела Фламбурари не попада в никоя от тези мои лични категории. Тя попада в специална категория, книгите, в която попадат, са тези, за които думи имам, но са толкова много, че ми трябва време, за да ги събера на едно място. Този малък фантазиен роман - "Злато от Загрей" (Кибеа, 2024), - започва с пътешествието на едно момче с велосипед в планината, спукало гума, попаднало в буря, приютено за малко...уж...от двама възрастни, грижещи се за буйно момиче и нейното мъничко братче. И в последствие се озовават в Долната Земя, защото балансът на света е нарушен и само трите деца могат да го възстановят.   Един мъничък съвет от мен - нека се има предвид, че началото на този роман е много различно и интригуващо, започвайки с малко информация за героите, - не е проблем и да се запознаете с тях предва...

    Имам чувството, че не съм писала за книги от цяла вечност, а и май е горе-долу така, затова пък сега реших вместо да говоря на дълго и на широко с някого за книга, която ми е харесала, да си раздвижа пръстите и да ви вкарам в приключението на една малка фея, която не е толкова малка, всъщност е най-голямата фея, която може да съществува и името ѝ е   Пелота .  Вера Неделчева-Верита  е авторката на тази книжка за деца, да, да - Книжка за деца!  Ще пиша за приказка, за детска книжка! Която тепърва ще излезе на българския пазар под логото на издателство  LitDeSign  - ново и нашумяващо издателство (зад което се крият доста интересни творчески въображения, разглеждайки архива с автори). Всъщност ще си призная, че не толкова историята, колкото илюстрациите към книжката събудиха тръпката - толкова наситени, ярки, ясни и красиви (и защото си имам едно професионално графично-дизайнерско око зад рамо, което каза - “Я, какви яки илюстрации!“, та още пове...

Винаги съм си мислела, че Торино е едно от малките градчета в Италия, а всъщност е четвъртият по големина, изключително красив и шумен град, през който текат четири реки. Град, обвит в мистерии, в древност, в архитектура, шептяща зловещо и носеща на местните само помен за нещо далечно, отминало, заспало и предстоящо да се събуди, за да донесе...гибел. "Двадесетте дни в Торино" от Джорджо Де Мария ( издателство MY BOOK, 2019 ) е репортаж от края на века, от края на 20 век, когато из Италия, стратана на религията и окултизма всяка една легенда е превръщана не просто в приказка, а в реалност, привличаща журналисти, писатели, туристи...Но през 70те години на 20 век Италия е била под натиск на политически проблеми и полицейски натиск, а Торино е страдал от "колективна психоза", която подпомага на автора, роден именно в този глад, да опише и пресъсдаде сцени, ситуации и географски достоверни обекти не просто по въображение, но и със силата на действителността, която...

Музата ми идва доста трудно последно време, но когато става дума за цели поредици и то от български автори (защото Гери Йо, да не сбъркате случайно, си е именно българска авторка), и то поредици, свързани с Дракула, и то обхващащи не само вампирите като митични същества, но и върколаци, самодиви, вещици, нинджи, духове, русалки и така нататък и така нататък...о, няма как да не намеря муза, няма как! Гмуркаме се в една история, в която главни действащи лица са не кои да е, а потомките на всеизвестния граф Дракула, който пък е оставил проклятие върху целия си род. Самите представи на вампирите в трите книги са си...ами представи като за вампири. Което пък ме подсеща колко харесвах точно книгите за вампири до преди осем-десет години (когато блогър просъсществува) и въпреки, че сега ги намирам за не толкова интересни, за еднотипни и дори скучновати, не мога да отрека, че вампирските книги са ми все още любими. Но пък! Тук не става дума само за вампирски книги, защото още от първата...

Имам изключителното удоволствие да напиша предревю за четвъртата самостоятелна книга на Валентин Попов (Вотан) - новият бисер в колекцията на Gaiana bokk&art studio . Макар и малко позакъсняло ревюто е върху сборник с разкази, в които всеки един от героите е като асоциация на някакъв тип ангел - отмъстителен, съпричастен, следващ традициите си, опитващ се да се спаси от съдбата си или просто да оцелее в света, в който е загубил мястото си. Всеки един герой е ангел със загубени криле... Валентит открива сборника си с разказа за "Последният човек" , началото на една футуристична поредица от истории, с нови литературни похвати, които забелязвам и които Вал умело е развил. В този разказ става дума за една изгубена душа, последният човек на света, огорчен, изоставен, забравен дори от времето и пространството, един човек, който е загубил всичко, а един ден дори забравя говора и речта си...един ден бива забравен дори от самия себе си и изчезва от лицето на света пред ...

Усещам, че попадам на все по-добри книги, което прави и писането за тези книги все по-трудно, особено опитвайки се да спазвам своите лични принципи за конструирането на едно книжно ревю. Затова и "Краля демон" на Синда Уилямс Чайм а (Емас, 2016) закъсня така, макар книгата да отлежава като добро вино в библиотеката ми, на ниския рафт, където оставям книгите, чакащи ревютата си. Отлежа си, дори някои глави бяха препрочетени - нещо, което при мен се случва само ако наистина фентъзито си е заслужило.  Сюжетът започва като типично фентъзи - меч и магия, - на някои моменти дори приближаващо се до идентичността в сюжетите на Робин Хоб, само че Чайма успява да равие героите си от една точка, стъпка по стъпка така че не в края, а още по средата на книгата характерите им са изградени и много познати на читателите. Разбира се, че има още какво да се очаква от тях, от всеки един герой и именно това очакване поражда вълнението от продължението на тази първа книга в поредицата ...

Никога не съм се качвала на самолет, но ако продължа с четенето на книги за самолетни катастрофи може би и никога няма да се кача. Макар да прочетох книгата преди няколко месеца и да съумявам едва сега да напиша ревюто й, просто понякога някои книги трябва да се уталожат добре в съзнанието, записките, които един блогър си води трябва да се прегледат внимателно и чак тогава да се напише...каквото трябва да се напише. "Преди катастрофата" на Ноа Хоули (Софтпрес, 2016) е книга, за която наистина трябва да се помисли. Ставаме свидетели на една самолетна катастрофа, частен самолет, на чиито борд се намират твърде известни и твърде богати хора, семейства с техните деца, безупречно добри пилоти, излючително мила стюардеса и един, съвсем случайно попаднал там, второстепенен художник, който може би след дайсетина години на опити да пробие и пропиване най-сетне е намерил своята муза и би могъл да успее в кариерата, за която се бори. Докато самолетът не се разбива в океана...