My_Life

Винаги съм си мислела, че Торино е едно от малките градчета в Италия, а всъщност е четвъртият по големина, изключително красив и шумен град, през който текат четири реки. Град, обвит в мистерии, в древност, в архитектура, шептяща зловещо и носеща на местните само помен за нещо далечно, отминало, заспало и предстоящо да се събуди, за да донесе...гибел. "Двадесетте дни в Торино" от Джорджо Де Мария ( издателство MY BOOK, 2019 ) е репортаж от края на века, от края на 20 век, когато из Италия, стратана на религията и окултизма всяка една легенда е превръщана не просто в приказка, а в реалност, привличаща журналисти, писатели, туристи...Но през 70те години на 20 век Италия е била под натиск на политически проблеми и полицейски натиск, а Торино е страдал от "колективна психоза", която подпомага на автора, роден именно в този глад, да опише и пресъсдаде сцени, ситуации и географски достоверни обекти не просто по въображение, но и със силата на действителността, която...

Имам изключителното удоволствие да напиша предревю за четвъртата самостоятелна книга на Валентин Попов (Вотан) - новият бисер в колекцията на Gaiana bokk&art studio . Макар и малко позакъсняло ревюто е върху сборник с разкази, в които всеки един от героите е като асоциация на някакъв тип ангел - отмъстителен, съпричастен, следващ традициите си, опитващ се да се спаси от съдбата си или просто да оцелее в света, в който е загубил мястото си. Всеки един герой е ангел със загубени криле... Валентит открива сборника си с разказа за "Последният човек" , началото на една футуристична поредица от истории, с нови литературни похвати, които забелязвам и които Вал умело е развил. В този разказ става дума за една изгубена душа, последният човек на света, огорчен, изоставен, забравен дори от времето и пространството, един човек, който е загубил всичко, а един ден дори забравя говора и речта си...един ден бива забравен дори от самия себе си и изчезва от лицето на света пред ...

Запознах се с разказите на Донко Найденов чрез сборниците "Мечове в града" и "Мечове в морето" . Знаех колко силно пише, но не до такава степен. "Хоризонтите на лудостта" ( Gaiana books&art studio, 2015) е сборник №9 от Колекция Дракус и ако някой очаква няколко хорър разказа, всъщност сборникът е като комплект от различни новели.  Донко Найденов пише като със замах, думите му просто се леят и всичко звучи така непринудено, докато тягостното напрежение в сърцевината на разказа (така да бъде) не се затегне, подобно на възел, който обсебва читателя си, така както са обсебени и героите от развръзката на проблема около тях и в края всичко сякаш експлодира... ...образно казано, та направо реално. Книгата е разделена на две части - "Раздел Мистерия" и "Раздел Ужаси" . В първия раздел са два разказа, които сякаш само подготвят четящия за това, което тепърва го очаква. "Константата на времето" е от о...