Сибин Майналовски - Сянката и Усмивката
Когато до преди година се замислех за българска фантастика или фентъзи произведения, първата ми мисъл веднага се насочваше към две книжки, които бях взела втората година от следването си в Благоевград, от една антикварна книжарница, просто защото стояха доста отпред на едно рафтче, а до тогава освен „ Дамата с рентгеновите очи “ на Светослав Минков друго фантастично от български автори не бях чела, пък камо ли да ме впечатли. Говоря за „Номад – самият пъкъл“ от Елена Павлова и „Планетата на призраците“ от Светослав Николов. И останах разочарована от тях, а съответно и се зарекох, че повече българска фантастика или фентъзи няма да пипна...пък и някъде из интернета се носеше един коментар, който посочваше С. Николов като съвременен Едгар Алан По, което достатъчно ме подразни, макар, че книгата му беше значително по-добра от тази на Е. Павлова, но все пак...разочароваща, много разочароваща. И това разочарование и съмнение за бъдеще на българската литература траяха докато един ден не п...