My_Life

Имам изключителното удоволствие да напиша предревю за четвъртата самостоятелна книга на Валентин Попов (Вотан) - новият бисер в колекцията на Gaiana bokk&art studio . Макар и малко позакъсняло ревюто е върху сборник с разкази, в които всеки един от героите е като асоциация на някакъв тип ангел - отмъстителен, съпричастен, следващ традициите си, опитващ се да се спаси от съдбата си или просто да оцелее в света, в който е загубил мястото си. Всеки един герой е ангел със загубени криле... Валентит открива сборника си с разказа за "Последният човек" , началото на една футуристична поредица от истории, с нови литературни похвати, които забелязвам и които Вал умело е развил. В този разказ става дума за една изгубена душа, последният човек на света, огорчен, изоставен, забравен дори от времето и пространството, един човек, който е загубил всичко, а един ден дори забравя говора и речта си...един ден бива забравен дори от самия себе си и изчезва от лицето на света пред ...

Един бърз пост (тъй като за нещо повече нямам особено време, пък и пиша това за втори път след като първия файл изчезна безследно). Мисля, че ще ми стане нещо като традиция преди Коледния панаир и преди пролетния панаир на книгата да пускам една такава картичка-колаж с предложенията ми за книги, които да добавите в библиотеките си. От всичко, което прочетох тази година, дори и да не съм написала ревютата все още (скоро, скоро ще го направя...), това са книгите, които ми направиха най-голямо впечатление и на които книги очаквам с нетърпение продълженията. Опитах се да подбера заглавия от няколко издателства, от няколко различни жанра, така че никой да не бъде ощетен. Коледният Панаир на книгата започва, но ако все още не сте готови със списъците си или няма да посетите панаира (както изглежда и аз тази Коледа ще пропусна*, но ще компенсирам през пролетта...), то ето една купчина книги...с коледна украса, които да не пропуснете да потърсите, да погледнете или да попи...

Запознах се с разказите на Донко Найденов чрез сборниците "Мечове в града" и "Мечове в морето" . Знаех колко силно пише, но не до такава степен. "Хоризонтите на лудостта" ( Gaiana books&art studio, 2015) е сборник №9 от Колекция Дракус и ако някой очаква няколко хорър разказа, всъщност сборникът е като комплект от различни новели.  Донко Найденов пише като със замах, думите му просто се леят и всичко звучи така непринудено, докато тягостното напрежение в сърцевината на разказа (така да бъде) не се затегне, подобно на възел, който обсебва читателя си, така както са обсебени и героите от развръзката на проблема около тях и в края всичко сякаш експлодира... ...образно казано, та направо реално. Книгата е разделена на две части - "Раздел Мистерия" и "Раздел Ужаси" . В първия раздел са два разказа, които сякаш само подготвят четящия за това, което тепърва го очаква. "Константата на времето" е от о...

Как може с прости читателски думи да се опише точно какво представлява всеки един отделен разказ то този сборник? Както и да го мислих, колкото и да разсъждавах как да започна това ревю е много трудно да се определи с една обикновена дума или дори с едно изречение умението на Явор Цанев да пише разкази и то не какви да е, а кратки, но толкова плътни и стойностни... "Home, sweet home!" ( books&art studio Gaiana, 2015 ) е номер шест в списъка със сборници на Gaiana към Колекция Дракус и самият Явор Цанев е основателят на това малко, но така чудновато издателство, той е не само издател, но и автор, който като нищо може да бъде наречен с онази метафора - "скрита лимонка";)   Притежател е на един уникален стил на писане, използва едва ли не минимален брой думи - ясни и точни словосъчетания, не подвежда и не увърта, изказът му е изключително стегнат и пълен, а думите са съчетани по такъв начин, че един разказ се разкрива сякаш нова вселена...всеки един от д...

Имах намерението да пиша за този сборник с разкази точно онази нощ срещу I ноември, щеше да е традиционно, не просто литературно, но и точно за хорър...Обаче, обаче, след като прочетох книжката на един дъх при едно пътуване с влак, малко преди полунощ, което трая не повече от час, не мога да отлагам повече и сега е дошъл моментът... Не бях чела първият сборник на Валентин Попов , но вторият му ме грабна до такава степен, че се престраших дори да говоря пред повече хора на представянето на книгата му в началото на месеца. Беше си едно много забавно и приятно събитие, много приятни лица, разговори и смях, и литература, литература, литература...естествено, че как иначе. И точно тогава се срещнах за първи път и с тази първа книга на Вальо. Няма никаква заблуда в това, че неговите разкази се четат с такава лекота, толкова бързо и всепоглъщащо, дори и хорърите му, които оставят читателя само с едно шашнато примигване, когато прелисти на следващата страница и осъзнае, че разказът е свъ...

Обичам българската литература, особено това, което един определен калибър съвременни автори пишат - фантастика, фентъзи, хорър...любимите ми жанрове, едни неповторими разкази, събрани в още по-неповторими сборници. Един от тях е и новият сборник от разкази на Валентин Попов , който, както разбрах излиза септември месец и точно по този повод пиша това ревю. Сборникът може още да не е в печат, но аз се запознах достатъчно добре със съдържанието му, благодарение на автора и се захласнах, и за по-малко от ден го изчетох, готова да напиша т.нар. "пред-ревю". Малко особен термин е предполагам, затова ще дам насоки към една статия, която един мой любим блогър писа преди време и обяснява за тази традиция, характерна за чуждестранните издания, благодарение на която читателското мнение се проучва преди крайният продукт да види бял свят.  Екземпляр от предстояща книга: ARC в книгоиздаването от Мартин Белтов За мен беше истинско удоволствие да се докосна до разказите на ...