My_Life

По принцип не ме бива в книжните маратони - каквото и да захвана, планирано, все изскачат няколко десетки други неща, които не ми позволяват да си свърша планираното...четене. Но! Сега е време за празнична почивка, т.е. за седмица в компанията само на книги и благодарение на Дневникът на един книжен тигър попаднах на един интересен книжен маратон, така де - четатон и смятам, че доста добре бих се справила с подрбаните от мен заглавия в различните категории (с изключение на едно, което се оказва задължително...а аз така обичам да чета задължителни неща, че чак на света ще му се завие свят). Четатонът е наречен #MerryLittleBookmas и е в рамките на 25 декември 2017 до 5 януари 2018 ... Wrapped in Ribbon – Книга, която сте получили като подарък - Това е книга, която ми беше подарена преди доста време от много скъпа за мен приятелка, едно варненско уникално същество, което е доказателство, че независимо на кой края на света се намира всяка една от нас, то приятелството ни си...

Смятам, че е време да подхвана купчините с книги, които се трупат и трупат, а реално времето ми за четене е максимално ограничено (пуста му работа и отклонениятя...но както и да е), както и за писане (пуста му...да, както и да е).    Благодаряние на идеята на Претрупаното книжно рафтче , Diagnosis Abroad и  Ari's dreamy place мога да опитам да се впусна в едноседмично книжно унищожаване на купчината - с по книга на ден.  Разреваващото книжно предизвикателство започва от усте - 20.05 и завършва на 28.05, - осем дни в четене, което при мен ще е основно нощем, пък дали ще успея да преборя осемте книги (всъщност са седем, тъй като едната препокрива две категории) не се знае...ще опитам да захапя първата книга още тази нощ, само след няколко часа. А ето и списъкът с  книгите, на които съм се спряла: 1. Детска книга, която така и не прочете като малък. - Не мисля, че има детска книга, която да не съм прочела и то ако не точно като малка,...

Един малък книжен таг и от мен. Благодарности на В книжна кома ( The crazy admins) за тагването. В края на поста ще пооча тези, които аз избирам, а междувременно и всеки друг блогър е свободен да се включи. Аз също нямам представа от къде е дошла идеята за тага, макар че съм го срещала в английски блогове и влогове на британски буктюбъри...Доста интересно звучи, макар че доста рядко ползвам сайта Goodreads (забравям, виновна съм), но пък обичам да попълвам книжни въпросници. :3     1. Коя беше последната книга, която маркирахте като прочетена? - Сега като отворя и проверя, това е била "Безликите" - третата книга от поредицата за Скълдъгъри Плезънт (най-новата ми любима поредица) на Дерек Ланди (този човек има безумно въображение!). Съвсем скоро обаче ще отбележа четвъртата - "Мрачни дни". 2. Кои са книгите, които четете в момента? - Това е много сериозен въпрос, на който едва бих отговорила, защото в последно време съм на разнообразни...

Книжният блог дреме, само дреме, но има известна бройка ревюта, които чакат само повече свободно време, за да бъдат преработени и публикувани. За първи път ще попълвам такъв "таг", никой да не ми е сърди, а всеки, който реши - да се захваща...А аз благодаря на Книгоядец~ (Книгоядците мен ще изядат :D) И понеже днешната дата е обявена като Международен ден на блогърите , затова и реших така да отбележа блогърският "празник".  ~ Това прилича повече на лексикон, книжен лексикон ~ 1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги: - Карлос Руис Сафон, Джим Бъчър, Ричард Касъл (о, да, всичките от поредицата за Горещата Ники - прототипите на сериала "Касъл"), Бранимир Събев и Сибин Майналовски (и техните всички, че без българска хорър литература не може). 2. B като Best: Най-доброто продължение някога: - Трудно е да се каже кое продължение на първа книга е най-добро, но точно в момента се сещам единствено и само за Илай Мо...

Рано- рано двуетажната къща беше вдигната като под тревога, и то да беше от някой член на семейството щеше да е добре, но "будилника" беше на входната врата и тропаше с все сила сякаш, то всъщност такива будилници бяха няколко и толкова усърдно дрънкаха от въне, че щяха да събудят и микробите наоколо. Още малко дървената врата щеше да падне, ако една синекоса не отвори със замах и едно белокосо момиче със зелени очи едва не връхлетя вътре от изненада. Зъд нея бяха другите двама дразнители, червенокоското и малката сестра: - Докарахме предметите, отваряйте гаража.- промърмори Ника и скръсти недоволно ръце:- И кажи на брат ми, че прекалява със спането. - Едва... седем часа е...- заговори Джесика сънено и се подпря на страни, на вратата, прозявайки се. - Хайде, хайде, Онее- чан, не се излагайте!- Миани директно връхлетя вътре, дори преди Вичи, пряскайки с ръце, а кестенявите й кичури се развяха след нея като перелина. Ника вдигна рамене и последва и второто момиче- будилник вътр...

Слънцето бавно се издигаше над хоризонта, обаче така силно нагряваше земята, сякаш вече беше горе от часове. И точно на тази горещина, точно покрай една река няколко същества се бяха разположили… по- скоро излегнали, че наподобяваха деформирани медузи на брега на широка бистра и спокойна река. Един кестеняв дългокоско стоеше под едно малко дърво, облегнал се на него и с ръка през лицето си дремеше, омаломощен най- вероятно от припека. На същата тази сянка, само че от другата страна на дървото и необлегнала се, пък седеше една розовокоса и плетеше… венчета от цветя. С една малка усмивка, наслаждавайки се на цялото спокойствие наоколо и сякаш за първи път обаче се беше захванала с такова нещо, да плете цветчета, та така й беше харесало, действаше й супер отпускащо, както никога до сега, нямаше по кого да вида и да се разпорежда, че се прави на пълен идиот. Сега повечето идиоти мързелуваха. Срещу тези двамата, до други толкова тънки дървета, стоеше една синекоса, облегнала се с рамо на е...

Не им беше достатъчно цялото редене и бутане сякаш, пък сега и този на касата им се правеше на интересен. Първо Ника се размърмори още като видя редицата от трупащи се човешки същества пред виенското колело, но да угоди… на всички, трябваше да се направи на ударен и да си мърмори тихичко, под носа, докато не стигнат касата. На главата му се бяха изтресли още трима, които бяха по- големи деца и от Джин и Акихико взети заедно, ако изобщо можеше това да се случи някога в този живот, че и в някой друг де. Той просто стискаше зъби, воден за ръка от Миани напред, май всичко правеше заради това момиче, до толкова беше хлътнал, че няма на къде, а тя с това медено гласче, с тези сини очи, направо го изпиваше, като го погледнеше свят му се завиваше, а като заговореше само нея слушаше. Кестенявите й коси се люшката по гърба й, а по раменете й падаха като идеално гладки, кадифе. Малко по напред другите двама си бяха добре, брат му направо сияеше, докато Джесика го държеше под ръка, също смеейки се...

  - Още малко, много малко. Желязото се нагряваше стабилно. Искрици прехвърчаха из цялата стая, докато едно розовокосо момиченце клатушкаше крачета от един стол, а заешките й ушета потрепваха едновременно любопитно и плахо. Огънят на друго момиче, същински шоколад, очи коса… и с тези пламтящи езичета, увиващи се и развиващи се от ръцете й, нагряваше една метална сфера с винтчета по нея, докато друго момиче също с кестеняви коси и очила, навиваше гайките по- здраво след като се убедеше, че са достатъчно нагряти: - Още мал… оу…- Веретнана млъкна и прехапа устни:- Джени? - Да?- обади се другото момиче с едно весело и мило гласче, но не спря да нагрява метала, че даже още повече. Ушичките на Маки трепнаха пак, а тя спря да си люлее крачетата надолу, примига с небесносините си очички към металната сфера и сякаш настръхна: - Я чакай мал… Светеше, започваше да свети, все повече и повече и… изгърмя, добре че само в една посока, така че разби стената, но напълни цялата стая с плътен дим. Маки с...