"Да се правим на умни, хм?" - част 2: Правихме се на умни!



Да си продължа разсъжденията за правенето на умна, така де- само правене, ефекта е ясен, резултата е на лице и... Не е изобщо приятно! Оценката на кандидатстудентския изпит ми е по- ниска от тази на предварителния от миналия месец. Каква излагация само, каква идиотщина... нямам думи, иде ми да се гръмна, ама какво да се прави, сама съм си виновна като не уча, но нали вече споменах в предишната такава тема? Всъщност предпочитам да рисувам или пиша разни историйки по цял ден, пред това да забия глава в учебника като кокошка, знам, че не съм за на никъде така, но какво да се прави... аз съм си аз, ще си патя яко така за в бъдеще и мисля, че вече позвам да усещам как серизоно ще си патя и колко сериозно ще съжалявам след като излязат класиранията след няколко седмици. Ех, живот... гаден живот, но връщане назад няма. И да си мечтая за някоя машина на времето, даже и мечтата не екачествена. Кофти, нали? Еми, прецаках се, сама себе си, но поне опитах... опитах и се провалих, което е жалко. Опитаха се да ме убедят, че не е края на света тоя тъп изпит, но като се стремя да оправдая чужди очаквания... си е един вид края на един малко по- различен, или по- скоро личен свят. Е, чуждите очаквания отидоха по дяволите, сега е ред на нови очаквания, за които си нямам и понятие... Такъв е живота, гаден!
Теста ми се стори лесен, всъщност самия изпит този път ми се стори много по- лесен от предишния, направих всичко с лекота и с такава увереност, само есето беше малко гадно, даже много... едно такова отнесено, нищо че писах почти два листа по него, явно именно то ми е било проблема и причината за кофти- оценката: "Емиграцията- бягство или път към щастието", шантаво? Е, втория изпит, устния за проверката на говорните и комуникативните възможности ми се стори много готин, лесен и просто страшно пиятен, квесторките бяха като слънчица, едни такива усмихнати и забавни, изкефиха ме, даже сега като си спомня за това, настроението ми се оправя... един малък лъч светлина в черното ми ежедневие ( особено днес, да, не е сиво, черно е, катранено! ) Мхм... здраве да е, каквото било- било, от както излязоха резултатите от изпита, главати ме кънти, ама и да ме е яд, няма какво да направя, провала си е лично мой... нали поне са няколко стотни разлика, но все пак, очаквах този път да се справя по- добре от преди, само че- уви! Както и да е:

~ Да се правим на умни, хм?
~ Правихме се на умни! ( и нищо не стана )



Сега отивам да си ям нервите и да си бия главата над една mecha manga скица, над едно манга комиксче и още две картини за конкурси, а да, и над ново попълнение наподобяващо книга. Айде, като не уча, поне да си развивам въображението и художествените умения ^^
Успех на бъдещите, подлежащи на такива изпити. ^^

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации

Якудза - Японската мафия

За Любовта... / есе /

Коледни Книжни Предложения (2016)

За Адриан Лазаровски - Малко след празника на преводачите...

"Човешкият ум е квантово устройство." ["Прилив" от Даниел Суарес]

Шарени перли от напуканите миди... [ форум Fallen Star ]

translate