My_Life

''Ако те нарекат "дървен философ" или "хвърчаща в облаците фантазьорка", това си е цяло щастие, защото същите тези хора твърде лесно стигат до крайности и могат да те обвинят дори в лъжа!'' Скоро срещнах едно много хубаво изказване - рано или късно ще станеш толкова голям, че ще започнеш отново да четеш приказки. (и те много, много, много ще ти харесват!)    Чудеса се случват около чудновати деца, а Весела Фламбурари изглежда най-добре разбира именно тези чудновати деца.  В "Мина, магиите и бялата стъкленица" ( MBG Books, 2015 ), читателят попада в една магическа приказка, колкото побираща в себе си мистерията и вълшебството на родното, българското, толкова и отличаваща се със световна магичност.  Първият път, когато я видях - Весела Фламбурари - на един Коледен Панаир на книгата, тя седеше така и четеше началото за Мина и магиите, и имаше слушатели около себе си. По същия начин...И аз с въодушевление седнах до...

Как може с прости читателски думи да се опише точно какво представлява всеки един отделен разказ то този сборник? Както и да го мислих, колкото и да разсъждавах как да започна това ревю е много трудно да се определи с една обикновена дума или дори с едно изречение умението на Явор Цанев да пише разкази и то не какви да е, а кратки, но толкова плътни и стойностни... "Home, sweet home!" ( books&art studio Gaiana, 2015 ) е номер шест в списъка със сборници на Gaiana към Колекция Дракус и самият Явор Цанев е основателят на това малко, но така чудновато издателство, той е не само издател, но и автор, който като нищо може да бъде наречен с онази метафора - "скрита лимонка";)   Притежател е на един уникален стил на писане, използва едва ли не минимален брой думи - ясни и точни словосъчетания, не подвежда и не увърта, изказът му е изключително стегнат и пълен, а думите са съчетани по такъв начин, че един разказ се разкрива сякаш нова вселена...всеки един от д...

My_Life: Книжен блог организира кратка препоръка за предстоящия панаир. Не съм професионален блогър, а фрий такъв, въпреки това има книги, на които искам да се обърне внимание и на този Книжен панаир. Не всички книги са излезли през последните месеци след Пролетния панаир и не всички книги са от тази година. Това са една част от книгите, които прочетох през 2015 година и които ме впечатлиха, и въпреки, че има някои, които вероятно вече са изчетени от всички запалени читатели, все пак аз ги препоръчвам на онези, които още не са... ;) Видеото е монтирано с удобната програмата ProShow Gold.     ~~~ Истинският "фалшив" принц или Фалшивият "истински" принц? (Дженифър Нилсен)   ~~~ 118 години от издаването на "Дракула"     ~~~ "Кутия за птици": Борбата на една майка в центъра на постапокалиптичния свят     ~~~ По-остър от Червен и по-твърд от Златен: "Червен изгрев" от Пиърс Браун     ~~~ ...

Обикнах книгата (а и втората част) още в момента, в който я видях, още преди да я разлистя и да я прочета. С твърдите си корици, с великолепното оформление от снимков материал, придружаващ всяка глава и допълващ историята. "Домът на мис Перигрин за чудати деца" на Рансъм Ригс (БАРД, 2014) започва като лека, дори до някъде битова книга, разкриваща историята на едно момче - Джейкъб, омаяно от приказките на дядо си за войната и битките му с чудовища. Историите приличат на страшни истории, с които старият Ейб цели да уплаши внука си, но и да му придаде приключенски нрав, да го дари с вълшебството на миналото. И момчето му вярва. Но с израстването, както всяко друго дете, и Джейкъб започва да се съмнява в достоверността на дядовите истории, все повече му звучат като фантастични приказки, като лъжи, а снимките, които дядо му му показва започват да му изглеждат все по-фалшиви и постепенно момчето открива в тях измамата на фотомонтажа. Докато един трагичен случай не преоб...

Боговете се раждат от вярата на хората, те съществуват и увеличават силата си чрез своите последователи, чрез вярващите. И са безсмъртни. Не, всъщност не са. Много отдавна един мъж е открил оръжие, с което се е изправил пред величието на Боговете и техните богоподобни помощници...И ги е избил.  В настоящето Баликов е град, изграден върху основите от разрушената вяра в Боговете, град, чиито улици започват и завършват със стълби в безкрая. Жив град на живи...и на мъртви легенди. Една сянка на някогашното величие от злато и разкош. Да се намеква за Боговете е забранено, да се изричат имената им е подсъдимо, да се ползват техните символи или подобни на тях може да доведе и до смъртна присъда, а онези, които все още вярват, се гледат с лошо и биват отбягвани...и заличавани. Баликов е привидно спокоен град, но заради тежкият ред и правосъдие, които царят в него, заради грубото управление, той се е превърнал в една подтисната колония на стария Континет, която крие в с...

Много пъти съм коментирала и споменавала колко обичам разказите на сър Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс, знаменитият детектив, консултант на Скотланд Ярд, един паметен литературен герой, който в продължение на години не може да бъде заместен от никого. Пък и никой друг герой не е успявал да ме впечатли, за да го сложа наравно с него. Затова и гледам малко скиптично на книги за Шерлок Холмс, които не са излезли от под перото или пишещата машина на сър Конан Дойл. А толкова много други автори са си позволявали да пишат за този герой, да имитират стила на неговият истински автор. Нийл Геймън има разказ в сборника си "Внимание, психоспусък!" , преди това "Домът на коприната" от Антъни Хоровиц . Припомням и поредицата романи за детските и тийн-години на Холмс от Андрю Лейн .  Много предпазливо и внимателно изчитах всяко едно произведение, страхувайки се от въображението на авторите и стила им. Но нищо до момента не ме разочарова. Не мога да кажа дали "Г-н...

Когато книгата попадна в ръцете ми се развълнувах, корицата е прекрасна с релефния си текст. Дори създаде впечатление у брат ми, когато той  я видя за първи път, че е наистина много стара книга, която определено таи тайни. И именно този й вид допринася още повече към съдържанието. Завидно е умението на Ерика Суайлър да комбинира живата реалност с нещо мистично и за мнозина нелепо в "Книга на тайните" (Софтпрес, 2015) , а също така и да описва толкова реалистично чувства и отношения, сякаш героите й са истински хора, които стоят пред читателя си, спорят или се усмихват един на друг като влюбени хлапета. А книгата е написана в първо лице, така сякаш самият герой разказва в настоящия момент за своето преследване на тайни и мистерии около своя род и още три, с чиято съдба са обвързани в миналото. "Ако веднъж си държал книга и си се влюбил в нея, завинаги помниш какво е усещането да я докосваш, колко тежи и как ляга в дланите ти. Палецът ми познава грапавини...

„Уилбър Смит е най-добрият писател на исторически романи. Може да се изгубите в тях!”                                                                              Стивън Кинг В последно време правя много признания за себе си и за книжните си предпочитания, обаче така изглежда преоткривам и наистина какво ми харесва все повече. Голям любител съм на Древен Египет, на тяхната история, култура, изкуства и отдавна забравени маниери, които някои автори се опитват да предадат в книгите си...И да, признавам, че не съм особена почитателка на исторически романи, макар че това не  е съвсем исторически, ...

Първата ми среща с Умберто Еко беше в "Как се пише дипломна работа", когато писах първата си дипломна работа, но в крайна сметка се явих на държавен изпит и избрах именно тема по литература. За втората ми дипломна работа, неговите есета не ми бяха необходими, но и след "Името на розата", Умберто Еко ми се струваше твърде философски автор, твърде описателен, дори повече от любимите ми Гогол и неговият Плюшкин. Но все пак избрах "За литературата" (БАРД, 2015) именно заради литературните теми, а и защото смятам, че една такава книга трябва да има във всеки дом и да бъде ползвана от всеки ученик, кандидат-студент или изобщо от студент...така де, в този ред на мисли колекцията от есета на Еко е едно мъничко съкровище, което може да бъде от полза по всяко време, ставайки на въпрос нещо за литературата. Няма да коментирам всяка тема по отделно, а само ще вмъкна, че всяко едно есе отразява колко силна е страстта на автора съм литературата и с какво внимани...