Дренор умира! - WarCraft: Дуротан от Кристи Голдън (официалната предистория на филма)

С такова вълнение и напрежение се очакваше появата на филма Warcraft, да видим как ще бъдат показани орките, елфите, магиите, отвъд играта, която на мнозина ни е почти влудяващо позната и ни носи сладка носталгия. 

Филмът наистина беше нещо велико и грандиозно, нещо спиращо дъха (особено сцените от птичи поглед над градовете, над армията от орки), а и грифонът - обичам го това същество!

Орките пък бяха прекрасна изработка. Legendary и Universal Pictures са си свършили работата повече от добре, може би на моменти актьорската игра беше леко суха, но...не съм тръгнала да говоря за филма сега. Хубав беше, няма спор, напълно оправда очакванията на всички, но както винаги и тук можеше да се иска нещо повече (няма да критикувам).

Все пак филмът си остава просто част от играта на Blizzard, а истинската предистория, причината орките да се доверят така на Гул'дан, да преминат през портала към Азерот е представено дословно в тази книга - историята на Дуротан, вожд на Фростулф - мъдър, силен, горделив и достоен, храбър, но справедлив и търсещ винаги начин да поднесе на племето си най-доброто, да извади от съкрушения им дух възможно най-хубавото, така че не той, а самите те да се почувстват по-добре. 

Книгата излезе под логото на "Сиела" тази година (2016) с грабваща от пръв поглед корица, особено за тези, които знаят наистина какво представлява света на Warcraft. 

Запознанството с дома на орките, с техния живот, бита им, отношението помежду им, описанието на Дренор и пътешествието от едно място до друго на гърба на гигандски вълци - всичко това така дразни въображението, а Кристи Голдън майсторски подхваща всеки един детайл, всяка битка и оръжие, че дори и особеностите в семейните отношения и привързаността на орките като съпруг и съпруга, към децата им, към вълците им...

Дренор умира бавно, Гул'дан носи със себе си надежда, но шаманите се вслушват дълбоко в думите на Духовете и гледат на магьосника-орк с недоверие  и съмнение, напълно оправдани. Проблемът обаче не е само Гул'дан, но и онези оркски племена, които първи са отказали да му сътрудничат. Кланът на Дуротан е длъжен не веднъж да се изправи срещу тях, не веднъж авторката дава подробно хорър описание на покритите им с кървави отпечатъци тела, на това какво извършват с другите същества, а дори и канибализма помежду им...

Убийствата в сраженията само могат да подтикнат един силно запален фен - читател, зрител, геймър да подхване първата колекция видеа от играта WoW и да вникне още по-силно в това, което представлява бойната сила на орките (или гледайте филма, те помитат и смилат всичко наред).

Сред орките съществува чувство на чест, на дълг към племето и семейството, дори жените, дори и в следствие носещата детето на Дуротан Драка хваща оръжие и се впуска в битката, за да защити племето си, да защити себе си и нероденото си дете и да окаже опора на вожда. Дори и загубилата съпруга си възрастна майка на Дуротан върти копието като изкусен първокласен боец, способна да срази вероятно поне половината племе сама ако реши...Елфи няма, само да отбележа. Някой може да се запита. Но тази книга е посветена само на орките и тук за първи път се срещаме и с Гарона ("Прокълнатата"), макар и тиха и покорна, тя непрестанно търси начин да се опълчи на господаря си Гул'дан.

Описанието на загиващия свят е като подробна картина на един бавно настъпващ апокалипсис - година след година, всяка пролет нещата са все по-зле и орките го виждат, осъзнават го, Духовете вече рядко разговарят със шаманите, гласът им почти не се чува, силите им са разклатени и настават малки армагедони навсякъде - планината плаче с огнени сълзи, водата гори, земята е гладна и се разтваря, за да погълне всичко по пътя си, плодовете се раждат без семки и гнили...само вятърът все още успява да се държи, но животът си отива, самият Дух на Живота го казва. Краят им идва, краят на Дренор и е време орките на Фросулф да престъпят гордостта си и  завета на предишния си водач - бащата на Дуротан, Гарат и да последват, колкото и малобройни да са вече, Дуротан към обещаното от Гул'дан бъдеще. Земя с дивеч и трева, с чисти извори и топло слънце, където биха могли да заживеят отново хармонично и спокойно - като ловци, грижещи се за племето си, а не като воини в този хаос, който Ордата на Гул'дан предизвиква във филма (пак препратка към филма).

Може би ще минат още доста години, не визирам конкретно десетте, през които очаквахме този конкретен филм, но все пак доста, за да видим продължението му. До тогава пък спокойно можем да издирим всички възможни останали бройки из антикварните книжарници или пък да изровим от личните си библиотеки онези книжки от Ричард А.Кнаак и да се потопим отново в литературния свят на WarCraft...

А аз скоро ще продължа именно с книгата, писана по филма, та да имам повече материал за сравнение - филмово изкуство/литературно изкуство.