~ "Добре дошъл, читателю,
в моето малко книжно място.
Сподели ми своето мнение, книжни приятелю..." ~

2016-06-19

"Човешкият ум е квантово устройство." ["Прилив" от Даниел Суарес]

Смешно е, дори до някъде трагично, че пускам ревюто на книга, която съм прочела преди няколко месеца. Но през цялото време все стоеше един ръкопис и постоянно размишлявах как точно да го редактирам и оформя, за да опиша книгата. Все нещо ми липсваше. Все нещо не ми достигаше, за да се получи такова ревю, както всички останали, които съм писала и пиша...

"Прилив" (DeJa Book,2014) е един нов поглед към фантастиката, но тази, която съществува в нашето настояще, в съвр

емието.

Науката се развива с главозамайващи темпове, това е повече от ясно, повече от осезаемо и забележимо. В рамките дори на само две години светът може да се преобърне...стига, разбира се, всичко да се предоставяше показно на хората, а не само подбрани елементи от откритията. Защото това, което Даниел Суарес представя в книгата си може да не е абсолютен плод на въображението, ами една перспектива към действителността.

Джон Грейди е човекът, ученият, не, абсолютният гений, чието бъдеще проследяваме от момента, в който прави най-голямото си откритие и от момента, в който се превръща в пречка, защото не разкрива напълно тайната на това свое откритие. А именно така втълпяващо се в ума на читателя гравитационно огледало...Но това не е най-впечатляващото - в "Прилив" има цял затвор от учени, открили лек срещу рака, улеснили клонирането, безсмъртието, термоядрения синтез...за получаването на енергия са нужни съвсем малки усилия, обаче само отбрана група хора имат достъп до тези открития.  
БКТ е групировката, създадена още по времето около Студената война, която държи под ключ, с армия от клонинги и садистичен ИИ (изкуствен интелект) неизвестен брой световни гении, отвлечени и затворени, изтезавани - съзнанията им биват раздробявани на късчета, спомените им биват изтривани, телата им осакатявани, а после лекувани от въпросния ИИ и то с една цел - БКТ да получи повече информация за техните гениални открития, повече тайни, повече познания.

Твърде много фичизни термини се употребяваха, твърде много технологични понятия или измислени от автора такива, които на моменти натоварват сюжета са единственият недостатък на "Прилив". Суарес е способен да компенсира всеки един излишен за читателя физичен термин, присъщ повече на научната фантастика, с динамично действие и плътност на сюжета, с особености в героите си, с воля и сила на духа, които не се прекършват дори и след години на изтезания от изкуствения интелект на машини, създадени само заради това. 

Човешкият ум е по-силен от всичко и това се доказва неколкократно в книгата, още от първия момент, в който Джон Грейди попада сред БКТ, отказва им сътрудничество и е заточен на остров-затвор...в последствие преместен в една много специфична килия, където действието малко ми наподобява на съдбата на Едмон Дантес в замъка Иф ("Граф Монте Кристо" от Ал. Дюма-баща) - затвор, д който никой не може да достигне, никой не знае кой е затворен вътре, но там, зад бетонните стени на килиите се скатават умове, каквито светът никога не би познавал наистина. И там се ражда надеждата, че БКТ може да бъде разбита, че затворниците, назоваващи себе си Резисторите. Там, по нишката от окупирана компютърна система, над която по един много фантастичен начин затворниците придобиват власт се появява и гласът, превръщащ се във възможно най-близкият приятел на Джон Грейди - Арчи.
Резисторите плануват, те владеят положението, контролират системата от вътре, но не могат да се освободят, не могат да получат живота си обратно, спомените си, миналото си...те просто съществуват в килиите си.

Точно този аспект от книгата ми хареса най-много.

Когато Грейди печели свободата си именно защото е твърде любопитен обект за директора на секретната организация, започва неговото истинско приключение, гоненица с времето и пространството, сблъсъци със системи и оръжия, надминаващи всяка възможна човешка представа по всички параграфи...И фантастиката на Суарес в наше време се развихря, вдига се във въздуха, досущ като под влиянието на гравитационно огледало. 

Даниел Суарес има много интересен езиков похват, той не преувеличава с езиковите си средства, поддържа рамката на науката, която сам е създал да властва в настоящия свят, описва действията с пълнота и внимание, без да пропуска нито един детайл, необходим на читателя да се потопи и дори в един момент да се замисли дали пък тези технологии, които са описвани в "Прилив" не са наистина съществуващи...някъде там?


"Прилив" е далеч от познатата научна фантастика, далеч от фантасмагоричните предсказания за бъдещето - какво би било, ако тази експеримент се беше получил или ако онзи учен беше открил финалния алгоритъм? Суарес не дава истински предпоставки, в "Прилив" той превръща всяка една вероятност в реална, но тайна...
Все пак човешкият ум е една безкрайност, едно съвсем различно измерение, устроство, надминаващо функциите на всяко едно друго или на стотици, събрани в едно. 

Човешкият ум е неразрушима от ничии сили машина, покоряваща света.


"Прилив" е технотрилър, ужасяващ с вариантите си на научни открития и оръжията си, с находчивостта на своите герои, техните сблъсъци и волята им, надеждата им, всеки опит, към който стремглаво се насочват, за да бъдат себе си - свободни в свободния свят, под чиято повърхност обаче се крият твърде много технологични тайни и научна напредналост.
 


Още за книгата - Книгорандия; Книжен Петър; Traffic; Lovebigbooks; pekazh  и др.




0 коментара:

Публикуване на коментар

translate

*

*

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *